Амазон отваря магазин без продавачи

Масов бой между кюрди и турци на летището в Хановер

Наръган мъж издъхна в аптека в Червен бряг, задържаха заподозрения в автобус за София

„Дяволът“ носи голове

Прием на деца в детските градини: Какво показа проверката на общината, как се оправдава Иво Мирчев

Кметът на Солун: Схващането, че Македония е само гръцка е много лошо

Борисов и Бърнабич обсъдиха развитието на инфраструктурата като предпоставка за интеграцията на страните от региона

Осем души са ранени след земетресението в Индонезия

74-годишен мъж е в болница, след като е бил ударен от влак край Пловдив

САЩ вдигнаха митата върху вноса на соларни панели и перални машини

Издирвана в цялата страна ученичка сама дойде в полицията в Монтана

Майкрософт изгражда 4 центъра за данни във Франция

64-годишна жена е загинала при пожар в ямболско село

Ремонтират булеварди в центъра на Варна до април Кметът призова гражданите да бъдат търпеливи

67% от българите искат партиите да загърбят различията по време на председателството

 Въпросът не е кой ще победи, а кой ще стигне до втори тур с ГЕРБ

Картите са на масата. Всички основни кандидати вече са обявени и предизборното надбягване може да започне. Последни застанаха на стартовата линия ГЕРБ. Но всъщност те първи започнаха кампанията си – чрез нагнетяването на небивал интерес у публиката кой е техният кандидат. Дали това е полезно от кампанийна гледна точка? Със сигурност е по-добре, отколкото кандидатите им да бъдат неглижирани или пък да бъдат издигнати след скандали и интриги. Както стана при част от опонентите им.

Дотук предизборната кампания се движи по повърхността на общите приказки. Не е обявена, а камо ли убедително представена и олицетворена президентска доктрина. Сиреч каква е политическата визия и конкретната политика, която предлагат отделните кандидати. И как ще я реализират през конституционните правомощия на държавния глава. Да се надяваме, че тази съдържателна част от предизборните дебати предстои.

Прави впечатление, че основните кандидатски двойки са със сравнително изравнени качества и квалификация за президентския пост. Цецка Цачева се доказа като приемлив модератор на разнопосочните партийни интереси в Народното събрание – това е същинският смисъл на председателското кресло в парламента. Червеният претендент Радев, макар и без опит в държавноправните дела, притежава характерната за военните дисциплинираност и лоялност към знамето. Калфин е управленец от тежка категория. Татяна Дончева носи типичните за опитния правник и парламентарист умения, нужни за високите нива на държавата, а получава и симпатии отдясно. Каракачанов, без съмнение, е представителен за патриотичния сектор партиен деец.

Личностните качества може и да са сравними, но не е така за влиянието на отделните партии, които застават зад кандидатите.

На тези избори определено ще доминират твърдите ядра на партиите и затова партийната подкрепа е ключова. А тук първенството безапелационно е на ГЕРБ. Това са фактите, независимо дали се харесва някому или не. По всякакви социологически проучвания партията на Борисов води пред БСП с около и над 10 пункта. И така е вече години наред без промяна. Наред с това провалът на групата около Корнелия Нинова, която не успя да постигне обещаното широко обединение, доведе до незапомнено раздробяване на лявото и центристкото пространство. При това не със символични играчи. Ако се хвърлят розовите очила на партийното заслепение, което естествено настъпва в навечерието на избори, може ясно да се види, че задачата на БСП и кандидатите им Радев и Йотова е извънредно трудна. Не могат да спечелят преднина на първи тур, но стратегическата им битка е за влизане във втория тур с малка разлика. Това би позволило прегрупирания по оста „за“ и „против“ управлението на ГЕРБ.

Реализмът обаче диктува, че чувствителното скъсяване на дистанцията от ГЕРБ в първия тур изглежда малко вероятно. Причината – в кампанията на БСП поне досега липсва енергия, самият Ламбо обяснява, че партията е „изтощена“. Няма свежи струи на гражданска или политическа подкрепа. Липсват и иновация и потенциал за привличане на прогресивни избиратели извън твърдия партиен актив. Посланията са прекалено общи, засега липсват белези на солидна президентска доктрина. Допускат се стратегически грешки. Като например опита на някои червени ръководители да представят себе си и Радев за нещо, което е вън от статуквото, които дрънчат на кухо, защото излизат от хора, които са неизменна част от статуквото на прехода като дългогодишни министри и зам.-министри, депутати, приватизатори и пр. Дали БСП ще съумее да намери верните тези и дали кандидатите им ще могат убедително да ги артикулират, при това без да се губи балансът в самата кандидатска двойка, е все още уравнение с много неизвестни. Но от него зависи къде ще се озове БСП на първия тур. Защото в лявата и на центристката писта тичат още няколко сериозни състезатели. Калфин ще се бори за всеки ляв глас. В негова полза е и широката му известност като ляв политик. Ще му тежи обаче колаборацията с ГЕРБ.

Тандемът Татяна Дончева и Минчо Спасов пък има уникална ниша – хора, които са разочаровани и от старата левица, и от старата десница и виждат в тях двама опитни политици, които се пребориха за отваряне на досиетата, например. Патриотите също стоят убедително – успяха да се обединят без скандали и ако някое непредвидено събитие нагнети етнически страсти, нищо чудно да ги изтласка дори до втори тур. Скромни, но важни електорални територии вероятно ще отвоюва и Марешки, стига да проведе активна и професионална кампания.

Някои партийни стратези вещаят, че дори и в тези условия шансовете на БСП да надмогне ГЕРБ са отлични. И дават за пример президентския успех на Георги Първанов през 2001 г. Само че база за сравнение няма. Ситуацията тогава беше коренно различна. Имаше току-що дошли на власт с огромна вълна на обществено доверие Симеон Сакскобургготски и НДСВ, които не само че не издигнаха кандидат, но и не дадоха сериозна подкрепа на Петър Стоянов. Напротив, мнозина тихомълком подкрепиха червения кандидат. И заедно с това една част от жълтите участваха в кампанията на Богомил Бонев. Това, както и грешките на десния кандидат отвориха пътя на Георги Първанов. Подобен сценарий няма да се възпроизведе сега.

Вълна към ГЕРБ няма, но политическата им машина ще работи на пълни обороти. Целият въпрос е кой от гореизброените ще успее да стигне до втори тур. БСП изглеждат абонирани за това – не толкова поради силата на партийния вот, колкото поради формалното законово изискване в първия тур да гласуват повече от половината избиратели. Предстои да видим дали тежките думи, които си размениха отделните партии в левицата, ще бъдат преодолени в името на общ фронт за втория тур.

Ясно е едно, подценяването на Цецка Цачева и вицеадмирал Манушев може да изиграе лоша шега. А радостните шушукания как тези кандидати били жест на премиера към „Позитано“ 20 са силно преувеличени. Така изглеждат нещата в началото на кампанията. Но понякога в политиката събитията се променят за броени часове. Дали ще станем свидетели на подобно развитие? Ще поживеем още няколко седмици и ще видим.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Поредия отворко! Кой ти каза, че ГЕРБ ще е едната партия. Не разбра ли. че народа не иска това управление. Ще се борят патриотите и БСП. Нали с ваша помощ избраха Първанов, а не Сидеров. С помоща на електората на ГЕРБ и Реформаторите.

    1. Funkar att använda både hen och henom i såna lägen. Vissa är skeptiska till henom, eftersom -om får det att tippa över i att låta ganska maktulins, ändå.

  2. Отворко, такъв е. Синьо-червено-суросинкяв посредствен манипулатор. „Прави впечатление, че основните кандидатски двойки са със сравнително изравнени качества и квалификация за президентския пост“, пише. Всичките те НЯМАТ нужните за държавен глава качества. Обаче на едни им липсват някои важни качества и дадености (Велизар Енчев, Кр. Каракачанов, Калфин, Орешарски, Радев), други са дрънкала-головодници (Дончева, Трайков, Марешки), трети за нищо сериозно не стават, освен за изпълнители на чужда воля (Цачева, Витков, Банев), има и едни за ташак (Шпагата, Пищова).

  3. Fantomzeit – Dunkelheit oder Leere im frühen Mittelalter? » Galway Computistics Conference 2010 : 18. Juli : […] weist weiter darauf hin, dass die WeiÃgrv¶ffentlbchuneen How to compute Key Calendar Dates und Zyklen und Perioden wesentlich ergänzt …

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.