Американски военни убиха 52 сомалийски ислямисти при въздушен удар

Николай Банев с писмо от следствения арест

Тайбе и ансамбълът отличени в Нощта на шампионите

Тръмп обяви, че е избрано мястото за срещата му с Ким Чен-ун

Брутален феминизъм и политкоректни глупости в „Капитан Марвел“ Новата партийна линия се спазва от Холивуд

„Битка“ под водата САЩ-Русия – 0:1 Американците се самоуспокоиха като победител след края на Студената война

17 мигранти са в неизвестност, след като лодка се преобърна край Либия

Общинските съветници от БСП питат Фандъкова защо не прилага мерките срещу замърсения въздух

„Левски“ тръгна с хикс срещу руснаци, Стоянович доволен от промените в клуба

Отмениха и забавиха около 6 700 полета заради снежните бури в САЩ

Меркел заяви, че ще направи всичко възможно Великобритания да напусне ЕС със споразумение

България екстрадира в САЩ руски хакер, обвинен в компютърни измами

Броят на загиналите при пожара около мексиканския горивопровод достигна 66

Пожар обхвана три къщи в центъра на Габрово

Съдът остави в ареста убиеца от „Банишора“ Престъплението, за което е обвинен, е умишлено

В музей „Етър“ почитат Св. Спиридон като покровител на занаятите

Снимки: Емо „Етър”.

Етнографският музей на открито „Етър“ в Габрово на 12 декември чества Денят на Св. Спиридон, който се смята за покровител на най-голям брой занаяти.

В разположената на територията на музея църква „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена света литургия и водосвет. Свещеникът ще мине във всяка от музейните работилници, за да отправи благословия. Екипът на музей и майсторите ще поднесат цветя пред паметника на Лазар Донков – създател на „Етър“-а. Ще бъдат представени занаятчиите, започнали работа в музея през 2018 година. Участници в празника ще втъкат своя нишка в паното, наречено „Нишки в историята“, посветено на 55-годишнината на „Етър“-а, която предстои да бъде отбелязана през идната година.

„По-късно, по време на „Вечерта на майстора“, ще бъде обявен победител в „Майстор за един ден“. Събитието се провежда за втори път. Ден преди това, на 11 декември, в работилниците си занаятчиите ще обучат на определени умения свои колеги от екипа на музея, които през друго време от годината нямат пряк ангажимент към производствената работа. На 12 декември, който е усвоил най-добре занаята получава наградата „Майстор за един ден“”, съобщиха етнографи.

Те разказаха, че историята на празника „Св. Спиридон“ е от времето на Българското Възраждане, когато всяка еснафска организация има свой патронен празник, свързан с определен светец, покровител на занаята. Колкото по-богат и силен е един еснаф, толкова по-тържествен и пищен е празникът, посветен на светеца. Занаятчиите, облечени в нови дрехи, със семействата си, начело с еснафското знаме и музика, преминават през улиците на града и отиват в църква за тържествен молебен. Отслужва се панихида за починалите майстори. Раздават се жито и осветени хлябове.

„Важна част от празника е свързана с въвеждането в майсторско звание. Това става след службата, на мястото, което е определено за обща трапеза. Устабашията (най-стар и почитан майстор) обявява кандидатите за майстори, държи им напътствена реч, препасва ги през рамо с червен пояс, подарява им от страна на еснафа скромен набор от инструменти, плесва им по врата по един шамар с думите: „Стани като мен!“. Еснафският празник прераства в общоградско тържество”, информират музейните уредници.

Те допълват, че и в наши дни в ЕМО „Етър” тази традиция намира своето продължение. През 1980 г. се ражда идеята за Празник на занаятчиите или Ден на Св. Спиридон – 12 декември. Събират се майсторите, за да споменат починалите, да почетат живите, да се повеселят.

„Защото в ЕМО „Етър” с думата „майстор” хората наричат не кого да е, а само онези, чиито изделия ни връщат към корените на занаятчийството и помагат за неговото съхраняване и развитие”, изтъкват от ЕМО „Етър”.

Свети Спиридон Тримитунски е един от най-великите светители и чудотворци на ІV век. Той се прославя с чудотворната си дарба да лекува и с участието си в Първия вселенски събор в Никея през 325 г., когато горещо защитава християнството, осъждайки учението на Арий. Владее много занаяти и се счита за покровител на грънчари, тухлари, златари, чехлари, бакърджии, шарланджии, абаджии и др.

Спиридон тръгва с магарето си на събор. Лоши хора крадат животното и му отрязват главата.На сутринта стопанинът залепя на мястото на отрязаната глава една конска и продължава към събора.Когато го виждат, хората си казват „не е обикновен човек”. А когато ядосан от случилото се, пред смаяните погледи на всички, стиска една керемида и от нея потича вода, го провъзгласяват за светец.

Според поверието Свети Спиридон пръв се опитва да направи съд от глина. Мъчи се, мъчи се, но не успява, защото глината се лепи по ръцете му. Тогава се разплаква. Сълзите падат върху глината и той разбира, че за да източи съд на колелото, трябва да вземе вода. Замесва глината с вода и прави първият съд. След това го изпича. Оттогава насам светецът се счита за покровител на грънчарите.

Светецът е покровител на шарланджиите. В навечерието на празника занаятчиите се събират да обсъждат дали да работят. Само един от тях решава да се труди през нощта. Две от пресите в работилницата се спукват, а третата отказва да се върти. Оттогава празникът на Св.Спиридон е тачен винаги, тъй като се вярва, че той е измислил този занаят и го закриля.

„Св. Спиридон започва да работи като яхнаджия. Знае всичко освен едно – как маслото се отделя от тахана при изваряването му. Опитва много пъти, но разбира, че е безпомощен и започва да плаче. Сълзите падат в казана и благодарение на тях шарланът започнал да се отделя. Така Св. Спиридон се досеща, че в тахана е необходимо да се слага вода, за да се добие масло.

При едно от чудесата си Св. Спиридон „обръща“ змията в злато – за това е покровител на куюмджиите”, казват изследователите.

Те припомнят, че Св. Спиридон е герой в творчеството на един от големите български писатели – Елин Пелин. В „Очите на Св. Спиридон“ той е представен като красив, скромен младеж, който изработва обувки, наслаждава се на красотата на Божия свят, но не успява да се наслади на своята собствена природа. Св. Спиридон гледа с очите и чувства с душата си, но отказва да усеща с тялото си, тъй като смята това за грях. За да вземе мярка за обуща на жените, ги кара да стъпват в съд с пепел, поставен пред работилницата. Туркиня, чиято красота е очевидна, въпреки характерното за вярата й прикриване на образа, поставя младия майстор на изпитание. Дали на Бог е необходимо да бягаме от красотата, която твори? Отговорът, който дава Елин Пелин е интересен. Св. Спиридон избожда очите си, защото едното се поддава на женското изкушение на туркинята. Започва самотен живот сред природата, за да разбере, че вижда образа й, макар да няма очи. Краят на произведението „Очите на Св. Спиридон“ е особено драматичен и носи важно послание.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.