В Якутия измериха -67 градуса по Целзий

Появи се нов свидетел на убийството на Петър Христов

Министър Ангелкова разговаря с ръководителя на Световната организация по туризъм

Украинският парламент отказа да обяви ЛНР и ДНР за терористични организации

Сърбин и албанец разследват убийството на Оливер Иванович

Евродепутатите обсъждат влиянието на руската пропаганда

Еврокомисията опроверга поредна лъжа за „Труд”

Диктатурата на пролетариата, Народния съд и Възродителния процес влизат в 10-и клас

Любители откриха нова планетарна система Всички небесни тела са по-големи от Земята

7 жертви при катастрофа на колумбийски военен хеликоптер

Ключът към дълголетието са ядките и бобовите храни Проучването проследява живота на над 100 000 души

Борисов представи приоритетите на българското председателство пред парламентарната група на ЕНП

София започва разплитането на казуса с Витоша Общината създава междуведомствена комисия, която да намери изход от ситуацията

Съседка на трите жени от къщата на ужасите в Свищов: Като деца момичетата бяха даровити, пишеха стихове и рисуваха

Летим до Баку за 29 евро Всеки вторник ще има полети до София и до столицата на Азербайджан

В бар „Цвете” преглъщат беднотията с бира и майтапи

– Животът ни може да е черен, но вечерите ни са цветни. Нали сме в бар „Цвете”! А, наздраве!, казва Манди и надига бутилката с бира. Манди всъщност е Иван – безработен елтехник и самоук философ. А бар „Цвете” е смесен магазин с няколко маси за клиенти в покрайнините на Ковачица – село на 10 километра от Лом. Ковачица е едно от най-големите села в района –  има над 1000 жители, училище, гимназия по селско стопанство и голяма агробаза в полето. Десетилетия на несвършващи промени обаче са го стопили почти наполовина. Много от местните хора са пръснати из страната и в чужбина в търсене на прехрана,  десетки къщи запустяват, в други живеят само старци, а повече от по-младите са безработни.

Безкрайните реформи са унищожили и селските кръчми – някогашните пълни с народ и веселби заведения отдавна са фалирали. Обеднелите хора се събират да пийнат и поприказват в няколкото магазинчета, в които има всичко – от хляб до макари с конци, а край рафтовете със стоки са подредени по две-три маси. До обед заведенията са бакалии – продават олио, салам и вафли и основни посетители са жените. А привечер се превръщат в  кръчми. Мъже от близки и по-далечни къщи присядат на масите, поръчват си по някое питие и разискват местните, държавни и световни проблеми. Бар „Цвете” си има постоянна компания  – Манди, Боби, Камачо, Юли, Жак, Игор Руснака, бай Данчо и Начко се събират почти всеки следобед. Двамата-трима от тях са по-паралии, защото работят в близката агробаза. Другите разчитат на мизерни пенсии и на левчета от работа по дворовете на комшиите. Но всички имат колкото за бира или кафенце. В бар „Цвете” цените са народни – бирата е 0,90 лв., кафето – 0,50 лв., ромът – 1,80 лв. Заведението е край пътя Лом- Козлодуй, само тънък найлон го дели от шосето и фучащите камиони тресат маси и бутилки като земетресение.

– Пропадна България! Жал ми е за държавата и за децата!, казва 54-годишният Георги Георгиев. Той е постоянно присъствие в кръчмата, тя е собственост на семейството му и е наречена на дъщеря му Цветослава. А съпругата му Горанка продава зад щанда. Преди години малката сграда е била лавка на близкото училище, после фамилията я купила и я превърнала в търговско заведение.

– Мъчим се да вържем двата края! Ама как се печели от бедни хора, пълни сме с вересии!, обяснява Георги. Той е бил  шофьор на ТИР, но се отказал. Месеци наред въртял волана на тежката машина из Европа, а  накрая му режели от заплата и  се оказвал, че е блъскал напразно. Затова се прибрал на село, поне да е край децата и внуците.

– Нас, по-старите, вече никой не ни иска на работа. Защото сме отрасли в друго време и сме научили правата си. Искаме заплата, почивка, уважение. А днешните бизнесмени не обичат да  дават, а да вземат. Наемат младоци. Хвърлят им левчета и ги съсипват от работа. Те са и шофьори, и товарачи, и монтьори.  Като се оплачат или разболеят, ги гонят!, споделя бившият тираджия.

Така е! Фирмаджиите не ни броят за хора. Гледат по две кожи да ни одерат!, обажда се и Манди. Той е опитен електротехник, навремето работел в Захарния завод и в Автобусните превози в Лом, печелел добре. Но предприятията в града рухнали и останал на улицата.

– Хванах се в лозовите масиви на „Винпрома”, но там ме използваха за всичко. Режи, връзвай, копай, поправи трактора, а заплата една – мизерна, а и нея не дават навреме. Напуснах!, обяснява Манди. Сега той  работи на парче по къщите на съселяните си –  поправя бойлери и печки, сменя контакти на бабите. С малкото, което изкара, помага на сина си да завърши гимназията по селско стопанство. Ако остане някой лев, сяда на биричка с аверите в „Цветето”. Там е душата на компанията и весели всички с дълбокомислени  фрази и зевзешките закачки.

– Животът не е футболен мач, в него няма 1:0. Вкарват ти голове, ти вкарваш, ама най-често те бият, пък и съдията винаги свири срещу по-бедните!, обобщава Манди.

– България вече е майка само на ония 400 души горе – депутати и министри. Останалите сме  по-нещастни  и от бежанците, дето всеки ден ги ловят по границите и пътищата, казва Георги. Според него всички големи фирми в държавата са свързани с депутати и министри и затова оцеляват и печелят. А бизнесът на дребните собственици загива.

– Минах с тира през Сърбия преди време, видях завода на оня банкер Цветан Василев – палат, направен с милиони. Открадна от тук парите и ги отнесе в чужбина. Ще му видим сега опинците. Кой да го лови и съди – тези дето ядоха, пиха и пяха с него ли?, гневи се шофьорът.

От бизнеса разговорът се прехвърля и към политиката.

– Няма сини и червени! Всички са от една боя. Гледат си само парите! Разправиите  помежду им не са за интереса на народа, а за личните сметки!, обажда се 42-годишният Борислав. Той е пенсионер по болест, но с мижавата си  помощ от държавата, не може да си плати само хляба и тока. За да издържа семейството, жена му от 15 години гледа възрастни хора в Италия. С парите, които праща, Боби си е купил лодка и тъкъми и лови риба в Дунава. Като напълни фризера през лятото, цяла зима има какво да яде. Понякога носи и на приятелите в барчето. Наближаващите президентски избори обаче слабо интересуват мъжете в кръчмата. Споменават ги само, за да теглят някоя попържня на управниците, загърбили грижата за държавата и хората.

– Тук при нас даже предизборна кампания няма. За какво да си харчат парите за това село накрай България. Идват в предпоследния ден, лепят фишовете по стълбовете, правят си агитацията и заминават. Някои черпят по нещо, други нищо не дават!, оплаква се компанията. Повечето от мъжете дори не са научили всички кандидати за държавен глава. Издигнатите от по-големите партии обаче ги знаят от телевизията, но не ги одобряват.<

– Няма да гласуваме за Цецка Цачева, нея я издигна Бойко, ще я ръководи като кукла на конци. Генералът от авиацията  изглежда читав, ама армия е едно, държава  – друго. А стига толкова генерали, ще станем като казарма, умува компанията.

– Че те мераклиите за президенти са повече от работещите в нашето село, бе! И оня – Пищов ли беше,Чифте ли? Шишарка, Орешарка – тия хора направо ни се подиграват!, възмущава се Манди. И отсича : Ще гласувам за Жорж Ганчев –  каквато ни е държавата, такъв да ни е и президентът!

В разгара на кандидат-президентската дискусия се обажда и най-възрастният в компанията – 71-годишният Данчо – дядо на внуци и правнуци.

– И що като ни говорят за изборите, накрая все викат „Купуването и продаването на гласове е престъпление!”? А после ни дават по 20-30 лева да гласуваме!

– Абе политиците са като власите – на принципа две лъжи правят една истина!, обобщава Манди.Приказката за избори и политици омръзва на мъжете и те  пускат музика. В  малката кръчмичка няма уредба и озвучаването става с джиесеми. Всеки сваля  на мобилката си парчета на сръбски и наши фолк звезди и надува на макс. Гръмват барабани, проплакват акордеони и се понасят жалби по любов, късмет и богатство. Все неща, които липсват  на мъжете в кръчмата и ги натъжават и сближават в ноемврийската вечер.

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Ти, божи дар ли си или си гниещ боклук. Обиждаш хората и в минало и днешно време. Хибава си е статииката и не е адресирана за въшливи цигани като теб. Там на Дондуков 2 да я четат и препрочитат. Защото корена е отрязан. И скоро ще им цъфнат налъмите. Унищожиха държавата и стана сборще за боклуци, вахабити, такива божидаровци които не се забили и един пирон, цигани и рецидивисти. А БЮДЖЕТА ЗА ПОЛИЦИЯТА, МУЕРОВЦИ И БЪЧВАРОВКИ СА ГО НАДУЛИ КАТО ЦЕПЕЛЕИНА“ХИНДЕНБУРГ“.Да ги пази от любовта на народа.

    1. Ей „среден пръст“ вземи първо да завършиш основното си образование и второ си намери някаква работа по временната заетост. Това всеки ден да врънкаш майка си да ти дава пари за цигарки и кафенце не си е работа. За това, че си непрокопсаник не ти е виновно международното положение, а мързела.

  2. Номерът е да отцепите гласове от Радев, нали!

  3. Точно тук бях сред вас, затова и аз съм на същото дередже.Къде да бъда другаде.Помня как си купих кола, след 15 години чакане, помня как си купих цветен телевизор за 1000 лв тежащ 60 кг,помня как си купих холова гарнитура, помня как си копувах портокали само на нова година,помня как ходих на море със две щайги зарзават в багажника, помня как си копувах бензин със купони, помня още много неща.Затова никога не искам комунизъм, но няма как да се отървем от вас.Вие сте като троскота.Лесно не може да ви унищожат.Трябва да измрат 3-4 поколения и още ще има изроди от вас.

  4. — А щом сполучиш да достигнеш
    на служба в висшата среда,
    глей нещо едро да задигнеш
    за запас в напаст и беда!…
    — Е, да…

    По Димчо Дебелянов „Разговор в кръчмата“

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.