На 25 септември 2018 да почерпят

Сузана, една арфа женска Като малка Клинчарова мечтае да стане пианистка

Тръмп: ООН започва бавно да реализира своя потенциал

Ураганен вятър мина през Сливен

Ограничение от 90 км в час по част от магистрала „Тракия” от днес

Путин пред Нетаняху: Не приемаме израелската версия за падането на руския Ил-20

Мевлют Чавушоглу: Средиземно море се превръща в гробище на отчаяни мигранти

Джон Болтън: Не искаме да сваляме режима в Иран, а да променим поведението му

Али Хаменей: Атентатът в Ахваз е финансиран от Саудитска Арабия и ОАЕ

Разследват теча от „златния кран“ в Карнобат Спестявани са над 1000 лв. от всеки 100 литра, изчисляват експерти

Отборът на емигрантите във „Фермата“ се пропуква

Разбиха банда от ало мафията, взела от пенсионерки над 40 000 лева 17-годишен куриер на мошениците арестуван с плячка от 500 лева и 400 евро

КАТ продължава да лъже за жертвите на пътя

Всяка десета фирма търси персонал 3% от компаниите ще съкращават хора

Премиерът Борисов: България и службите й са ценени много в борбата с наркоразпространението (ВИДЕО)

В сянката на миналото

Първата загуба на „Левски“ у дома през този сезон е факт. „Берое“ дойде, игра и победи на „Георги Аспарухов“. Резултатът е 2:1, но можеше да бъде дори по-смущаващ. Това вече не е новина. Старозагорци се превръщат в кошмар на столичния тим. В последните 15 шампионатни срещи „зелените“ са спечелили седем пъти срещу „Левски“, три пъти са завършили с нулеви равенства, а в пет случая „сините“ са излизали краен победител като два от тях датират от сезон 2012/13. И още малко статистика – в последните пет двубоя „Берое“ е допуснал едва една загуба от този съперник.

А зад провала на „Левски“ през пролетта тягостно стои сянката на миналото. Много от главните герои в „синьо“ са бледо подобие на това, което са били през годините. И то на най-невралгичните постове.
Да вземем Божидар Митрев. Вратарят и капитан на отбора вече е на 31 години. Но времената, в които печелеше трофеи на „Герена“ и се радваше на любовта на феновете изглеждат далеч зад гърба му. Игралият в групите на Шампионската лига страж сега е винен къде с право, къде не за някои от головете. Но е факт, че на него се гледа с недоверие. А това само подсказва колко далеч се намира „Левски“ от истината. През годините отборът винаги е имал стабилен футболист на тази позиция. Груба грешка допусна и ръководството, като не му осигури силен конкурент. Неговият съотборник Николай Кръстев сгреши фатално срещу „Етър“ и не успя да се възползва от шанса. Преди това същото стори и Александър Любенов, друг кадър на школата, при загубата от „Ботев“ с 1:2 в Пловдив.

Случаят с Митрев не е изолиран. Същото важи и за други негови съотборници. Жорди Гомес – първият голям удар на Спас Русев като собственик на клуба, разочарова с представянето си не само срещу „Берое“, но и в голяма част от мачовете му у нас. Испанецът предизвика еуфория с пристигането си в София, но това си остава и едно от малкото му действия, събудили положителни чувства у привържениците на отбора. Сред феновете дори се надига голямо недоволство срещу него и те предпочитат да видят в игра Васил Панайотов вместо носителя на ФА Къп с „Уигън“. Ако не беше името на гърба му, никой нямаше да знае, че е опитен футболист с богата визитка, а не поредният транзитно преминаващ през „Герена“ номад. С една дума – само успехите в миналото държат Гомес още на терена.

Сходни, но с една идея по-положителни, са впечатленията за Габриел Обертан. Въпреки че не игра срещу „Берое“, французинът лежи на стари лаври, свързани с престоя му в „Манчестър Юнайтед“ и „Нюкасъл“. Само клиповете в интернет подсказват, че той е бил име на Острова. От него се очаква много, но „Левски“ получава малко. Привличането му трябваше да донесе допълнително качество в играта, но това е твърде спорно да се потвърди. Факт е – единственото, което направи до момента офанзивният играч, е да допринесе за т.н „лъскава, но гнила ябълка“, като каквото оприличи клуба бившият директор Асен Букарев.

Дори Роман Прохазка не е това, което беше. И над него като че ли тегне сянката на миналото. Бъдещето на словака на „Герена“ изглежда несигурно, а такава е и играта му през последните месеци. И не става въпрос за изпуснатата дузпа. Халфът изглежда се умори от неуспешните опити да спечели отличие в България. Вече пети сезон е капо на „Герена“, а най-големият му успех е, че се задържа в отбора въпреки непрестанните чистки.
Все пак той си остава един от малкото лидери в съблекалнята, каквито в момента липсват.

И за да внесем доза екзотичност, към тези имена спокойно може да се причисли и Ривалдиньо. Бразилецът няма силно минало за разлика от своите съотборници, но е свързван с името на своя баща – легендата Ривалдо.
Нападателят даде да се разбере, че иска да бъде запомнен на „Герена“ със своите действия, но към днешна дата качествата му остават енигма. 22-годишният играч влиза предимно като резерва, но това не носи нужния импулс. Може би Ривалдиньо още е в режим на адаптация, а може бе е привлечен като част от маркетинговата стратегия на клуба?

И след всички тези заключения е хубаво да се спомене и Делио Роси. Италианецът също се ползва с протекция заради своето минало. Водилият „Лацио“ и „Фиорентина“ специалист не успява да промени облика на „Левски“. Нещо повече – опитва се да подмени ДНК-то на клуба. И от красивия и агресивен отбор, който феновете са свикнали да гледат през годините, наставникът налага практичен и дори на моменти скучен стил. „Левски“ няма визия дори срещу съперници като „Витоша“ (0:0) и „Етър“ (1:1), което изглежда най-плашещо. Съмнително е вече дали Роси е точният човек, който може да извади играчите, а и „Левски“ от тази мрачна сянка. Защото мачовете си минават, целите се превръщат в провали, а годините в десетилетие.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.