Бившият шеф на Общинска банка Александър Чакалски временно оглави „Топлофикация София“

Разкриха подпалвач, изпепелил „Лада” на съсед в монтанско село

100 000 лева гаранция за бившия финансов министър Стоян Александров

Утре у нас пристига сръбският президент Александър Вучич

Съдебната охрана в Монтана протестира, раздаваха бонбони

Илияна Йотова връчи български документи на спасителя от Лим Сафет Баличевац

Задържаха петима, докато произвеждат синтетичен наркотик

Поздравихме Кувейт за Националния празник Посланикът у нас Н. Пр. г-н Якуб Ал Атиики даде грандиозен прием в хотел „Маринела”

Юнкер тръгва на балканска обиколка Ще посети Македония, Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово

Китай с мерки срещу стриптийза по време на погребения

Раздадоха вторите Lifestyle Awards Емануела, Константин, Криско, Мегз, Фики и Тита сред големите победители на вечерта

Моу се превръща в бедствие

Стоян Александров с две обвинения за банкови сделки без разрешение

Полицията задържа четирима иманяри Предотвратена е незаконната продажба на ценни монети

Побой между работници в кравеферма завърши със счупена ръка

В Македония двама се карат, третият губи….

В Македония няма екзит полове, няма социология, Държавната изборна комисия върви с темпото на костенурка

Ако наличието на двама победители е знак за историчност, наистина предсрочните парламентарни избори в Македония на 11 декември са исторически. Преди датата на гласуването общото мнение в Скопие бе, че това ще бъде наистина исторически вот, като, разбира се, всеки влагаше различен смисъл в това определение. Опозицията начело със Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) влагаше историчност в изборите заради очакването най-после десетгодишният авторитарен режим на Никола Груевски и неговата ВМРО-ДПМНЕ да бъде свален и страната да започне да „живее” и да диша свободно. Управляващите пък виждат в предсрочния вот възможност за десета последователна изборна победа – местна, парламентарна или президентска, при това убедителна, чрез която да продължат да управляват и да използват успеха като аргумент срещу всички обвинения от страна на опозицията, че македонците вече не ги искат начело на властта. Партиите на албанците също си имаха своите сметки, чрез които да влязат в историческия момент – Демократичният съюз за интеграция на Али Ахмети да затвърди превъзходството си над другия основен опонент Демократичната партия на албанците и по такъв начин да получи отново правото като най-голяма вътрешно-албанска политическа сила в Македония да бъде поканена да участва в изпълнителната власт, както досега.

И какво стана? Цялата „историчност” на изборите се сведе до това, че за първи път в летоброенето на суверенна и независима Македония в нощта след гласуването щабовете на двете основни партии ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ обявиха, че печелят изборния дуел. Двама победители в надпреварата за едно място на почетната стълбичка, както се казва. Но ако в спорта подобен вариант е възможен, в политиката не е така, победителят е само един. Но неизвестността не попречи на лидера на опозицията Зоран Заев да заведе привържениците си пред сградата на правителството край Вардар, най-вероятно да покаже, че щом побеждава, както той самият каза, ”с химикалка и бюлетина”, негово право е да влезе вътре и да ръководи държавата. ВМРО-ДПМНЕ си остана в новата партийна сграда в центъра на Скопие, там Груевски обяви победата, навън с тъпани и зурли симпатизанти на партията празнуваха поредната десета изборна победа.

Не бива да се учудваме – ако в демократичния цивилизован свят минута след края на изборния ден вече се знае или почти се знае кой печели, в Македония не е така. Там няма екзит полове, няма социология, първите данни се съобщават тъкмо от партийните централи, там са аналитичните звена, а Държавната изборна комисия върви с темпото на костенурка. Затова вероятно се наложи това няколкочасово напрежение, преди да се узнаят мандатите за едната или другата политическа сила – СДСМ или ВМРО-ДПМНЕ. На сутринта в понеделник вече се знаеше, че досегашните управляващи имат 16 240 гласа повече от претендентите за властта, но това предимство е твърде малко, за да си сигурен, че имаш и повече парламентарните мандати, и твърде много, за да имаш основание да се хвалиш, че си победител. Освен – морален!, какъвто Зоран Заев е наистина. През целия понеделник до вечерта, когато от Държавната изборна комисия бе съобщено официално, че ВМРО-ДПМНЕ взема 51 мандата, докато опозицията печели 49, в Скопие витаеше мълвата, че там, в ДИК нещо се мъти, че този посланик или онзи дипломат вече се въртели вътре, за да натаманят нещата, че по този начин опозицията ще бъде „прецакана”, или обратното – че „прецаканите” ще бъдат досегашните управляващи, които международната общност не харесвала и т.н. Това кой ще има дори само един мандат повече никак не е без значение, защото това означава, че президентът ще връчи мандат за съставяне на кабинет тъкмо на този с предимството, колкото и малко да е то. Е, сега това право ще има ВМРО-ДПМНЕ, а мандатоносител ще бъде лидерът на партията Никола Груевски. Още през януари, когато Груевски подаде оставка и бе назначено служебно правителство, централното ръководство на партията взе изричното решение, че когато и да бъдат проведени парламентарните избори, ако ВМРО-ДПМНЕ ги спечели, премиер ще бъде пак Груевски.

Така че – 51:49. Това означава няколко неща. Първо, двуполюсният модел ВМРО-ДПМНЕ – СДСМ се запазва. При това, монополно и в ново съотношение с приблизително изравняване на силите. Двете коалиции начело с тези две партии събраха всички депутатски места – общо 100 от 120, в парламента, а останалите „малки” играчи, които се опитваха да олицетворят някакъв трети път или трета опция не успяха да вкарат нито един депутат. Аз лично съжалявам за една тройна коалиция от добре познати физиономии – Любчо Георгиевски от ВМРО-Народна партия, Любе Бошковски от „Обединени за Македония“ и генерала от резерва Стоянче Ангелов от „Достойнство“. Все ми се струваше или повече май ми се искаше някой от тях да влезе в Собранието, за да му придаде цвят, различен от традиционния двубой социалдемократи – патриоти, но не стана. Какво да се прави – и това май е парламентарна традиция през тези 25 години независима Македония – който се отлюспи, независимо по каква причина, от партиите майки, е обречен на парламентарна изолация.

Второ, и това май наистина има смисъла на историзъм. От шестте избирателни района, на които Македония е поделена, СДСМ печели само в един – първия, но може би най-важният, този на столицата Скопие. Там опозицията взема около 70 000 гласа повече от ВМРО-ДПМНЕ. Всеобщо е мнението, че това предимство на социалдемократите се дължи на гласовете на албанците, дадени за тях. В селата около Скопие, населени предимно с албанци, СДСМ има на места дори повече гласове от партиите на албанците. Арачиново, Студеничани, Сарай са местата, където за първи път традиционното правило „нито един албански глас навън за македонски партии” е нарушено и етническият принцип на гласуване е пропукан. Това е напълно ново явление, не че не е имало и преди това отделни случаи на гласуване на албанци за македонски партии, но този път това е вече изразен отчетливо факт, който независимо от мотивите на избирателите албанци дава надежда за бъдещето, когато ще се гласува за идеята или платформата, а не за етноса. Както са правилата на демокрацията, чийто дефицит в Македония през последните 25 години е очевиден.

Има и още един трус и той е свързан с политическите партии на албанците. Двуполюсният модел ДСИ-ДПА, олицетворяван от Али Ахмети и Мендух Тачи, отива в миналото. Появиха се нови играчи, за които тепърва ще се говори, които преразпределиха мандатите на албанските партии. Но за това – някой следващ път.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. “ако в демократичния цивилизован свят минута след края на изборния ден вече се знае или почти се знае кой печели” – яяяяя… брекзит, тръмп…

Отговорете