Българин е осъден на 9 г. затвор за интернет измами във Великобритания

Маринела Нинева спечели с рекорд „Витоша моята планина 2019“

Пет признака, че сте срещнали някого от минал живот

ГЕРБ: В битката на Мая Манолова за София жертва са гражданите

Неутрализираха престъпна група за трафик на хора с цел трудова експлоатация

Тропическата буря „Имелда“ взе пет жертви в Тексас

Тръмп взел решение да не нанася незабавен военен удар срещу Иран

Паника в Карлскрон след убийството на български студент Извършителят все още е на свобода

Бърз влак от София за Свиленград престоя в гара Искър заради повреда в скоростомера на локомотива

Кифла или кроасан? Респект или уважение… Прости сме като кифли понякога

Ангел Джамбазки влиза в битката за София със заявка да премахне гетата

Километрични опашки на „Капитан Андреево“ към Турция

Да живеят печените чушки

Ренета Инджова: Скандалът с руска намеса и шпионаж у нас е постановка

Волубилис – сърцето на древен Рим в Мароко

Генералният секретар на Консултативния съвет за Черно море д-р Йордан Господинов пред „Труд“: Наш улов пълни чужди рибарски мрежи

Ще бъде ли щедро на риба морето в настъпващия сезон? Спазват ли се пазарните правила и защитени ли са интересите на дребните риболовци? По тези въпроси разговаряме с д-р Йордан Господинов, който е генерален секретар на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ) и представляващ най-голямата Асоциация на производителите на рибни продукти.

– Д-р Господинов, добър ли беше уловът преди да влезе в сила забраната за калкан и попчета? Имаха ли слука рибарите?
– Разпределянето на квотата за калкана от ЕС закъсня с близо месец и половина. Това закъснение става вече години наред и лишава професионалните рибари у нас от добрия улов на калкан. Малко известен факт е, че калканът е най -скъп през зимните и ранните пролетни месеци, когато се изнася и се продава зад граница на добри пазарни цени. Квотата ни е обща с Румъния, където калканът се лови предимно при дребномащабния риболов. Румънската агенция по рибарство наложи неочаквана забрана за улов на рапан с бийм трал до 15 май в доста много райони по време на размножителния период. Това стопира улова на рапани. А не беше предвидено, както от румънските рибари с корабите, така и от нашите оператори, които извършват дейност по изкупуване и преработка. Това нанесе икономически загуби. Всеизвестен е фактът, че хайверът на калкана се опложда на повърхността на водата и не се влияе от дънния риболов на рапани.

– Квотата за улов на калкани се увеличи, нали така?
– Да, за пръв път от много години насам. Миналогодишната беше 86 тона общо, а тазгодишната – 114, по 57 тона за България и Румъния. Това се дължи основно на по-добрите научни данни за популацията, както на диалога между заинтересованите страни. От Консултативния съвет на Черно море направихме предложения, които допълнително спомогнаха за увеличението. Колкото до уловите преди забранителния период – за тях може да се разбере от статистиката на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“ (ИАРА). Но тя, за съжаление, не е публична, няма онлайн достъп до нея, не се актуализира ежедневно, продажбата и движението на рибата и не се отчитат електронно. Съгласно правилата до влизането на забраната за улов на калкан на 15 април всеки риболовец, притежаващ индивидуална квота, е длъжен да усвои половината от количеството и да го декларира. И това е втората причина, поради която нашите рибари са ощетени и са в неизгодна позиция спрямо тези от другите черноморски страни, които също са играчи на пазара. А пазарът е в Турция, както знаете. Колкото до попчетата, те са твърде малък улов, на ниска пазарна цена и с консумация основно в България. Според статистиката на ИАРА уловените попчета м.г са 39,64 тона. Те се ловят предимно от хората в дребномащабния риболов, с тях снабдяват крайбрежните заведения и места за директна продажба.

– Кога очаквате да дойдат пасажите от черноморски сафрид? Чуваме от търговците на рибната борса, че цената му ще хвръкне до 15 лв. на килограм на дребно.
– И най-опитните изследователи на морето трудно могат да ви отговорят откъде ще дойдат пасажите от черноморски сафрид. Той е проходна риба, само част от него не навлиза в Босфора и малки пасажи обикновено мигрират пред бреговете на Черно море според климата, наличието на храна, замърсяването на водата и началото на размножителния период. Нормално е температурата на крайбрежните води да влияе на пасажите и на пролетно-лятното струпване пред българския бряг, което е най-вече пред „Маслен нос“. Няколко пъти казвам „българския бряг“, защото искам обърна внимание на цялата общественост, че рибата е покрай брега, където са най-благоприятните условия за размножаване и където има храна и кислород. Навътре и надълбоко живот няма поради особеностите на Черно море и наличието на много сероводород в дълбочините над 180 м. Тук възниква въпросът: защо голяма част от типичните риболовни полета, които от векове са покрай брега, бяха определени за защитени зони по Натура 2000? Поради това в тях е забранено използването на тралове, а те са основни риболовни средства за рибите, които оплождат хайвера си на повърхността? Къде ще ловят рибарите риба? Кой ще компенсира пропуснатите им ползи от невъзможността да се ловят и местните видове, и проходните риби, които идват през Босфора, хранят се, трупат мазнини за студените месеци и се връщат след няколко месеца престой в Черно море – направо в мрежите на средиземноморските рибари?!
Що се отнася до цените на сафрида и другите видове риба, те биха могли да се прогнозират от борсови посредници, ако тази стока в България се търгуваше съгласно пазарните правила.

– А не е ли така?
– У нас група прекупвачи играят ролята на подвижни борси и изкупуват улова обикновено в ущърб на морските мъже. Но за това не са виновни само прекупвачите. Виновни са основно рибарите, защото не искат да се сдружават, не искат да търгуват улова на светло и така не могат да определят правилата, цените и качеството. Особено рибарите от дребномащабния бизнес искат да са по-големи от пазарните правила. И затова от години насам за тях основният рефрен е: „Бедни ми, бедни рибарю !“.

– През 2017 г. морето не беше много щедро, уловът се оказа оскъден и дребен. А как ли ще е през 2018-а?

– Всяка година морето дава различно риба. Аз не бих казал, че не беше щедро през 2017 г. Уловите на цаца в сравнение с 2016 г. са с 1000 тона повече. Рапаните са с 200 тона повече. Уловът на бяла мида е скочил с над 230 тона. Да, намалял е леферът, но той е от проходните риби – на него и на паламуда им влияят силно климатичните условия, цъфтежът на планктон и силното намножаване на нови видове медузи, които са планктоноядни и нарушават хранителната верига. Според някои наши учени т. нар. „гребеновидна медуза“ е вид, който изяжда храната на най-дребните риби – цаца, хамсия… Следователно и хищниците, които се хранят с тях, ще са по-малко.

– Консултативният съвет за Черно море проведе наскоро във Варна отчетно събрание за първата година от създаването си. Равносметката каква е? Какво постигнаха България и Румъния в сектор „Рибарство“ ?
– Консултатавният ни съвет стартира на 20 август 2015 г. с акт за учредяване, но от Брюксел получихме финансиране чак за 2017 г., тъй като имахме редица процедурни проблеми за решаване. Активна дейност през този период имаха две групи – „Достъп за риболов в защитените зони на двете страни членки“ и „Външно и вътрешно сътрудничество и социален ефект на риболова в Черно море“. Съгласно програмата, проведохме и кръгла маса на тема: „Възможности за риболов в защитените зони на двете страни членки“. В нея взеха участие редица учени. Имаше научни конференции, посещения на риболовни кораби и срещи с рибари в Несебър и Наводар, Румъния, където се запознахме с практическите прийоми на разтоварване, с хигиенните изисквания и пр. Поддържаме тясно сътрудничество с ресорните министерства и институциите на двете държави, които са отговорни за контрола и за опазване на околната среда. Работим заедно с институтите по рибни ресурси и океанология във Варна, с Института по рибарство и аквакултури в Пловдив. Създадохме интернет страница на три езика. Изпратихме препоръка във връзка със средносрочна стратегия за дребномащабните рибари, очакваме конференция на тази тема, която ще се проведе в Mалта на 26 септември.

– Какво се случва с бракониерския улов в Черно море ?
– И в България, и в Румъния има сериозен напредък при овладяване на лошите практики. Фактът, че ни увеличиха квотата за калкан, е и резултат от системния контрол, който значително промени поведението на рибарите.

– Какви са запасите от риба в морето?
– Това е тема с много неизвестни. Нашите наблюдения са, че запасът от черна черноморска мида е силно намален. Благородната черноморска стрида също е изключителна рядкост. А същевременно се адаптират нови видове, като гребеновидната медуза и рапанът, които подтискат развитието на другите видове. Добре би било учените да насочат своите изследвания към тези проблеми. В морето ни има катаклизъм. Едни чужди видове вземат превес за сметка на нашите традиционни. Никой няма да отрече факта, че черната мида е естественият филтър на морето, тя задържа бактериите, а сега вече я няма даже и по скалите.

– Вие се застъпвате главно за дребномащабния улов в Черно море. Какъв баланс може да се създаде между него и промишления улов?
– Дребномащабният риболов е приоритет на Еврокомисията. От него има и икономически, и социален ефект. Рибарството е поминък, история и атракция на крайбрежните селища. Всеки рибар храни една къща поне. Морските мъже осигуряват прясна и свежа риба за директна продажба на крайния потребител, а това е от особена важност за купувачите. Те захранват и голяма част от предприятията със суровина. Зоните, в които риболовстват малките лодки и големите кораби, обикновено са в различни морски ширини и принципно нямат конфликт. В България има близо 1880 регистрирани риболовни съдове, включително над 140 кораба са с над 12 м дължина. В Румъния има над 600 риболовни съдове и над 20 кораба над 12 м дължина. Заедно със сезонните работници, заетите в риболовния сектор надхвърлят 10?000 човека А заедно с ловците на рапани и миди са над 13 000.

– Наричат улова на бяла мида „новия Клондайк“ на морското дъно ?
– Българският рибарски сектор в последните години разработи и наложи на международния и националния пазар около 10 нови вида, които се срещат в Черно море. Ако преди няколко десетилетия се говореше само за цаца и скумрия, то днес експортно ориентирани и със стопанско значение за страната са рапани, бели миди, черни миди, калкан, сафрид, лефер (чернокоп), барбун, черноморска бодлива акула и др. Уловите на бяла мида са 819 тона за 2017 г, на рапана – 3617. Стимулирането на аквакултурите е тенденция в световен мащаб. За съжаление, с някои разпоредби в Закона за водите Басейновите дирекции подтискат част от най-прогресиращия сектор на аквакултурата – развъждането на пъстърва и шаранови видове.

Нашият гост
Йордан Господинов е генерален секретар на дружеството с нестопанска цел, наречено Консултативен съвет за Черно море от 2015 г. 12 г. вече е изпълнителен директор и представляващ Асоциацията на производителите на рибни продукти “БГ Фиш”, която е най-голямата риболовна, преработвателна, рибовъдна и търговска организация в бранша. По професия е ветеринарен лекар. Бил е регионален шеф на ИАРА и експерт в Националната ветеринарно-медицинска служба в София.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.