На 10 декември 2018 да почерпят

Спортната звезда Ваня Стамболова отива на полуфинал на „Фермата“

Миенето на чинии бори стреса

Фейсбук забранява публикации със сексуален подтекст В социалната мрежа вече няма да може да се качват снимки с разголени тела

Катастрофа ограничи движението в активната лента при км 125 в посока Бургас на магистрала „Тракия“

Попфолк изпълнителката Емануела пред „Труд”: Люти страсти горят в песните ми Ако знаех формулата за успех, щях да работя само по нея

Саудитска Арабия отказва да екстрадира заподозрените за убийството на Хашоги

Захлаждане и валежи през новата седмица 

Музикалният продуцент Саня Армутлиева пред “Труд”: 100 000 души слушат легално музика у нас Експерти влизат в училищата по изкуства, за да разкажат за стойността на творческия продукт

ООН предоставя хуманитарна помощ на 650 000 сирийци

Шефът на кабинета на Тръмп Джон Кели подава оставка Пореден висш служител напуска Белия дом

Опасна снежна буря удари югоизточните райони на САЩ, отменени са над 1000 полета (СНИМКИ и ВИДЕО)

Търсят 5700 войници за 800 лв. заплата Най-голям е недостигът в пехотата, на места дефицитът стига 40%

Александър Вучич за снощния протест в Белград: Аз под натиск няма да работя

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 10 декември 2018

В очакване на условната покана от НАТО Човек се пита нужна ли е изобщо президентската институция в Македония

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

И Европейският съюз си „върза гащите“ за началото на преговори за членство

B четвъртък македонският парламент отново ще гласува ратификацията на Договора с Гърция за промяна на името и за стратегическо партньорство. Документът, който откри пътя на бившата югорепублика към евроатлантическата интеграция, вече мина веднъж през Събранието, но президентът Георге Иванов отказа да го подпише. Изпълнявайки конституционните задължения, властите внасят Договора за повторно гласуване. И пак ще го утвърдят с обикновеното мнозинство, което премиерът Зоран Заев с подкрепата на коалиционните си партньори, държи в ръката си някъде около 69-70 депутати.

И след второто гласуване Договорът с Гърция ще мине и отново ще бъде пратен на президента Иванов, който, според Конституцията, веднага трябва да тури парафа си и да го „пусне“. Но държавният глава няма да го направи. Той вече създаде антиконституционен прецедент, отказвайки да подпише Договора за езиците, който дава повече права за употребата на албанския език като втори служебен в страната. А и на няколко пъти вербално и писмено заяви, че при никакви обстоятелства, заплахи и натиск няма да тури подписа си под Договора с Гърция. Банална история, толкова банална, че човек се пита нужна ли е изобщо президентската институция в Македония такава, каквато тя функционира по време на двата мандата на Иванов. Професорът от Валандово я окарикатури до такава степен, че вече си давам сметка, че на президентските избори през пролетта на следващата година на кандидатите за поста ще е нужна голяма доза гражданска смелост и чувство за политическа хигиена, та да се впуснат в надпреварата. Макар че… макар че първият, заявил, че ще събира подписи за номинация за президентските избори, е достатъчно комична фигура, която македонците познават като Тодор Петров от Гевгели, който се изживява като председател на Световния македонски конгрес. Онази вечер, във вторник, в едно дебатно ТВ предаване Тошо Петров постави кандидатурата си за държавен глава на Македония. Не че има някакви шансове, ама щом като онзи несъответен човек Иванов може да изкара десет години в резиденцията си на Водно, правейки се на загрижен за съдбата на всички граждани на Македония президент и превръщайки конституцията в любопитно, но безполезно четиво, защо и той да не може… Нали ви казвам, банална, ама и много смешна история. Да не кажа жалка.

Оттук нататък Македония и нейните лидери всяка сутрин пак ще се вглеждат в политическия календар и ще очертават на него с дебел червен флумастер важните предстоящи дати. Първата е 11 юли, когато Македония ще получи покана за членство в НАТО. В това няма съмнение, въпреки че и през април 2008 година в Букурещ уж всичко беше наред и Македония с премиер Никола Груевски бе готова да триумфира заедно Албания и Хърватия. Даже тогавашният американски президент Джордж Буш- младият, на пресконференция през първия ден на Срещата на върха на НАТО заяви, че на следващия ден три държави ще получат покана. Получиха я две, които, ето, вече десет години развяват атлантическия флаг.

Този път обаче нещата изглеждат опечени. Онази вечер, на 3 юли, посолството на САЩ в Скопие събра политици, дипломати, бизнесмени, журналисти и спортисти да отбележат националния празник на страната. Тържеството премина, както пишат македонските медии, под знака на дънките, няколко броя от които, закачени на нещо като простор, посрещаха гостите на хълма над Скопие и Вардар, където замъкът на амбасадата се намира. Журналистите не пропуснаха шанса да попитат посланик Джес Бейли за предстоящата Среща на върха на НАТО в Германия и той им препоръча да чакат добра новина оттам. Кой, ако не „генерал-губернаторът на протектората Македония“, както от време на време наричат Бейли в някои местни медии, и не без основание, ще знае повече за предстоящия атлантически шанс за републиката с новото име „Северна“. Подобна увереност заяви и вицепремиерката и министър на отбраната Радмила Шекеринска, която представяйки и защитавайки в парламента новата Стратегия на отбраната, впрочем, изработването на която и приемането й бе едно от условията за покана за членство, та, Шекеринска също така бе оптимистка, че следващата седмица ще има добри новини за държавата и нейните поданици. Само че и тя не пропусна да постави в някаква условност цялата последваща процедура от ратификации, които всяка страна-членка на НАТО трябва да направи, за да приеме Македония като редовен член на НАТО. То, това условие не е никаква тайна, генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг вече на няколко пъти го изрече. Процесът на ратификация на приема на Македония ще започне едва когато бъде изпълнен в неговата цялост Договорът с Гърция за промяна на името и за стратегическото партньорство между Скопие и Атина. И причината за такава позиция не е само липсата на яснота с какво име Македония ще влезе официално и ще „бъде записана“, както се казва, в НАТО- сегашното конституционно Република Македония, временното, с което членува в ООН – Бивша югославска република Македония (БЮРМ), или с новото, договорено с Гърция- Република Северна Македония.

В централата на пакта- в „новата“ централа, както македонските медии акцентираха, когато преди седмица премиерът Заев беше там на среща със Столтенберг, искат да са убедени, че не само формалната яснота, но и съдържателната част от необходимата промяна след Договора с Гърция ще бъде изпълнена изцяло. А това ще стане едва след референдума за новото име, което Заев обещава да проведе през септември или октомври с въпрос, който все още се уточнява, и чак след като с мнозинство от две трети от гласовете на депутатите бъде извършена промяна на Конституцията, така, както Договорът изисква. Изпълнението на тази политическа задача е толкова важно, колкото и несигурно, та затова Столтенберг и хората около него поставят това „ако“ и „когато“ пред старта на процедурата по ратификацията на членството.

Ама, какво се чудим. И Европейският съюз, общо казано, си „върза гащите“ за началото на преговори за членство, отпращайки датата ч-а-а-к през юни следващата година. Някакви си четири условия, кое от кое по-традиционни., ама всичките свързани с реформи. Хора, дайте да се разберем. Колкото и да е мощен и симпатичен вербалният патос на премиера Заев и екипа му за блестящите евроатлантически перспективи пред страната му, имам усещането, че готовността на обществото за реформи в името на тази перспектива вече отдавна е на път да бъде изчерпана. Поне в този си вид, в който беше преди години… Онзи ден един македонски колега направи простата сметка, че ако приемем годината 2025 като кота, на която Македония ще се качи окончателно на европейския влак, както Сърбия и Черна гора, да речем, това ще означава, че македонците са живели в реформи и в очакване цели 35 години. Колкото и да си оптимист и евро-ентусиаст, имаш право на умора и разочарование.

И още нещо, което, колкото и да е неприятно, трябва да се спомене. Когато през юни 2019 г. Македония ще трябва да получи потвърждение за началото на преговорите за членство, политическата ситуация в евро-централата може да бъде коренно променена. Поне хипотетично. Ще са минали изборите за нов европарламент, където съотношението на силите би могло да бъде променено, ще има нов състав на Европейската комисия, сигурно вече Жан-Клод Юнкер няма да е неин председател, ако се вярва на подмятанията му, че иска вече да се откаже, пък и еврокомисарите по външната политика и разширяването може да са други… Знае ли човек.

Що ли си мисля, че сегашната Комисия си изми ръцете, препращайки датата за преговори за Македония на следващата, която и да е тя. Което не ми се струва честно.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.