Първата загуба на „Левски“ у дома през този сезон е факт. „Берое“ дойде, игра и победи на „Георги Аспарухов“. Резултатът е 2:1, но можеше да бъде дори по-смущаващ. Това вече не е новина. Старозагорци се превръщат в кошмар на столичния тим. В последните 15 шампионатни срещи „зелените“ са спечелили седем пъти срещу „Левски“, три пъти са завършили с нулеви равенства, а в пет случая „сините“ са излизали краен победител като два от тях датират от сезон 2012/13. И още малко статистика - в последните пет двубоя „Берое“ е допуснал едва една загуба от този съперник.

А зад провала на „Левски“ през пролетта тягостно стои сянката на миналото. Много от главните герои в „синьо“ са бледо подобие на това, което са били през годините. И то на най-невралгичните постове.

Да вземем Божидар Митрев. Вратарят и капитан на отбора вече е на 31 години. Но времената, в които печелеше трофеи на „Герена“ и се радваше на любовта на феновете изглеждат далеч зад гърба му. Игралият в групите на Шампионската лига страж сега е винен къде с право, къде не за някои от головете. Но е факт, че на него се гледа с недоверие. А това само подсказва колко далеч се намира „Левски“ от истината. През годините отборът винаги е имал стабилен футболист на тази позиция. Груба грешка допусна и ръководството, като не му осигури силен конкурент. Неговият съотборник Николай Кръстев сгреши фатално срещу „Етър“ и не успя да се възползва от шанса. Преди това същото стори и Александър Любенов, друг кадър на школата, при загубата от „Ботев“ с 1:2 в Пловдив.

Случаят с Митрев не е изолиран. Същото важи и за други негови съотборници. Жорди Гомес – първият голям удар на Спас Русев като собственик на клуба, разочарова с представянето си не само срещу „Берое“, но и в голяма част от мачовете му у нас. Испанецът предизвика еуфория с пристигането си в София, но това си остава и едно от малкото му действия, събудили положителни чувства у привържениците на отбора. Сред феновете дори се надига голямо недоволство срещу него и те предпочитат да видят в игра Васил Панайотов вместо носителя на ФА Къп с „Уигън“. Ако не беше името на гърба му, никой нямаше да знае, че е опитен футболист с богата визитка, а не поредният транзитно преминаващ през „Герена“ номад. С една дума – само успехите в миналото държат Гомес още на терена.

Сходни, но с една идея по-положителни, са впечатленията за Габриел Обертан. Въпреки че не игра срещу „Берое“, французинът лежи на стари лаври, свързани с престоя му в „Манчестър Юнайтед“ и „Нюкасъл“. Само клиповете в интернет подсказват, че той е бил име на Острова. От него се очаква много, но „Левски“ получава малко. Привличането му трябваше да донесе допълнително качество в играта, но това е твърде спорно да се потвърди. Факт е - единственото, което направи до момента офанзивният играч, е да допринесе за т.н „лъскава, но гнила ябълка“, като каквото оприличи клуба бившият директор Асен Букарев.

Дори Роман Прохазка не е това, което беше. И над него като че ли тегне сянката на миналото. Бъдещето на словака на „Герена“ изглежда несигурно, а такава е и играта му през последните месеци. И не става въпрос за изпуснатата дузпа. Халфът изглежда се умори от неуспешните опити да спечели отличие в България. Вече пети сезон е капо на „Герена“, а най-големият му успех е, че се задържа в отбора въпреки непрестанните чистки.

Все пак той си остава един от малкото лидери в съблекалнята, каквито в момента липсват.

И за да внесем доза екзотичност, към тези имена спокойно може да се причисли и Ривалдиньо. Бразилецът няма силно минало за разлика от своите съотборници, но е свързван с името на своя баща - легендата Ривалдо.

Нападателят даде да се разбере, че иска да бъде запомнен на „Герена“ със своите действия, но към днешна дата качествата му остават енигма. 22-годишният играч влиза предимно като резерва, но това не носи нужния импулс. Може би Ривалдиньо още е в режим на адаптация, а може бе е привлечен като част от маркетинговата стратегия на клуба?

И след всички тези заключения е хубаво да се спомене и Делио Роси. Италианецът също се ползва с протекция заради своето минало. Водилият „Лацио“ и „Фиорентина“ специалист не успява да промени облика на „Левски“. Нещо повече - опитва се да подмени ДНК-то на клуба. И от красивия и агресивен отбор, който феновете са свикнали да гледат през годините, наставникът налага практичен и дори на моменти скучен стил. „Левски“ няма визия дори срещу съперници като „Витоша“ (0:0) и „Етър“ (1:1), което изглежда най-плашещо. Съмнително е вече дали Роси е точният човек, който може да извади играчите, а и „Левски“ от тази мрачна сянка. Защото мачовете си минават, целите се превръщат в провали, а годините в десетилетие.