На 28 май 2018 да почерпят

Оливия, Рафаел, Ния и Виктория отиват на финал в “Гласът на България” Победителят ще бъде избран на 3 юни

Джон Траволта влезе в кожата на мафиотски бос В Кан беше за първи път със семейството си и се разкърши с рапъра 50cent

ГЕРБ печели изборите в Галиче

Шествия на привърженици и противници на крайната десница в Германия

Участници от MasterChef демонстрираха умения пред над 120 гости

Китай предупреди САЩ да не нарушават териториалния му суверенитет

Зрителите решават кой отива на финала на „Гласът на България“

Колите на водород идват и у нас Още през 2019 година возилата на бъдещето ще бъдат достъпни

Израел строи морска бариера, за да попречи на проникване на палестински екстремисти от Ивицата Газа

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 28 май 2018

Черешите поевтиняха с почти 20%

Киев почете спасителя на българските евреи (обзор) Откриха мемориална плоча на Димитър Пешев в Украйна

Руският посланик в Берлин: Дипломатите ни, прогонени заради скандала със Скрипал, може да се върнат само след извинение от страна на Лондон

Риана, Васил Найденов и Джон Ленън на една сцена Грандиозен финал на „Като две капки вода” в понеделник

„В” като в Европа

„Сигурни ли сте че не е Е-У-р-о-п-а?!”, питат те. „От над 1000 години сме дълбоко убедени”, обясняват им от българската делегация

Едва ли ви е подминала една новина в информационния поток тази седмица, че Европейската централна банка пуска в обръщение нова банкнота от 50 евро. С най-съвременните форми на защита срещу фалшификации, почти пластмасова на докосване, не се прегъва лесно и въобще си има доста футуристично излъчване. И не съдържа животински мазнини. Особено важно, явно, за най-масовата банкнота в обръщение на територията на ЕС.

Но по-интересното в тази новина е, че с нея завърша един фундаментален за България цикъл. Десет години след приемането ни в Европейския съюз вече на всички масови банкноти (от 5 до 50) на територията му се изписва на български език „евро”. Подмяната на едрите, с деноминал 100 и 200 предстои. Вярно, ние не сме част от еврозоната – по всички съществени причини, свързани с икономическа немощ, причинявана от системно ограбване на ресурси – но пък вече щат, не щат всички ще се сещат за нас. Мигар все още сме единствената държава в съюза, която използва кирилицата – ние я въведохме и в документите, и в табелите и си върнахме поне малко от пустото историческо признание за вековния ни принос към общата европейска цивилизация. Е, да, все още им висим на врата като по-гърбавите братовчеди на гърците (които вече си имаха „евро” на техния език на банкнотите), но пък хайде де, вземете се в ръце!

И се опитайте да си представите колко точно пари им струва на европейците, заради пустата солидарност, за десет години да подменят цялата си валута в обръщение, за да отчетат и нашето присъствие в съюза. Да, естествено че не го направиха гламаво; всички предишни подмени на другите видове банкноти са с подобни високи степени на защита срещу фалшификации, по-устойчиви са като изработка и са една реална инвестиция в икономическото бъдеще на Европейския съюз. С нас в него. Та мисълта ми беше, горе главата, уважаеми сънародници! Луд на шаренко се радва, както е казал народът, а новата банкнота от 50 евро освен български език има и много нюанси на жълтото (освен ако не съм далтонист). С една такава на ден в джоба и да видиш ти национално достойнство! Ама засега през крив макарон, на екрана.

Има обаче една друга история, за изписването на „евро” с „в”, за която съм убеден, че не сте и предполагали. Защото отпечатването й върху банкнотите си върви с една съвсем истинска битка, спечелена от „незнайните воини” от българския преговорен екип. Които най-самоотвержено, напук на политическите трусове и провали, които съпътстваха близо 20-те години на канадската им борба с Брюксел, успяха да вкарат страната в ЕС. Там някъде, през 2007 г., се договаря въвеждането на Лисабонския договор. И понеже сме още пресни членове и никой в този пусти Европейски съюз не е много на „ти” с кирилицата, камо ли с българския език, битуват с убеждението, че у нас казваме „еуро”. Може да са се разминавали с български тираджии, които по онова време го бяха въвели във всекидневния жаргон, понемчено като „ойро”, но това е в сферата на догадките. Така или иначе в цялата история добрите хора от Брюксел са решили въобще да не се занимават с нашето компетентно мнение, а направо са се подготвили на бъдещите нови банкноти българският текст да е „еуро”. Така е написано и в официалните документи. И не само че не признават грешката си, а настояват, че така и така вече всичко е готово, защо просто не клекнем и не почнем да го наричаме с „у”. Една буква, мамка му, какво толкова, нали?!
От наша страна много настойчиво защитават тезата, че с въвеждането на българския език като официален на ЕС с приемането на България ще се спазват българските граматически правила и у нас този континент се нарича „Е-В-р-о-п-а”. „Сигурни ли сте че не е Е-У-р-о-п-а?!”, питат те. „От над 1000 години сме дълбоко убедени”, обясняват им от българската делегация.

Перефразирам, но сами можете да си представите сериозността на доводите на двете страни. Макар и непоклатима, българската логика се оспорва с дни. София стига до директно извиване на ръце и блокира подписването на споразумението за асоцииране с Черна гора, докато ЕС не ревизира изписването на „евро”. След много мърморене под нос и открити обвинения в сляп национализъм Брюксел кляка и се захваща да пренаписва всичко. За честта на нашия отбор трябва да добавим, че по онова време никой не си представяше, че десет години след приемането ни в ЕС ще сме още на същото разстояние от членството в еврозоната (перспектива, която и до днес втриса мисловно четири пети от работещите българи). Пък и позицията им е чисто принципна – като ще ви учим на език, поне го учете правилно. Все някой ще се излъже в крайна сметка наистина да го направи. Макар че познавам и случая на един господин, служител в европейските институции от Западна Европа, който три години подред бил единственият записал се за курса по български език към съответното ведомство. И заради само един човек не наемат преподавател. Не се отказал западнякът и накрая попаднал на частни уроци, както се наричат тези смесени връзки в диаспората. В крайна сметка българи/българки в Брюксел, да искаш.

Дамското присъствие в гореспоменатите институции е само върхът на айсберга. Последното е един друг скрит компонент от „цивилизационния ни принос” към ЕС последните десет години, който си заслужава отделно разглеждане. И по друг повод.

Но да се върнем на „еВро” постижението в основата на това повествование. Когато казвам в изложението на историята „незнайните воини”, защитили българското достойнство в тези преговори с ЕС, искам и да подчертая, че тези хора са известни и утвърдени експерти, които несъмнено ще получат всеки заслуженото признание от историята. Ако не от българската, от общоевропейската. Протоколи има, все пак. Но да си кажем и честно. В крайна сметка национални цели не се постигат без съответните идеали. Или примери за подражание. Самият факт, че никой от споменатите анонимно през годините не е изтъквал или не е бил търсен за приноса си към постигнатото говори сам за себе си. И за всички, които приемат подобни „подробности” като едното „В“ за даденост.

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. не знам какво е ставало във франкфурт, но знам, че на банкнотите по 5,10,20 и 50 евро си го пише точно така, с “В”.

  2. Голяма мандра. Едно недоразумение го обръщаме във война. Велика работа сме направили с “незнайните войни”и титаничната им борба за справедливост. Една нормална бюрократска грешка я обръщаме във схватка тип Епопея на забравените.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.