В дебрите на хърватското чудо

Най-модерната футболна държава е Хърватия. По цял свят се опитват да открият магьосника, който предизвика най-голямото чудо в историята на световните първенства.

Как е възможно една държава, която е по-млада от повечето футболисти на световното първенство, да стигне до финала? Хърватия е независима от 1991 година. Населението й е по-малко от столицата на последния световен шампион – Берлин (4,19 милиона души). А по територия е шест пъти по-малка от Германия.

Отговорът е много прост! Хърватите притежават най-важното – сърце. Трудно, но напълно възможно е най-голямата сензация в историята на мондиалите да стане факт и тази малка страна в неделя да бъде шампион. Хърватия успя за разлика от велики сили като Германия и Испания, Бразилия и Аржентина, Англия и Уругвай. Хърватия е на световно, където въобще не стигнаха Италия и Холандия.

Повече от звездите са вече на години и може би са минали зенита си. В очите им обаче има страст, огън, чувство за себераздаване. При гола си в 109-ата минута вече застарелият Марио Манджукич мина като светкавица покрай значително по-младия и скъп защитник на „Манчестър Сити“ Джон Стоунс.

„Някои от играчите ми завършиха мача на един крак – призна селекционерът Златко Далич. – Но никой не искаше да излиза.“

Три пъти хърватите изоставаха в елиминационната фаза и три пъти успяха да отстранят съперниците – Дания, Русия и Англия. „Играем като лъвове и така ще бъде на финала“, отсече Манджукич.

Капитанът Лука Модрич нареди срещу англичаните 55-ия си официален мач за сезона. И издържа 119 минути на „Лужники“. Накрая краката просто не го държаха.

В Хърватия градовете пламнаха. Загреб и Сплит заедно празнуваха най-големия футболен успех на страната. Много от играчите хвърлиха в трибуните своите фланелки и дори шорти – да покажат, че всички са едно цяло. Така Иван Ракитич отиде да подаде ръка и после да прегърне английския треньор Гарет Саутгейт по долни гащи.

В празненствата в хотела дойде хърватският музикант Младен Гърдович, който с китара върху масата дирижираше купона. Треньорът Далич документираше всичко с мобилния си телефон и след това го пускаше в социалните мрежи.

Първото нещо в деня след мача, което Иван Перишич направи, бе да изпрати пари на баща си Анте, за да му върви фермата за пилета. Затова и неговият прякор е Пилето.

Децата са на първо място при хърватските национали. Затова и веднага след мача с Англия много хлапета на средна възраст 4 години вече бяха на терена и се радваха върху раменете на бащите си, които са със статут на национални герои.

„Откакто играя футбол, никога не съм бил в по-сплотен отбор“, призна Модрич.

Всички сме на финала! Под това мото работи и парламентът на Хърватия. Всички депутати се появиха на заседание с фланелки на националния отбор. Няма различни партии, няма различни интереси – всички са от един отбор.

Хърватия наистина е феномен! И без значение какво се случи на „Лужники“ в неделя, докато свят светува ще се говори за лудата банда на Златко Далич с големите сърца.

Коментари

Задължително поле