Общината в Сливен начислила данък за умряло куче, а след това съставила акт за неплатените суми – разказа потърпевшият собственик Добрин Добрев.  Добрев е журналист с дългогодишен професионален стаж, бивш кореспондент на в.”Стършел”, председател на сливенското дружество към Съюза на българските журналисти. Със съпругата си Елка Гъркова, също журналист, са собственици на единствения местен вестник „Сливенски новини”.  Автори са на разследвания за какви ли не сливенски абсурди. Този път те самите станали заложници на нелепост, родена от действащата бюрокрация. Ето какво разказа Добрев:

Доберманът Джеймс бил с европейско родословно дърво. В края на миналия век, още докато бил съвсем малък, синът го донесъл вкъщи. Щял да ходи на ски, да се погрижели за него десетина дни. Десетината дни станали десетина години. Хората се привързали изключително много към кучето, то било отличен пазач и приятел, включително и на съседите. „В началото таксата за домашно куче се събираше в данъчното. Като отидох, написаха в касовата бележка „Добрин Добрев – куче” – разказа Добрин. Служителките му казали, че е единственият жител на Сливен, който е платил налога за домашния си любимец. Той пък им отвърнал, че повече няма да им плаща, след като държавата го нарекла „куче”. Но пък следващата година таксата била прехвърлена към общинската данъчна дирекция. Там написали срещу името му размера на внесената сума – 20 лева. И не го обявили за куче. По това време плащащите тази такса вече били трима. Иначе в града имало стотици домашни любимци. През цялото време семейството полагало всички необходими грижи за животното, редовно го водели на преглед при ветеринар. Само който е имал домашно куче, може да разбере. През 2009 г. Джеймс се разболял, оперирали го в Стара Загора, където му поставили фаталната диагноза „цироза на черния дроб”.

Преживели тежко загубата му, особено Елка. Погребали животинчето на общинските гробища, в алета за домашни кучета и котки. „От тогава насам получавах отвреме-навреме покани да плащам данък на добермана, но нали е умрял – не плащах” – разказа Добрин. Така до края на миналата година, когато от общинската дирекция станали много настоятелни да се внесат парите. Журналистът се посъветвал с шефа на дирекцията Методи Лаков и занесъл служебна бележка от личния ветеринарен доктор на Джеймс. Както е известно, нямало как да бъде издаден смъртен акт на куче. Бележката удостоверявала, че то наистина е починало преди 8 години. Но някаква чиновничка не признала този документ - заяви стопанинът. И вместо писмо-покана, общинарите вече съставили акт на собственика за невнесените такси. Поискали да си плати за периода от 2011 до 2013 г., иначе щели да го дадат на съдия-изпълнител.

Добрин  признава, че първоначално бил готов да плати 60-70 лева за таксите, само и само да се приключи с тази абсурдна история. Но като отишъл на място, му поискали още пари! Ядосал се. Не че и преди не е имал, като всеки обикновен човек у нас,  разправии – било за продадена кола, било за спряна от движение трошка, която трябвало да е на отговорно пазене в собствения му имот, тоест... в апартамента му. Но този път наистина му прекипяло. Казал си: ако плати таксата за умрялото куче,  може общинският безпристрастен компютър ще разчете това като признание, че кучето е живо. И така щял да продължи да му начислява данъка, че да плащат и деца, и внуци.  Хич не се колебал, а завел дело в Административния съд в Сливен. Общината си наела юрист. Добрин се явил без адвокат и попитал съда: той ли трябва да доказва, че кучето е умряло, или общината трябва да доказва, че кучето е живо? Случаят бил разгледан в две съдебни заседания и след месец бил отменен акта за задълженията на журналиста. Сега общинската данъчна служба може да обжалва пред ВАС отмяната на акта за неплатените такси. И столичните съдии ще губят време за сливенския резил, ще се харчат държавни пари, общината също ще харчи пари залудо, за да си наеме отново юрист, който да я представлява пред ВАС.

Журналистът съобщи, че от общинската данъчна дирекция му обяснили за съществуването на доста нормативни актове, които си противоречали и това било в ущърб на гражданите. "Ако е така, каква е работата на държавните служители: да алармират публично, за да предизвикат законодателни промени, или да се подиграват на гражданите?" - пита той. Изводът от абсурдната история, отнела време, нерви, ходене по гишета и кабинети,  е: „Изобщо да ти се отще да плащаш данъци!”.  Ето къде е заровено кучето.