Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Оставиха Легионера за 72 часа зад решетките

Египетски полицаи спасиха дете, падащо от третия етаж

В бар влизат трима екзистенциалисти… Как да философстваш за всичко, дори и за кайсиевите коктейли

Жан Пол Сартър и Симон дьо Бовоар.

Увлекателен разказ с участието на Жан-Пол Сартър, Симон дьо Бовоар, Албер Камю, Мартин Хайдегер, Едмунд Хусерл, Карл Ясперс, Морис Мерло-Понти и други

Париж, 1933 г. Трима млади философи седят в бар “Бек-дьо-Газ” на улица “Монпарнас” в Париж, обсъждат последните клюки и посръбват от специалитета на заведението – кайсиевите коктейли. Това са Жан-Пол Сартър, Симон дьо Бовоар и дългогодишният приятел на Сартър – философът Реймон Арон, който тъкмо ги запознава с концептуална рамка на нова наука, наречена феноменология. Ако беше феноменолог, казва му той, би могъл да философстваш за всичко, дори и за кайсиевите коктейли.

Тази идея толкова поразява Сартър, че той я интегрира в собствения си хуманистичен подход, чиито основни теми са свободата, личният избор и политическата ангажираност. Това ново философско движение ще се промъкне в джаз клубовете и кафенетата на Левия бряг, преди да намери своя път в света под името екзистенциализъм. Според някои изследователи екзистенциализмът е не толкова философия, колкото нагласа на духа и начин на живот.

Съчетал биография и философия, това е увлекателен разказ за раждането и развитието на екзистенциализма. Ще се запознаем отблизо с неговите създатели – с техните противоборства, любовни афери, съперничества и партньорства. Със забавни истории, остроумни коментари и проницателни взаимовръзки Сара Бейкуел ще ни накара да обръщаме страница след страница, потопени в пъстрия калейдоскоп на едни от най-великите умове на XX век.

“В кафенето на екзистенциалистите” е отличена с Националната награда на критиката. “Ню Йорк Таймс” я нарежда сред 10-те най-добри книги за 2016 г., а “Гардиън” я определя за книга на годината.

 

За писателката

Авторката Сара Бейкуел е родена през 1962 г.
Авторката Сара Бейкуел е родена през 1962 г.

Сара Бейкуел (родена 1962) е авторка на нехудожествена литература, която живее в Лондон.

Бейкуел е роденa в морския град Борнмът, където родителите й имали малък хотел. Когато Сара е петгодишна, семейството й тръгва да пътува през Индия с каравана в продължени на две години, преди да се засели в Сидни, Австралия. Там баща й работи в книжарница, а майка й е библиотекарка. Сара завършва университета Есекс в Англия и прекарва част от младежките си години, работейки в книжарница и библиотека.

“Умният” е първата й книга. Бейкуел се вдъхновява за написването й от съдебно дело от XVIII век, което намира, четейки една от колекциите на библиотеката. През 2002 г. се отказва от работата като библиотекарка, за да отдели повече енергия на писането. През 2005 г. публикува “Английският датчанин”, биография на датския революционер и изследовател Йорген Джорджънсън. През 2010 г. излиза “Как да живеем” – биография на есеиста от XVI в. Мишел дьо Монтен.

 

Откъси:

Джаз купони и флиртове по време на окупация

Корицата на “В кафенета на екзистенциалистите”, ИК “Изток - Запад”
Корицата на “В кафенета на екзистенциалистите”, ИК “Изток – Запад”

Въодушевяващата лекция на Сартър от октомври 1945 г. завършила с пълен метеж и гръмнала в новините. Разказите за философията му се разнесли из цял Париж, че и по-далеч. През 1946 г. Габриел Марсел пише: “Не минава и ден, без някой да ме попита какво е екзистенциализъм. – И продължава: – Обикновено този въпрос ми се задава от някоя светска особа, но утре като нищо може да е чистачката или кондукторът в метрото.” Всяка уважаваща себе си личност, която държала да е в крак с времето, копнеела да научи повече за екзистенциализма, стожерите на статуквото подрипвали като ужилени при споменаването му, а кажи-речи цялата журналистическа гилдия започнала да си изкарва хляба на негов гръб.

Приятелят на Сартър Борис Виан шаржирал манията по екзистенциализма в романа си от 1947 г. “Пяната на дните”. Сред второстепенните персонажи на този закачлив сюрреалистичен роман е и прочут философ на име Жан-Сол Партър. Когато в един епизод трябва да изнесе сказка, той пристига на гърба на слон и се разполага на висок трон, съпровождан от своята съпруга херцогиня Дьо Бовоар. От стройното му тяло блика ослепителен блясък. Публиката изпада в такъв захлас, че думите му заглъхват, удавени сред възторжени възгласи, а за капак покривът на залата се сгромолясва под тежестта на покатерилите се върху него поклонници. Самият Партър през това време наблюдава възхитено с каква ангажираност всичко живо се хвърля в приключението. Истинската Симон дьо Бовоар много харесала сатирата и я обявила за творба, изпълнена с “огромна нежност”.

Тромпетистът Виан бил главатарят на купонджийската фракция на сцената на екзистенциализма, която намерила подслон из потайностите на “Сен Жермен де Пре”. Още към края на ерата на Окупацията лично той лансирал модата на джаз вечеринките из частни апартаменти, където обичали да се стичат така наречените “зазу”1, които се изхитрявали да не нарушават вечерния час, като просто не се прибирали преди следното утро. След края на войната Виан започнал да свири в новооткритите из мазите нощни клубове. Наред с това забърквал ексцентрични коктейли зад бара и бълвал романи, които според моментното му настроение били ту забавни, ту сензационни, ту сюрреалистични. По-късно написал и “Наръчник на Сен-Жермен-де-Пре”, онагледен с географски карти, описания и портрети с химикалка на екзотичните пещерни “троглодити”, които обитавали подземията му.

Из мазите и баровете философите се движели ръка за ръка – често в буквалния смисъл – със звезди на джаз сцената и обичали да се отдават на танци до зори. Мерло-Понти се радвал на особена популярност сред редовните посетителки и бил всеизвестен с веселия си нрав и флиртаджийски чар. По наблюденията на Виан той бил “единственият философ, когото наистина ще видите да покани момиче на танц”. А когато кавалерствал на Жюлиет Греко, по нейна молба съчетавали вихренето на дансинга с уроци по философия.

Сартър и Бовоар също обичали да танцуват, стига да успеели да се измъкнат от новата свита от поклонници и журналисти, които ги дебнели из по-известните им свърталища. Били страстни любители на джаза. Сартър написал стиховете на един от най-големите шлагери на Жюлиет Греко, “Улица “Блан Манто”. Текстът на друга нейна песен, “Екзистенциалистката Марсилеза”, бил съчинен от триото Мерло-Понти, Борис Виан и Ан-Мари Казалис. В нея се разказвала печалната, но предадена с изкусни рими история на някакъв човек, който бил твърде беден, за да получи вересия във “Флор”, твърде свободен, макар да четял Мерло-Понти, и все се забърквал в едни и същи каши въпреки Жан-Пол Сартър.

 

Моят опит за дефиниция на това с какво се занимават екзистенциалистите:

– Екзистенциалистите се занимават с индивидуалното, конкретно човешко съществуване.

– За тях човешкото съществуване се различава от битието на останалите неща. Вещите са това, което са, ала човек е това, което сам избере да бъде във всеки един момент. Той е свободен –

– и следователно – отговорен за всички свои действия, главозамайващ факт, предизвикващ страх, неотделим от самото съществуване.

– От друга страна, свободата се простира в рамките на определени ситуации, които може да включват фактори, свързани с биологията и психологията, както и физически, исторически и социални условия, произтичащи от света, в който човекът е захвърлен.

– Въпреки ограниченията, човек винаги се стреми към нещо повече – той е страстно увлечен в осъществяването на всевъзможни лични проекти.

– Следователно човешкото съществуване е нееднозначно – от една страна, затворено в собствените си граници и същевременно трансцендиращо и въодушевяващо.

– Екзистенциалистът, който е и феноменолог, не предлага лесни правила за преодоляване на това състояние, а се съсредоточава върху описанието на преживения опит такъв, какъвто той му се представя.

Чрез правдивото описание на преживяното философът се опитва да прозре съществуването и да ни разкрие как да водим един по-автентичен живот.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете