Три жертви на морбили в Гърция

Иванчева за Ваклин в СРС: Поставили сме го на колене. Няма да пусна преписката, докато не плати

Земетресение с магнитуд 4,5 по Рихтер разтърси района на Егейската област на Турция

Любовта удря като „Планинска мълния” Диана Димих представи най-новия си сборник с разкази

Община Велико Търново затвърждава финансовата си стабилност

Дара и Гери-Никол лицемерничат пред камерите Брюнетката е подела война срещу някогашната си приятелка

Борисов и Цацаров: Правата на българските граждани, за които се иска екстрадиция, ще бъдат защитени

Нинова: Необходим е национален план за влизане в еврозоната

НЗОК проверява случая с жената, починала заради скъпа аортна клапа

Принц Хари покани брат си принц Уилям за кум на сватбата

Съдът на ЕС: България е нарушила Директивата за птиците

КЕВР ще решава за продажбата на над 20% от енергийните дружества Това реши парламентът с промени в Закона за енергетиката

Запалянковци трошили автобус и псували полицаи

Румен Радев: Високо ценим споделения опит на Швейцария в системата на дуалното професионално образование

Започна пръскане срещу кърлежи в Търговище

В битка с крепостното парно

Началото на отоплителния сезон съвпада по време със старта на кампанията за избор на президент и вицепрезидент в държавата. И в двата случая някои ще се поизпотят от горещата вода, други ще пият по чаша студена, а трети ще охладят страстите със съответния отрезвяващ  душ. Но всички вкупом ще плащат сметките. Или поне така трябва да е, ако говорим за справедливост и споделена отговорност. Нещо, което както при изборите, така и при парното, е твърде относително.  И подлежи на кражби (на ток и топлина), на купуване и продаване (на гласове).

Отоплителният сезон започва с липса на новини. Или по-скоро със старите новини. Като например, че топлофикацията не се отказа да завежда дела срещу нередовни платци, като си начислява огромни такси за юрисконсултски услуги. Крепостните селяни, които иначе се водят граждани на столицата, така и не успяха да се преборят, за 2015 г. парното е завело 15 000 иска, в повечето случаи за смешни задължения от жълти стотинки. Но няма практиката да уведомява клиентите си за това и ги удря с по още 300-350 лева отгоре за хонорари за „юридическото“ обслужване. Забележете – тези пари отиват в джобовете на служители на самото дружество, които вече са си взели заплатите от таксите на същите тези абонати. Кръгът се затваря и нито омбудсманът, нито Комисията за защита на потребителите, нито гражданските сдружения имаха шанса да отбележат макар и единична малка победа в една от битките си с монополиста. Да не говорим, че спечелването на войната е доста неблагодарна и разтеглена във времето мисия, която на всичкото отгоре не се поддава на прогнозни резултати.

Закрепостяването към практиките на монополиста си остава същото. Нищо че живеем  във второто десетилетие на XXI век.  Хората, които са се отказали от радиаторите, продължават да плащат такса сградна инсталация. Предложението на националния омбудсман Мая Манолова беше да защити позицията си пред Върховния касационен съд, че гражданите имат право на избор дали да ползват парно или дали изобщо да имат отношения с „Топлофикация“. Според Манолова в момента съществува противоречива съдебна практика и повечето от съставите на съдилищата приемат, че след като гражданинът си е купил жилище в сграда етажна собственост, която е топлофицирана, той едва ли не автоматично става потребител на топлинна енергия и е длъжен да заплаща сметки, включително такса сградна инсталация, дори в случаите, когато е демонтирал своите радиатори.

Има, разбира се доста недобросъвестни абонати, които след като демонтират радиаторите, после отново се включват нелегално към мрежата и крадат топлоенергия. А тя се плаща от онези, които са все още вързани към ребрата. Юристи твърдят, че според Закона за защита на потребителите непоискана услуга не следва да се заплаща.

В случая навлизаме дълбоко в правна материя, която се тълкува по всеки конкретен казус според интересите на съответната страна. В европейските директиви е записано, че когато има такива спорове, трябва да се прилагат текстовете, които в най-голяма степен защитават правата на потребителите. В крайна сметка съдът ще трябва да прецени, как да се действа с таксата за сградна инсталация.

В по-новите постройки у нас вече има инсталирани хоризонтални тръби вместо вертикални и на тях са поставени индивидуални топломери, а не уреди за измерване на дяловото разпределение на топлоенергия. Това е вероятно най-справедливият начин за отчитане на потреблението и за формиране на крайната сметка. Но какво да правят останалите, които са в пъти повече от „по-модерните“ клиенти?

Вариантите са два – или да пият по една студена вода (тя също струва пари), или да разчитат, че битката с крепостното парно не е загубена по презумпция.

 

Разводът е невъзможен

„Буквално съм засипана от жалби на граждани, които се оплакват от високите сметки за парно, от качеството на услугата, от високомерното и често арогантно отношение на столичната топлофикация към клиентите ѝ. И особено – от невъзможността им като потребители да се откажат от ползването на услугата. И наистина е така. Разводът със столичната топлофикация е практически невъзможен“, посочи преди седмица омбудсманът Мая Манолова.

Според нея особено трагично е положението на хората, чиито доходи не позволяват да плащат за парно. „Те са се отказали от получаване на топлоенергия, изключили са и дори са демонтирали радиаторите в жилищата си, мръзнат и въпреки това плащат прословутата такса сградна инсталация. Размерът ѝ е около 60 до 80 лева за средно голямо жилище от около 80 кв. м.

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Стига с тази мантра “непоискана услуга не се плаща”. В джунглата може би да, но в съвременен град е абсурдна. Ако разделим всички данъци и такси на съставни елементи, ще излезе например, че аз плащам “данъче” за изграждане и ремонт на улици. Да, ама аз твърдя, че нямам кола и не ползвам улиците. И данъче “полиция” плащам, ама аз не искам полиция. И така нататък: “отбрана”, “спешна помощ”, “чиста вода”, “канал” (хвърлям си помията през прозореца), и пр. и пр.
    Щом живеем в град, ще си плащаме всички услуги, които са налице – независимо ползваме ли ги. Същото и в социалистически блок. Първо – дори и без радиатори, някаква част от парното топли (иначе при 0 градуса вън, ще е 0 и вътре, а то никога не е така). Значи този без радиатори краде опт останалите топло. Второ – топли или не – услугата е налице и трябва да се плаща. Дали я ползваш си е твоя работа (виж примерите по-горе).
    Алтернативата – къща в гората.
    Толкова ли е сложно?
    (аз също живея в топлофициран блок и плащам по 100+ лв. месечно)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.