На 15 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за неделя, 15.12.2019

Да откъснем водните лилии на паметта

Приказна Коледа в Германия

Подплашен кон преобърна каруца в Благоевград, мъж е ранен

Красавица от Ямайка спечели титлата „Мис Свят“ 2019 (СНИМКИ и ВИДЕО)

МВР прави кризисни центрове по границата с Турция

Автомобил блъсна жена, пресичала неправилно в Асеновград

Чавушоглу: Турция ще отговори, ако САЩ й наложат санкции

Борис Джонсън планира промени в конституцията и в избирателното право

Убиецът на Самоковеца – свободен окончателно Ервин Веркер твърди, че българин е стрелял по контрабандния бос

Вицепрезидентът: Трябва да сме непримирими към ксенофобията и езика на омразата

И личният живот на актьорите в „Завинаги” е като в сапунка Докато се снима поредицата, Йозджан Дениз се ожени и разведе, а Аслъ Енвер изживя бурна любов с Мурат Боз

Жена се самоуби при скок от скала, а мъж загина от взрив на газова бутилка в Благоевградско

Ако няма усложнения при лечението на блъснатото в София момиче, то ще е на крака до месец

Гаврата с Иван Вазов не е от днес Червени депутати отрекоха народния поет през 1920 г.

Министърът на просвещението Стоян Омарчевски връчва поздравителен адрес на юбиляра.

„Значи „Под игото“ е буржоазно творение? Срамота!“, провиква се в парламента депутатът Ангел Янев

Световно неизвестната Нели Стефанова посегна на Иван Вазов. Наплюнчи червения молив и перифразира „Под игото“. Най-българският роман в националната ни литература излезе в осакатена версия. Около 6000 думи и изрази са ампутирани и заменени с езикови протези.

Ятаганът например вече е сабя, но има и пропуски. Омразата на поробителите трябваше да е „хейт“, а башибозукът да са „килъри“. Което щеше още да приближи романа до модерния прочит. Това е историческата мисията на реформаторката Нели. „Под игото“ да влиза в ушите на младите като „Властелинът на пръстените“.

Гаврата с Иван Вазов не е от днес. Скудоумието среща поета още преди столетие. Тогава комунистите съчиниха пасквил срещу него. Червен депутат прочете хулата от високата трибуна на Народното събрание. Вазов беше поруган и отречен.
На 22 юни 1920 г. в камарата е внесено следното

РЕШЕНИЕ
за национално дарение на народния поет Иван Вазов
По случай на двойния юбилей на поета Иван Вазов – 50-годишнината от книжовната му дейност и 70-годишнината от рождението му – българският народ, ценейки високо заслугите към отечествената книжнина, култура и общественост на своя велик син, провъзгласява го за народен поет и в знак на признателност определя му едновременно дарение от сто хиляди лева.
Забележка. Това дарение и цялото имотно състояние на Иван Вазов, както и той сам лично, се освобождават от всякакви данъци и повинности.

„Моля ви да гласувате това предложение единодушно и без всякакви дебати на едно четене“, призовава депутатите министърът на просвещението Стоян Омарчевски. Както всеки нормален българин, той е убеден, че заслугите на Вазов към отечеството не се нуждаят от разисквания, доказани са от самата история.

Комунистите обаче са особена порода индивиди. Тяхната парламентарна група е подготвила бомба, която да взриви жеста на признателност към народния поет.

Една седмица преди въпросното заседание група червени бърка черен катран, за да оцапа Вазов. В творческия колектив са майстори на отровния език като Георги Димитров, Христо Кабакчиев и Ламби Кандев. Резултатът е злостен пасквил срещу юбиляра. За четец е определен Митьо Станев от старозагорското село Карабурун, сега Знаменосец.

Митьо се е записал за изказване и председателят му дава думата. Ораторът я подхваща тънко, леко и издалеко. „Ние – казва той, парламентарната група на Българската комунистическа партия и цялата партия, нямаме нищо против изкуството в неговите разклонения: поезия, скулптура, художество. Ние не можем да имаме нищо против носителите на това изкуство.“

„Трябва само да бъде червено боядисано“, уточнява от място земеделският депутат Христо Манолов. „Ние, казах – натъртва Митьо, – не можем да имаме нищо против носителите на това изкуство, също така и против талантите и способностите на нашите поети и специално на Вазова. Но за нас съществува друг един въпрос; той е въпросът: на кого днес служи изкуството?“

„На буржоазията!“, отговарят му от земеделското мнозинство. Митьо се съгласява и продължава да ниже коминтерновски фрази за ролята на изкуството. „Думата е за Вазова, а не за изкуството“, опитва се да насочи мисълта му Никола Пъдарев. „Аз ще дойда и до него“, обещава глашатаят от Карабурун и движи пръст по това, което са му написали:

„Какво представлява днес изкуството в цяла Европа? То днес служи на чувствата на умирающата буржоазна класа, която залязва, която захожда и то се е обърнало на едно песнопение на щенията, на плътските щения, ако искате, на тази класа. Вземете тъй наречените модернисти и вие ще видите, че те възпяват именно доволството, възпяват стремежите в грубочувствената област на днешната класа.“

„Какво общо има Вазов с модернистите?“, чуди се Минчо Дилянов. Нищо обаче не може да отклони Митьо от червената нишка, която следва. В един момент той признава, че Иван Вазов не е лишен от талант. „Обаче – прави завой четецът – българската поезия в продължение на 30 и повече години е била в услуга на българската буржоазия и като мотив на българската поезия е служило най-много възпяването на националните идеали на България…“

„Значи „Под игото“ е буржоазно творение? Срамота!“, прекъсва го Ангел Янев. „… А възпяване на националните идеали на България – то значи възпяване на завоевателната политика на българската буржоазия“, надвиква го Митьо.

„Съвършено вярно! Чухте ли сега?“, скача Христо Кабакчиев, който е автор точно на този пасаж. „То значи – продължава Митьо, – че поезията у нас се е поставила в услуга на стремежите на българската буржоазия и е служила в продължение на много години на българската буржоазия. В последните войни тя се изрази в една много очебийна, много ярка форма. Тази идея в нашата поезия се изрази в последните години в един шовинизъм.“

„Бесен“, провиква се Кабакчиев от яд, че е пропуснал да сложи епитета в текста. Тук пледоарията на комунистите прелива в сравнителното литературознание. Иван Вазов е изправен до стената редом с Кирил Христов и Любомир Бобевски. Двамата са автори на патриотични творби по време на войните за национално обединение.

„Е добре, Вазов – нека го признаем – слага ръка на сърцето си Митьо – не стана тъй груб изразител на тази идея, не я прояви в такава форма, както Кирил Христов и Бобевски, но Вазов е генералисимусът на българския национализъм в областта на поезията – това може да се докаже.“

И ораторът започва да доказва с цитати от книгите на поета. За да изкара бялото черно, Митьо Станев рецитира стихотворението „Пред Бялото море“:

Привет вам, класични талази,
привет вам от наший Балкан!
Не идем кат гости на вази,
а стигаме скъпий си блян.

„Кой блян сме достигнали ние, кой блян достигна българският народ? Какъв е този блян: блян на българския трудящ се народ или блян на българската буржоазия?“, заслюнчва се от гняв Митьо. Ламби Кандев тича и му носи кърпичка да се избърше, за да даде верния отговор: „Всичко това са идеали на българската буржоазия и тези блянове са възпети от нашите поети, те са възпети и от първия български поет Вазов.“

И без гласовете на комунистите решението за национално дарение е прието от Народното събрание. Вече извън парламента Георги Бакалов ни учи как правилно да четем поета: „Ако искаме да разберем отношението на Вазова към социализма и карикатурните фигури, които той дава в своите произведения за социалисти, ние обезателно трябва да имаме предвид класовия характер на неговата поезия, нейната еснафска същност.“
Това е положението!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.