На 11 декември 2018 да почерпят

Зрелищен дуел във „Фермата“ отстреля още един участник преди финала

Венецуела и Русия ще проведат съвместни военни учения

Макрон обеща повишение на минималната заплата със 100 евро

Конституционният съд на Молдова отново отстрани Додон

Доналд Туск: Няма да предоговаряме Брекзит, но сме готови да помагаме на Великобритания

Откриха случаи на ку-треска по овце във Видиинско, заразен е и мъж

Проф. Георги Близнашки: Във Франция хората знаят за какво протестират, а у нас имат странни искания

Кметът на Благоевград с послание към децата в „Часът на приказния разказвач“: Няма по-хубаво място от дома

Министър Ангелкова: Туризмът хармонира с екологията, а лифтът е най-екологичния вид транспорт

Европа с отлична оценка за пътищата ни Асфалтът отговаря на всички стандарти, показват взетите проби, анализирани в Италия

Заев до Каракачанов: Мое право е да бъда македонец и да говоря македонски език

Пената и Любко заедно за ЧРД на Ганчев

Станишев: България и Румъния са изпълнили всички критерии за Шенген, играе се непочтена игра

Сайтът за глоби на КАТ рухна заради нов софтуер (обзор) Блокирани са и системите за издаване на шофьорски книжки

Геният на Гьоте и Шилер изписан върху дланта

Тайните на ръката от векове вълнуват окултисти и мислители. Дебарол е основоположник на научната хиромантия и лично е илюстрирал книгата си.
Портрет на Адолф Дебарол от прочутия пионер на фотографията Надар.
Портрет на Адолф Дебарол от прочутия пионер на фотографията Надар.

Издателска компания „Маркет пул” е подготвила за печат произведението „Тайните на ръката” на французина Адолф Дебарол (1801-1886).

Книгата е издадена за първи път в Париж през 1859 година и се смята за класически труд по хиромантия.

Дебарол е определян като основател на научния и аналитичен подход към хиромантията, а „Тайните на ръката” е имала стотици издания през последните 150 години и е преведена на всички световни езици. Това е настолна книга за всички гадатели и окултисти на планетата.

Заслугата на Дебарол е не само в това, че е привлякъл вниманието към хиромантията на световни величия като Балзак, Александър Дюма-баща, Фредерик Льометр, Ламартин, но и за това, че за първи път е приложил към своите практически изчисления солидна теоретична база.

В неговия труд хиромантията е неразривно свързана с древни херметични науки като Кабала, астрология, алхимия, теософия, а чрез тях и с френология и физиогномика.

Корица на оригиналното издание на книгата на Адолф Дебарол, 1859 г.
Корица на оригиналното издание на книгата на Адолф Дебарол, 1859 г.

По този начин „Тайните на ръката” не само тълкува рисунките от линиите на ръката на човек, но и открехват вратата към невидим астрален свят, който не само се допира до реалния свят, но буквално го пронизва.

Книгата на Дебарол е оказала влияние върху цялата теория и практика на световния окултизъм, водейки към синтез на древни и полузабравени науки със съвременността.

Авторът е известен и като художник. Той сам илюстрира книгата си, в която синтезира цялото езотерическо познание на своето време.

Книгата е преведена и издадена в България през 1905 г. в Свищов от братята Никола и Петър Славкови в „Скоропечатницата на Петър А. Славков”.

Подготвеното за печат издание от „Маркет пул” е точно копие на изданието на братя Славкови, като единствено е осъвременен правописът.

„Труд” публикува в няколко поредни съботни броя откъси от книгата „Тайните на ръката – За изкуството да се познава по пръстите и дланите на ръцете: живота, характера, наклонностите и бъдещето на человека.”

По снимката на Бисмарк може да се прочете обичта му към музиката, изобретенията, отмъстителността, хитростта и сценичния талант, който често му е бил полезен. Този човек, който е преследвал целта си, несъмнено е бил гений, но лош гений. Бисмарковата гениалност се е зидала изключително на основата на разоренията и убийствата.

Йохан Волфганг фон Гьоте

Гьоте, овековечен от немския портретист  Йозеф Карл Щилер (1781-1858).
Гьоте, овековечен от немския портретист
Йозеф Карл Щилер (1781-1858).

Той е вярвал във влиянието на планетите и самият се е намирал под влиянието на Слънцето (Аполон). Но несъмнено, той е принадлежал донякъде и на лунния тип. Обичал е да се вглежда с телескоп в Луната, за да се запознаел по-добре с нея. Всяка година е ходил в Карлови Вари или в Емс, за да лекува с минерални води болести, присъщи на лунния тип- подаграта и ревматизъм. Но основното нещо, което го е издавало, че е от лунния тип, е било пристрастието му към хората от бедното съсловие.

Към влиянието на Слънцето и Луната е необходимо се се присъединят и влиянията на Юпитер и Венера. Младежките години на Гьоте са били малко развратни, благодарение на венериното и лунно влияние. Слънцето му е давало таланта да пише, Луната му е дарила способността да предчувства (той е разказвал чудновати съновидения), а Юпитер е влияел на честолюбието му. Гьоте е бил егоист, но тъй също и велик поет. Той е поразявал, пленявал, очаровал, и провокирал вяра в безконечната му нежност и любов.

Много интересно е да се изучи ръката на Гьоте, а и като се знае характерът, особеностите и биографията му, лесно може да се опише дланта му. Всички издигнатини на ръцете му (особено лунната и венерината) са били силно развити, следователно е притежавал силна ръка. Пръстите му трябва да са били дълги и равни, защото според собствените му думи, той не обичал да смята. Обичал да сравнява и имал способност към стихосложението. Философските възли при него са били слабо забележими. Главната линия, без съмнение, е била много дълга (той е бил много положителен и находчив) – и малко наведена към Луната. Слънчевата и сатурновата линия са минавали през цялата ръка. Аполоновия пръст трябва да е бил дълъг, но малко по-дълъг от Юпитер. Сатурн е бил малко наведен към Аполон. На юпитеровата издигнатина е имало блестяща звезда или хубав кръст.

Ръката на Гьоте е била изящна и мъжествена. Благоприятните издигнатини, които споменахме, са били особено развити. Сатурн ясно се е отличавал. Като попадащ под типа на Луната, Гьоте е пеел с охота, а гласът му е бил звучен. Той е бил материалист и философ. Сатурновият му пръст е имал лопатовидна форма, следователно, понякога е бил нервен и припрян. Това му е помогнало да създаде „Страданията на младия Вертер“ и някои сцени от „Фауст“. Гьоте познавал меланхолията и умеел да я използва, като я опише в творбите си.

Пръстите, в основата си, са били дебели, което показва чувственост. Сърдечната му линия, както и другите линии, е била разкошна. Към главната линия, под Аполон, се е присъединявала друга линия, която се спуска към Луната – признак за борба на идеала с разсъдъка и алчността с духовността. Луната понякога затъмнявала Слънцето и Гьоте сам е казвал, че в неговите произведения има много загадки, отговорът, на които никога няма да се разбере. Чернодробната линия, която показва здрав стомах, е била права и ясна.

С изключение на сатурновия (независимост и съмнение) и слънчевия (изкуство) пръст, които са били лопатообразни, всичките останали пръсти са били квадратни. Много издадената слънчева издигнатина ставаща още по-дебела със сливането с меркуриевата издигнатина, показвала знаците на естествените науки и медицината. Колосалната марсова издигнатина съединена с Луната, предавала спокоен характер, обезпечен от волята.

Но дори и линиите на ръката на Гьоте да са били ясно начертани, дланта му не е била много набраздена. Решетка е имало само на лунната издигнатина, която е показвала голяма поетическа дарба, а във физическо отношение – подагра. Дългият меркуриев пръст показвал големите му знания.

Шилер

Шилер, портрет от швейцарския художник Антон Граф (1736-1813).
Шилер, портрет от швейцарския художник Антон Граф (1736-1813).

Той е бил забележително висок (Сатурн), а гърдите му са били широки (Марс). Шилер ходел с гордо издигната глава, (Марс), която била и малко наведена на една страна (Слънце). Той се е движел с големи крачки, като си е играел с пръчка в ръка (Марс). Походката му е била небрежна (Луна) и само, когато е бил развълнуван, крачките му са ставали по-отсечени. Шилер е бил мек, кротък и приветлив (Венера). Винаги е бил зле облечен, затова са го наричали в училището с прозвището „Schwein Pelz“ (свинска кожа).

От срамежлив и съсредоточен веднага ставал енергичен (Марс, с къси нокти). Вратът му е бил дълъг, ръцете – също дълги, а маниерът му е бил леко непохватен (Сатурн). Челото му е било широко (Слънце). Носът му – тьнък, във вид на клюн. Шилеровите вежди са били червеникави и сключени (Марс). В горната част на лицето си Шилер е имал твърде много бръчки, устните му са били тънки, а долната – изпъкнала (Сатурн). Бузите му са били бледи и вдлъбнати (Сатурн), а лицето му е било покрито с лунички (Марс). Косите на Шилер са били много гъсти, със светло червеникав цвят и заресани назад. Погледът на сивите му очи бил смел (Марс), а клепачите – често възпалени (Юпитер). Коленете му се доближавали едно към друго (Сатурн), а вратът му искрял с ослепителна белина. Външността на Шилер е била много привлекателна. Лицето му винаги е имало душевно и меко изражение, а ръцете му са движели магически (Венера и Слънце).

Гьоте е бил очарователен егоист, а Шилер – човек на чувствата и самопожертвованията. Животът на Гьоте е бил поредица от всевъзможни триумфи. Той даже е бил министър, приятел на аристокрацията и идол на цяла Германия, докато с Шилер е било точно обратното. По пътя си е срещал само скали и тръни. Винаги е бил беден, нещастен и жестоко наказван от съдбата. Но колкото и да са нямали сходство помежду си, творческата сила на тези двама велики поети, се е оказала еднакво могъща. Едновременно с това и съвършено против тяхната воля, благодарение на творческата си сила, двамата са направили много злини на родината си. Гьоте, със своя Вертер произвел цяла епидемия от самоубийства, а Шилер е повлиял така силно на учащата се младеж с трагедията си „Разбойниците“, че се появили подражаващи шайки крадци и бандити. Властта е била принудена да забрани представлението на тази пиеса в театрите.

Като анализирахме ръката на Гьоте, видяхме, че на дланта му юпитеровата издигнатина беше силно развита. Това означава, че в него е преобладавало честолюбието, обичта към комфорта и егоизма. На ръката на Гьоте всичко благоприятстваше към успеха, а дългата главна линия му даваше хладнокръвие, пресметливост и благоразумие. Гьоте първо мисли за себе си, а Шилер – за другите. Шилер е пълен с огън и енергия, а Гьоте е истински син на Севера.

Ръката на Шилер била дълга, а пръстите – равни сухи, с форма на лопатки. Той е бил независим и горд, с голяма сърдечна линия, раздвоена в края си и отделена от животната линия. Главната линия му дава смелост, която се поддържа от дългия аполонов пръст. Шилер пробива и рискува с всичко. Той знае, че може да изтърпи всичко, даже бедност и глад. Дългата главна линия, която се спуска към Луната, е набраздена и предава на мозъка такъв силен нервен ток, че въздържанието му може да го заплаши с нервно страдание, а даже и с умствено разстройство.

При Гьоте умът замества сърцето. При Шилер сърцето управлява разсъдъка. Гьоте е представител на Германия, а Шилер – на цялото човечество, Гьоте се намира под влиянието на всички благоприятстващи планети, а Шилер е покровителстван само от Сатурн.

Слънчевата линия у Шилер, в нищо не отстъпва на слънчевата линия на Гьоте – тя е великолепна. Но сатурновата му линия е изпочупена и изкривена, а юпитеровата издигнатина – много по-малка от тази на Гьоте. Марсовата издигнатина при Шилер е колосална и целият му гений е изобразен с линията, която отива от Марс към Аполон. Големият пръст при Гьоте е дълъг и заострен, а този на Шилер – широк, което показва настойчивостта, която го е довела до успех.

Големият пръст на Гьоте е наведен към Юпитер, което показва неговата страст да притежава имоти, докато при Шилер големият пръст е отблъснат. Това е ясен знак за щедрост и прахосничество. Бащата на Гьоте е бил дребнав, но акуратен и знатен човек, а майка му – много нежна, поетична и мистична до суеверие жена. Бащата на Шилер пък е бил военен хирург – енергичен и войнствен лекар, а майката – кротка, спокойна, много религиозна жена, която желаела синът й да стане свещеник. Наследствеността се отпечатала силно върху Шилер и Гьоте, но при еднакъв и равен гений, съдбата на единият се е отличавала от съдбата на другия. Такова различие може да се обясни само с влиянието на планетите.

Бисмарк

Вторично оцветена снимка на Ото фон Бисмарк.
Вторично оцветена снимка на Ото фон Бисмарк.

За Бисмарк може да съдим само по портрета и факсимилието му. За съжаление, нямаме ръката му, по която да предскажем как би могла да свърши политическата му кариера, обезпокоила цяла Европа. Почеркът му се спуска силно надолу и ако вярваме на 30 годишния си опит, това е признак за нещастие и разорение. За посредствените натури този знак предсказва дълбока скръб, но за велико лице като Бисмарк – падение от величието, дълбоко нещастие, съдбоносна катастрофа. Обърнете внимание на почерка на Наполеон I и ще видите, че редовете му се повдигат нагоре, в дните на славата и успех, а се спускат надолу, когато е на остров Св. Елена.

…Бисмарковият почерк много добре предава характера му. В него ясно може да се види честолюбието му, войнствения дух и смелостта му. Почеркът е висок, което значи, голям служебен пост, честолюбие, жажда за известност и неимоверна гордост. Написаните от него букви, са били много по високи и едри, дори от тези на Людовик XIV, наречен Краля Слънце. Бисмарк е концентриран в енергията си, стегнат, точен и никъде в почерка му не се забелязват онези завъртулки и зачерквания, които издават разпаленост и емоция.

Буквите на Бисмарк са леко наведени, което предполага, че в него има сърдечност. Може би, сърдечност той е проявявал към семейството или родината си, но предвид неговото непобедимо честолюбие, това чувство се е губело пред всичко останало. Неговото свръхестествено честолюбие се проявява във всичко. Силната му воля се проявява в очебиещата яснота на буквите и тяхната стегнатост. Упорството му също се отразява в почерка – редовете му представляват нещо като барикада, през която не може да престъпи човешката слабост. Категоричността, с която са написани буквите показва, че са написани от човек, който знае какво иска и държи да разбере и да го разберат. Той не допуска противоречие. Жаждата към парите също се забелязва в буквите по липсата на нито един излишен знак, кукичка, или излишна чертичка.

Бисмарк има всички отличителни черти на марсовия тип и когато е бил още в университета има славата на дуелист. Отличава се е с ексцентричните си маниери и е бил бележита натура, която не може да бъде незабелязана. Погледът му е студен, устремен и неподвижен, а силно наведените му вежди правят погледа му напълно заплашителен. От този поглед човек трепери. Ноздрите на Бисмарк са раздути, което е признак на разпаленост. Устните му са дебели и чувствени, брадата му – двойна, което означава материализъм, отличаващ се още и по трапчинката на брадата.
По снимката на Бисмарк може да се прочете обичта му към музиката, изобретенията, отмъстителността, хитростта и сценичния талант, който често му е бил полезен. Този човек, който е преследвал целта си, несъмнено е бил гений, но лош гений. Бисмарковата гениалност се е зидала изключително на основата на разоренията и убийствата.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Опитах се да анализирам моя характер по линиите на ръката, ама не се получи. Пречи ми един голям мазол от чикийките, дето си ги правя.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.