Иван Гешев: Най-мащабен е случаят с ТЕЛК във Варна, сумите стигат до 2500 лева

Обновиха Гимназията по земеделие във Вълчи дол с европари Детските градини на територията на общината са безплатни за родителите

9000 лeва глоба за Любо Пенев

Румен Петков: Върху ИК за извършени стотици промени и всички те са в противоречие с изискванията на Съвета на Европа и Венецианската комисия

Локацията е най-важна за луксозните имоти Новите купувачи са млади хора на добри позиции

Откриха колата на изчезналия българин на Санторини

500 лв. глоба за запален контейнер за смет

Повдигнаха обвинение на 19-годишния Алекс Иванов за убийството в Кюстендил

Започна монтажът на парковата мебел в градината „Кристал“

Инспектори на ИАРА спипаха бракониери, извадили от водите на Дунав 200-килограмова моруна (СНИМКИ и ВИДЕО)

Любо Киров и JEREMY? влизат „В час по интелектуална собственост“

„Хонда“ затваря завода си във Великобритания до 2021 г. 3500 души остават без работа

Автомобили тровят Пирин

„Галъп“: 60% от българите одобряват международната политика на Европейския съюз

Шефовете нямат право да глобяват работници при нарушаване на трудовата дисциплина

В памет на Н. Пр. Камило Дзуколи, посланик на Суверенния Малтийски военен орден: Симеон имаше какво да даде още на България Царица Йоанна живееше като българка в Ещорил

На 3 февруари внезапно почина големият приятел на България Негово Превъзходителство Камило Дзуколи, посланик на Суверенния Малтийски орден в България. Той изключително много обичаше нашата страна. Благодарение на неговата неуморна дейност, както и на огромната любов, която таеше към България, у нас бяха реализирани 460 хуманитарни, болнични, социални и образователни инициативи в 177 различни населени места.

Имах честта да познавам и да разговарям не веднъж с този изключително усмихнат и добронамерен човек. Откритостта му нямаше как да се скрие, все пак е италианец. Познаваше България добре и бе успял да види много от най-красивите й кътчета. Правила съм няколко интервюта с него в сградата, където се намира посолството на Суверенния военен орден на Малта – тя е съвсем близо до Паметника на Васил Левски в центъра на столицата.

От безкрайно интересните разговори с Негово Превъзходителство съм научила доста любопитни неща около познанството му с българската царица Йоанна и Симеон Сакскобургготски. Освен това се оказа, че той е посланик без територия, дипломат без заплата и рицар без оръжие. На любопитството ми защо е без заплата, научих, че членовете на Ордена, достойните рицари на Малтийския орден не получат пари за дейността си. Всичко, което вършат, е напълно доброволно, безкористно и в името на доброто на другите. Затова посланик Дзуколи бе посланик на непълно работно време, така да се каже. Той пристигаше в посолството за около седмица всеки месец, за да движи делата на дипломатическото представителство. През останалото време работи, за да издържа себе си и семейството си. А и за да има средства за благотворителна дейност. Милосърдието, казва той, е доживотна орисия.

Малцина българи знаеха за изключителната благотворителността, която той неуморно вършеше заедно с Ордена. Предлагам ви едно от интервютата ми с посланик Дзуколи преди пет години, в което той разказва за познанството му с царица Йоанна и Симеон, за егоизма, обзел света и за хуманитарната помощ на Малтийския орден в България.



Кой е Камило Дзуколи

Камило Дзуколи е роден през 1957 г. в Изео (Бреша, Италия). След завършване на Юридическия факултет става частен секретар в VII легислатура на проф. Емилио Трабучи и на Бруно Стеганини. През 1979 г. е сред основателите на италианския комитет „Рейгън президент“. Избран е единодушно за зам. генерален секретар и член на Политическото бюро на Европейската народна партия (ЕНП) с председател Жак Сантер, министър-председател на Люксембург. През 1990 г е преизбран единодушно на този пост (председател на ЕНП е Вилфред Мартенс, министър-председател на Белгия).

От 1986 до 1993 г. е асистент на Емилио Коломбо, председател на Европейския християндемократически съюз. През 2001-2006 г. е началник на кабинета на Густаво Селва в качеството му на председател на Комисията на външните работи на Камарата на депутатите на XIV легислатура. От март 2005 до 2007 г. е министър-съветник в посолството на Суверенния военен орден на св. Йоан от Ерусалим, Родос и Малта в България, а от 2007-а е негов извънреден и пълномощен посланик.

Носител е на следните ордени:
1980- Кавалер на Ордена на Италианската корона
1983- Командор на Ордена на брилянтната звезда на Тайван
1986- Командор на Ордена на Бърнард о’Хигинс от Чили
1991- Кавалер на царския Орден на Полярната звезда от Швеция
Командор на ордена „Propitioius Cloud“- Тайван
Командор на ордена на Сант Агата от Република Сан Марино
2001-Кавалер на Орден за заслуги на Румъния
2003-Командор на Ордена про мерито мелитенси на Суверенния Малтийски орден
Кавалер за заслуги с „Плака де плата“ на ордена, основан от Константин – Свети Георги, връчен му от Принц дон Карлос Бурбонски, херцог на Калабрия, инфант на Испания
2005 – Кавалер с Голям кръст на Ордена на брилянтната звезда- Тайван
2006-Почетен медал от Народното събрание на България
2012-Кавалер Голям Кръст на Ордена про мерито мелитенси на Суверенния Малтийски орден
2014- Звезда от Златата ера на Министерство на културата на България
Командор с Плака на Ордена „Свети Григорий Велики“ на Светия Престол
2017-Орден „Стара планина“, първа степен, връчен от президента Румен Радев
Голям кръст с магистърско позволение на Суверенния Малтийски орден

Йоанна обожаваше България

В Малтийския орден има 4-ма българи

Симеон знаеше, че ще се провали като премиер

– Ваше Превъзходителство, в Малтийския военен орден членуват хора от много страни. Каква е членската маса на Ордена на хоспиталиерите, както го наричат по света, и колко от тях са българи?
– В нашия орден вече членуват близо 13 000 души, в него работят и над 80 000 доброволци от десетки страни. Дейността ни е специфична и насочена само в хуманитарни акции. Българските представители са четирима – това са цар Симеон Сакскобургготски, неговият син княз Кубрат, сестра му Мария-Луиза и съпругата доня Маргарита. Кубрат и Маргарита бяха приети в лоното на Ордена преди по-малко от две години – на 27 октомври 2010-та. При нас членува и американският съпруг на царската сестра г-н Хробок, който е част от групата от САЩ.

– Откога се познавате с бившия ни премиер Сакскобургготски?
– Ооо, аз го познавам отдавна. Чувствата ми към България са специални, те са от много години и са свързани с дългогодишното ми познанство с неговата майка – българската царица Йоанна или още Джованна Савойска. С двамата се запознах през 70-те години на миналия век.

– Разкажете как точно стана запознанството Ви с тях?
– Десет години – от 1972-ра до 1982-ра – тогава бях ученик, а после студент, прекарвах времето през ваканциите като помагах в секретариата на италианския крал в Португалия. Правех това като член на едно монархическо дружество. Поводите да се срещам с царица Йоанна бяха чести и аз се чувствах очарован от тази изключителна жена. На 28 ноември всяка година хиляди италианци отиваха в Монпелие, Франция, където е погребана нейната майка кралица Елена. Йоанна също идваше там на панахидите по повод смъртта й. През 1983-а почина и нашият крал, и Джованна остана в Ещорил, Португалия.

– Как живееше царица Йоанна, ходили ли сте й на гости в Ещорил?
– Разбира се, и не знам дали ще ми повярвате, но тя действително живееше като българка. Още с влизането в нейната къща останах силно впечатлен от факта, че всичко вътре напомняше, даже „разказваше“ за България – нейната осиновена и твърде обичана родина, насилствено отдалечена. Когато ставаше дума за България, в очите й пламваха искрици… В градината си беше направила малък параклис, който след нейната смърт цар Симеон и съпругата му разглобиха и дариха на българското посолство в Португалия. Когато през 1993-а дойде в България, имаше литургия с монахините и присъствах на службата. След това Йоанна седна да пие кафе и чай с тях – аз по неведоми пътища останах в стаичката, и чух как тя разговаря с тях на български език.

– Царицата-майка е пожелала да бъде погребана в любимия й Асизи, защо?
– Преди Джованна да почине на 26 февруари 2000 г., тя бе изявила желание да бъде погребана в Асизи. Затова трябваше да бъде питан папата, разрешението идваше от него, а аз се заех с организацията на погребението. Асизи е градът, където двамата с цар Борис се венчават – това е мястото на св. Франциск, който е покровител на градчето, и който Джованна смята за свой избавител…

– Кога за първи път дойдохте в България?
– През 1992-а бях за първи път в София за две седмици. Впечатленията ми бяха много добри и се върнах отново. Това се случи след 4 години – през 1996-а, когато Симеон се завърна за първи път след прогонването му от комунистическото правителство 50 години преди това. Тогава останах 4-5 дни и лично снимах с един апарат филмче за посрещането му на летището, после и пред общината.

– Вие как разбрахте, че Симеон смята да се върне на политическата арена в България?
– Имах индикации, че той се готви за завръщането си в България. Още през февруари 2001-а по вестниците вече пишеше за това. Точно в същия месец Симеон правеше помен в Асизи – една година от смъртта на майка си. Тогава му предложих да отидем в градчето Бергамо, близо до Милано, където живее личният дългогодишен секретар на папа Йоан XXIII (това е Анджело Ронкали, който 10 години преди това е папски визитатор в България) – монсеньор Лорис Франческо Каповила. Симеон го познаваше, защото той заедно със сестра си и майка си са били на аудиенция при папата, след като Ронкали е бил избран за такъв. Йоан XXIII всъщност му дава титлата Месемврийски.

– Срещата Ви с него сигурно е била много интересна, как мина тя?
– Ооо, тогава монсеньор Каповила беше на 88 години, днес е с 10 години по-стар. Срещата с него беше много вълнуваща. А през месец юни аз бях отново в България, когато се проведоха изборите. Сутринта ходих с цар Симеон до село Баня, където той гласува, а вечерта споделих с него радостта от победата му на изборите за народно събрание през 2001-ва. После продължих да идвам в страната ви почти всеки месец.

– А България – как Ви изглеждаше тогава?
– След като царят пое управлението на страната ви, това много повлия на имиджа й и симпатиите към нея бяха огромни. Тогава бях в италианския парламент и станах свидетел на това, които ви казвам – точно тогава България получи уважението на Европа, което никога преди това не е имала. Точно по времето на Симеон Сакскобургготски бяха предприети по-ускурени стъпки към страната ви. Дори вие „повлякохте” така да се каже и Румъния и те получиха облаги от отношението към вас. Иначе 1 януари 2007 г. – датата, от която вие станахте пълноправен член на ЕС, нямаше да се случи.

– Били сте в италианския парламент, когато Италия ратифицира присъединяването на България към ЕС. Спомняте ли си как стана това?
– През периода 2001–2006 г. работих с Густаво Селва, председател на Комисията по външна политика на италианския парламент, и за целия този мандат България бе приоритет на италианската външна политика. С особено задоволство помня последната, предколедна сесия на парламента, на 22 декември 2005 г., когато благодарение на изключителната мотивираност на председателя на италианския парламент Пиер Фердинандо Казини Италия бе първата страна от шестте основателки през 1957 г., която ратифицира вашето присъединяване към Европейския съюз. Това мое участие като привилегирован наблюдател ми даде възможност да оценя огромния прогрес, който постигна България от 2001 г., с усилието да превъзмогне тежкото наследство от миналото и с реформаторския ангажимент да влезе в крак с Европа.

– Защо Сакскобургготски реши да влезе в политиката, приемайки да стане премиер на една републиканска държава, нещо, което със сигурност е учудило Европа?
– Убеден съм, че влизайки в политиката, той не може да не е знаел, че ще се компрометира по някакъв начин рано или късно. Той можеше да си остане една символична фигура, но въпреки всичко предприе риска. Защото няма начин, когато създаваш огромни очаквания сред хората, това да не носи негативи. Демокрацията така е измислена, че днес печелиш изборите, но следващият път можеш да ги загубиш. Това се случи и на Джордж Буш-старши, и на Саркози, също на Берлускони, на Проди и т.н. Убеден съм, че това е негов личен и съзнателен избор, знаейки, че ще плати скъпа цена. Но историята и времето си знаят работата и те със сигурност ще подредят след години пъзела на случилото се. Той обаче имаше какво да даде още на България, но не в ролята на премиер, а в друга.

– Вие сте в посолството на Малтийския орден в България от 2005 година, в какво се изразява дейността ви?
– Още от самото начало нашите приоритети бяха в унисон с ценностите, вдъхновяващи Ордена, и с целите, които го напътстват: затова се ангажирахме да подпомогнем някои нуждаещи се структури от здравен и социален характер. Скромна, но конкретна помощ бе реализирана в София, Пловдив, Раковски, Искрец, Белене, Варна, Провадия, Благоевград, Радомир, Разлог, Лом, Пазарджик, Калояново, Падеж, Петрово, Пирдоп, Дрен – с медицинска, специализирана апаратура, лекарства, санитарни материали, храни и различни помагала за детски социални заведения.

– Откъде Ви търсят за помощ?
– Отвякъде. И ние се стараем да помогаме доколкото можем. Досега имаме над 150 различни дарения в повече от 80 населени места. Стараем се да помогнем на изпадналите в нужда. Вече сме дарили 15 ехографа, които са изключително необходими, няколко линейки с дефибрилатор, няколко бусчета… Знаете ли какво е да видиш огромната благодарност в очите на хората. Това ни стига.

– Българите по принцип сме мнителни хора и след такива хуманитарни акции винаги задават въпросите откъде тези средства и защо. Как се финансира Орденът?
– Ние не управляваме финансови средства, през нас в посолството пари не минават. При нас реда е съвсем различен – ние не събираме дарения в пари, както е на много места, а в апаратура, коли, лекарства… Докарваме ги в България и ги разпределяме. Това е достатъчно прозрачен начин, за да си спестим упреците, че събираме огромни количества средства.

– В наши дни егоизма и алчността са обзели света изцяло, унищожават се човешките ценности, а вие дарявате, помагате на бедни и на болни. Повярвайте – това е трудно да се възприеме днес.
– Светът от 2000 години насам се промени много. В тези години имаше всичко – войни, геноцид, епидемии. Но най-важното е да запазим християнските ценности и вярата си. Обществото ни губи чувствителност към човешката болка – това е, с което не мога и не бих искал да се примиря. От 1000 години Малтийският орден се старе да облекчи бедността, болестта и болката.

– Свързали сте съдбата си с България, какво означава това за вас?
– Когато говорим за съдба, бих казал, че както обича да повтаря нашият Велик Магистър Фра Матю Фестинг, членовете на ордена нямат много опции. За нас грижата за болните, бедните и нуждаещите се, милосърдието са или доживотна, или смъртна присъда. И никога не знаеш кое е по-вярно. Както някога в митичния дом на Свещения град, така и днес в болниците, лабораториите и старческите домове, потомците на йоанитите, хората на „Свещения отряд” изпълняват търпеливо и достойно мисията си, ръководени от правилото от ХІ век, което гласи – „Ние сме слуги на болните”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.