Съвременните въглищни централи гарантират прехода към нискоемисионна енергетика Дългосрочните договори са една от формите на механизмите за капацитет

Ердоган: САЩ грешат, като настояват Турция да се откаже от С-400

Н.Пр. посланикът на Куба пя и танцува с Йорданка Христова за 500-годишнината на Хавана (СНИМКИ)

Израелската армия нанесе нови удари срещу Ивицата Газа

Вижте какво ще е времето днес

Катастрофа ограничава движението на пътя Видин – Монтана

От днес глобяват за неподходящи за зимата гуми

“Лудогорец“ и „Левски“ в спор за бразилец

На 15 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за петък, 15.11.2019

Премиерът Борисов: Няма гръцка компания, която да работи в България и да се е оплакала от нещо (ВИДЕО)

Изчезналото в село Николаево момченце най-вероятно е било отвлечено

Великобритания бави новата Еврокомисия Брюксел в юридически пат

89,65 лв. тол такса от София до Бургас По-екологичните камиони ще плащат по-малко

ЕК започва наказателна процедура срещу Великобритания за отказа да изпрати еврокомисар

Въстанието на масите, което разтърсва света

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Гняв и недоволство висят над пламъците в Сантяго, ревът им се чува в шума на тълпите в Хонконг, треперенето им тресе стените на Камп Ноу и Саграда Фамилия, а топлината им загрява площадите на древен Бейрут

Тихо и неусетно светът беше поробен от кланове, които безсрамно разпределиха помежду си всичките пари на света

Светът гори. Протестите обхванаха Хонконг, Сантяго, Бейрут и Кито (бел. ред. – столицата на Еквадор). В много страни от Южна Америка, Близкия Изток, Европа и Азия напрежението изпълва въздуха и изглежда, че най-дребните проблеми са на път да избухнат в бунтове. По улиците в Хонконг хората ги прогонват с водни оръдия, барикади от автобуси и линейки се строят на площадите в Кито, хиляди хора излизат на улиците в Бейрут, каталунските демонстранти щурмуват съдебни сгради, над чилийската столица се издигат стълбове от огън и черен дим…

И в това време всякакъв вид експерти и анализатори са излезли на лов. Те виждат причината за протестите в Чили в повишаването на цените за пътуване с метро, хонконгските продължителни бунтове се обясняват със закона за екстрадиция между официално независимата островна територия и континенталния гигант. Причината за еквадорските протести е премахването на субсидиите за гориво, а пожарът в Барселона е предизвикан от репресии срещу водачите на каталунската независимост. Разбира се, те са прави по своя си начин, но е погрешно да се свежда всичко това до незначителни причини в контекста на мащаба на протестите, като данъка върху месинджъра, който ливанското правителство се опита да въведе. Комплекс от причини, изкара хората на улиците и той е многостранен, но и разбираем за всеки от нас. Каква е причината за народната ярост?

Светът стигна отдавна до точката на кипене. Идеологическите формации, културните бариери и политическите раздори отидоха на заден план пред лицето на наистина глобалната катастрофа, от която никъде не може да се спасиш. И не става въпрос за промяната на климата, нито за кръвожадните десни популисти, саморазрушителните прогресисти или изплашените консерватори. Работата е в това, че с нищо неограничен, капитализмът е достигнал своята крайна точка на развитие, своя апогей, разрушителен до онази степен, която се очакваше. Тихо и неусетно светът беше поробен от система от кланове, които безсрамно разпределиха помежду си всичките пари на света. А обикновените хора бяха лишени от перспективи за всякакъв растеж. Дори хората, които не вярват в демонстративната сила на традиционните власти, говорят за конспирацията на корпорациите, за „дълбоките държави“ и тайните структури, които дърпат конците на парламентите и правителствата, и дори на министри и президенти. Стимул за растеж и развитие вече няма и какъв е смисълът, ако всички места под слънцето отдавна са разпределени между „правилните“ хора?

Нормите и ценностите на традиционното общество отидоха в миналото под дюдюкането на привържениците на прогреса. Амбициите на хората, на които от самото им детство бе внушавана идеята за необходимостта от успех в конкурентната борба, вече не намират изход и са погребани в безсмислени занимания. Работа, която не обещава перспективи, свободно време, удавено в глупава масова култура и всичко това затвори милиарди хора в цикъл, от който няма друг изход, освен да сублимира в гняв и недоволство. Тези емоции висят над пламъците в Сантяго, ревът им се чува в шума на тълпите в Хонконг, треперенето им тресе стените на Камп Ноу и Саграда Фамилия, а топлината им загрява площадите на древен Бейрут.

Милиарди хора без предпоставки за развитие, напразно чакащи в строшените социални асансьори, са погълнати от отчаяние и копнеж. Абсолютна безпомощност и безнадеждност е обхванала света, погълнат от безумното неравенство. Хората само пробват почвата и ще дойде времето, когато барикадите по еквадорските улици ще ни се сторят като невинна загрявка, преди светът да се превърне в пълен и широко разпространен хаос.

Този хаос няма да бъде основата на новия ред, няма да помогне за изграждането на системата за социална справедливост и няма да сложи край на яростната алчност на дивите и с нищо неограничените капиталисти. Този хаос ще се увеличава, докато не бъде удовлетворено желанието за насилие, причинено от гибелта на вярата в желанието за успех. Този хаос може да се прояви навсякъде, причинен от на пръв поглед дреболии (като повишаване на цената за пътуване с метро), неуправляем и не потиснат досега, докато яростта и негодуванието на хората не изчезнат.

Невинните размирици на фона на тази безидейна революция е оранжевата революция. Този октомври тя ни даде чудесна възможност да видим колко незначителен е потенциалът на управляващите протестите в сравнение с хаотичния и непредсказуем бунт. В Боливия, където отново беше избран за президент любимецът на народа Ево Моралес, където отново беше приложен върху всички нас, добре познатият метод на Джийн Шарп и няма никакъв смисъл да се описват нюансите на поредния опит за цветна революция, защото няма никаква разлика с десетките предишни случаи.

Интересно е, че единственият, който обърна внимание на изпълненията на само неколкостотин професионални протестиращи в боливийските градове, беше Вашингтон. Организацията на американските държави (OAГ), чийто офис странно се намира точно в американската столица, поиска провеждане на втори тур на изборите. Редица медии, американските чиновници и политиците от „независимите“ държави, като Бразилия или Колумбия, дежурно се изказаха в подкрепа на демокрацията, свободата, мира, любовта, добротата и други радости от живота.

Сценарият на опита за преврат е скучен и банален, че дори детайли като изричната проамериканска ориентация на съперника на Моралес, Карлос Меса (бивш президент, лобиращ за американските интереси и довел страната до криза) не добавят нищо пикантно. Някакви мътни личности по улиците на Ла Пас палят коли и хвърлят камъни по полицията, но същото вече го видяхме във Венецуела, Алжир, Египет, Украйна и Либия. Този изкуствен пожар е лесен за гасене, а протестният импулс, подсказан отвън, е доста прост за потискане. На фона на яростта, която заля улиците на Барселона, Бейрут, Сантяго, Кито и Хонконг, суетата с джобния протест на Вашингтон е незначителна и окаяна като тлееща цигара на фона на могъщ горски пожар. Безредиците, които в бъдеще са способни да избухнат абсолютно навсякъде, се основават на изкривения социален модел на човечеството, преживяло глобализацията, но не успяло да се организира достойно.

В епоха, в която от зловонната маса химикали се прави достъпна храна, имитираща всеки вкус, когато от силиконови палачинки се правят мощни процесори, извършващи милиарди сложни операции в секунда, когато от бетон, армировка и стъкло се строят кули, устремени към космоса, когато от въглеродни влакна и метал се правят апарати, които режат междузвездното пространство, голяма съблазан е да се каже, че човечеството се е научило да прави всичко това.

И въпреки това човечеството не се е научи да строи хармонично общество.

(Превод за “Труд” – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.