Разхлабителното въздействие на „Кумгейт“ разкъса временно омертата на власт и опозиция… Но ще се поправят

Отвориш ли на скандала вратата, палиш собствената си клада. Звучи като грузинска поговорка, но не е. Това е анотация за доминиращия политически сюжет през последните седмици – „Кумгейт“, филмова поредица, достойна за Холивуд.

В Холивуд положението също никак не е розово. Знаете за скандалите в Града на ангелите. Известни актриси се оплакаха от бруталното поведение, сексуалните посегателства и физическо насилие на един от могъщите продуценти - Харви Уайнстийн. Десетки жени, жертви на арт мутрата проговориха и в САЩ настана истерия, която обхвана цялата страна и всички, нека ги наречем отрасли на щатското стопанство – от шоубизнеса, през политиката, бизнеса и стигнем до спортната гимнастика. Оказва се, че не само в Холивуд силните на деня са дърпали дрехите на подчинените си, на тези, които са в ръцете им. След като скандалите излязоха през вратата, лумнаха и кладите. На тях бяха хвърлени и виновни, и невинни.

Някой си спомнил, че преди много години великият актьор Кевин Спейси подхвърлял намеци наляво и надясно и край с кариерата на таланта. Друг си спомнил нещо и хайде още дузина актьори отиват в небитието. Едната крайност доведе до друга крайност. Сигурен съм, че вече ходят с тъмни очила дори и в нощните барове, сакън някой да не обвини друг в „мръснишки поглед“.

Вече не стои въпросът дали в Холивуд са знаели за мръсотиите на Уайнстийн. Знаели са. Стана прословута обявената като дърварска шега реплика на комика, сценариста и музиканта Сет Макфарлейн по време на обявяването на номинациите за „Оскар“ през януари 2013 г. за най-добра поддържаща женска роля „Честито на тези пет актриси! На тях повече няма да им се налага да се преструват, че харесват Харви Уайнстийн“. Но тази реплика тогава потъна, защото всеки в света на киното знае максимата, че в един филм винаги има роля за гаджето на продуцента. Това е и най-бързият път към главната роля, а не талантът, между другото.

В едно семейство, каквото е общността в Холивуд, всичко се знае. Знаят се пътищата към върха, знаят се любовните истории, знаят се скандалите, пластичните хирурзи, дилърите. Също както в българската политическа омерта.

В България, таз земя като една човешка длан, за всеки политик се знае всичко, защото това е едно не толкова голямо семейство. Освен това бюджетът за следене и подслушване е по-голям от този за култура, за да имаме някакви съмнения по темата.

Знае се как е издигнат, защо е издигнат за определен политически пост. Знае се кои интереси стоят зад него, какво се очаква да изпълни в мандата си, на кого да благодари, как си прокарва път още по-нагоре.

Няма тайни за обществените поръчки, няма тайни за роднинските кръгове, за връзките с надземния и подземния свят. Да, и подземният свят, защото политикът управлява не само почтените хора, но цялото общество. Това се знае от всеки, който е имал смелостта да нагази в катранените води на политиката. Затова всеки с черни лепкави петна по панталоните си мълчи за другите и гледа много, много да не мрънка, защото и на него може да му дойде до главата.

Принципът, че гарван гарвану око не вади, тук е валиден така, както беше и в Холивуд до аферата. Мълчи си опозиция, мълчи си и властта за опозицията. Те си знаят – отвориш ли вратата на скандала, кладата лумва. Нещо повече. Току виж, че вземе да ти дойде и на теб на гости, да светнат прожекторите в сурата ти и тогава влизаш в жанровото кино – „Престъпление и наказание“. Справедливото семейство на прокурорите ще те разкъса, а остатъците ще бъдат довършени от частните съдии изпълнители. Точно поради тази причина гарваните у нас си грачат грозно зловещо, но не си бъркат по очите. Скандалът е като шило, а както казват грузинците „По шило с юмрук не се удря“.

ГЕРБ първи сгрешиха и налетяха на собствения си кмет в Хасково – Добри Беливанов. Той нападна депутата Делян Добрев, партията се разграничи от него – типично за партиите в такива случаи, и се започна. БСП забравиха за омертата и налетяха свирепо в гръб. Роди се аферата „Кумгейт“. Чревните в парламента ехидно хихикаха.

ГЕРБ отвърнаха на удара. Започнаха да се раждат „гейт“ след „гейт“. Толкова усилено започнаха да се вадят мръсни неща от задните порти, че политиката у нас взе да прилича на „прайд“ – шарено, скандално и с неясна идентичност. В България има толкова много кметове, толкова много началници в държавната администрация, че хипермаркет за гейтове може да се отвори, ако има желание. И навсякъде има кумове, балдъзи, синове и техните синове.

Последният скандал – с кмета на Батак – Петър Паунов, е продължение на гарвановия скандал. Очевидните възмутителни практики градоначалникът да дава поръчки на фирми на свои роднини, тук бе осветена. Избраният от листата на БСП началник на града бе обвинен в престъпления по служба и най-вероятно ще има супа „Касе ала Батак“. БСП се разграничиха, но доста неубедително. Та нали този човек е бил тяхна гордост мандат след мандат. Нима не са знаели какви ги върши, или пък може би са го подкрепяли, защото точно това е вършел и се е отчитал?

Тези скандали са лоши за партиите, но прекрасни за обществото. Те действат като разхлабително, като очистително лекарство на отровения политически организъм. Всеки на позиция във властта започва да се ослушва, да внимава, да подозира околните, а това връща поведението близко до законността. Новите, които заменят изгорените на кладата, поне през първата си година гледат да са почтени.

Винаги е хубаво когато гарван клъвне гарвану в окото. Макар да е вярно и другото: Когато си безочлив, няма къде да те кълват.

За шуреите и баджанаците

В България има 5255 населени места, което означава, че заедно с районите кметове има малко повече кметове. Всеки назначава роднини. В малките населени места, където няма много работни места, общо взето фамилията на кмета превзема всичко – детски учителки, пазачи, чистачи. Ако приемем, че всеки кмет нарежда родата и приятелите по веригата на властта и приемем, че всеки назначава средно по 10 (кръгло число), макар че може да са много повече. А тези 10 назначават още по 10, пак числото на шуреите и баджанаците не надхвърля повече от 6-7 на сто от населението. Те обаче държат баницата, ножа, меда и трохите в ръцете си. Достатъчен повод за революционна ситуация.