ОТ Владимир Памуков, Боян Бойчев
Наши пратеници в Минск
След тотално отстъпление в спорта през новия век България най-после започна движение нагоре. На вторите Европейски игри в Минск на сметката на страната ни отидоха 18 медала, а в генералното класиране по брой спечелени отличия нашите са 16-и от 50 държави. Организацията в Беларус бе на най-високо ниво, а повечето от 85-те родни спортисти се представиха на ниво.
Белчо Горанов, генерален секретар на Българския олимпийски комитет, направи своята оценка в ексклузивно интервю за „Труд“ веднага след края на игрите.
– Вече имате база за сравнение. Кои Европейски игри са по-успешни – първите в Баку през 2015-а или сега в Минск, г-н Горанов?
– Преди четири години в Азербайджан игрите бяха по-експериментални отсега. Нормално е, това беше техният дебют. Сега в Минск много от грешките на растежа бяха изчистени. Видяхме едни прекрасно организирани игри. Форматът им се променя. Например волейболът отпадна от програмата. Видяхме така наречената динамична лека атлетика. Един напълно нов формат за Кралицата на спортовете. Очаквам той да се развие и да бъде изчистен в детайли до следващите игри в Краков след 4 години. В Минск четири спорта бяха със статут на европейско първенство – бокс при мъжете, джудо, бадминтон и кану-каяк. Конкуренцията в рамките на Стария континент беше на най-високо ниво и това не е изненада. Впечатляващ бе турнирът по борба като по никакъв начин не отстъпваше на европейското в Букурещ през април и дори в някои категории беше по-силен.
– В олимпийското движение все по-често се говори за „новия поглед на МОК“.
– В Минск Международният олимпийски комитет недвусмислено показа, че търси развитие на спортовете. От една страна привлича вниманието на младите с нови модерни спортове и експерименти, но от друга твърдо се спазват вековните традиции на олимпизма. Видяхме колко много тийнейджъри идваха в Минск на състезанията. И колко емоционално реагираха на експериментите с някои от дисциплините. Поддръжката към въпросните иновации, бих ги нарекъл, увеличава видимо популярността. Организаторите положиха усилия, изпипваха детайлите и обраха заслужените плодове на успеха.
– Каква е оценката ви за българското представяне?
– Преди началото на игрите искахме да повторим постижението от 10 медала на първите Европейски игри Баку 2015, където бяхме 27-ми в генералното класиране. Сега тайничко се надявахме на малко повече отличия, но не го афиширахме и не обременявахме спортистите ни с планове и задачи ала „на всяка цена“. И тази тактика видимо сработи. Медалите са над очакванията. Може да звучи клиширано, но всеки даде всичко от себе си според моментната си форма. Казвам го, защото на повечето от нашите национали подготовката е насочена към пика през есента, когато ще се разпределят олимпийски квоти на световни първенства. Имахме шансове за малко повече златни медали, но нека не сме максималисти. Представителите ни на игрите заслужават аплодисменти. В спорта говорят резултатите. Когато погледнем класирането по медали и виждаме колко много са украсени със знамето на България, е наистина много приятно. Още повече, че отдавна не ни се беше случвало.
– От кои спортове сте най-доволни?
– Доволни сме дори и от тези, които останаха близо до медалите, но не ги взеха. Няма как да не похваля състезателките ни по художествена гимнастика – индивидуално и като ансамбъл. Също и боксът със златния медал на Станимира Петрова и среброто на Даниел Асенов. Страхотно представяне на аеробиката. Адмирация за първата ни златна медалистка Мария Оряшкова в самбото. По най-добрия начин най-класният ни джудист Ивайло Иванов се отблагодари за честта да бъде българския знаменосец. И след загубения финал той първо потърси грешките в себе си. Така се върви нагоре. В борбата очакванията ни бяха основно при жените и те ги оправдаха, въпреки че се състезаваха след базов лагер и нямаше как да са в топ форма. Специално искам да поздравя Антоанета Бонева, която не само спечели два бронзови медала в стрелбата, но е и единствената с отличия от първите две издания на Европейските игри. Важна беше подкрепата на легендарната Мария Гроздева, която не стигна до финалите, но двете бяха истински екип. Всички тези успехи нямаше да дойдат без добрата работа в отделните федерации и тази на екипа на БОК в Минск.
– Има ли повод за оптимизъм преди олимпиадата в Токио?
– Европейските игри реално са част от подготовката за олимпиадата. Не се заблуждаваме – там ще е много по-трудно. Адски трудно! Сега се радваме на спечелените медали, гордеем се с всеки един медалист. Но мисълта ни трябва да е насочена към Токио 2020. Преди за медали на олимпиадата трябва да се борим за квоти, което също е много трудно. Федерациите, БОК и Министерството на спорта сме убедени, че в Минск изградихме добра основа. Но тепърва ще трябва да се гради върху нея.
– Председателят на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова и вие бяхте сред най-дейните на „високите етажи“ в Минск. Ще ни разкажете ли нещо от кухнята?
– Непрекъснато имахме срещи с колеги от другите олимпийски комитети. Теми за разискване? Колкото искате! Има един проблем, който трябва да решим и по него изглеждаме единодушни. Олимпийските квоти трябва да се определят много по-рано. Това е важно за спортистите, които се подготвят. Важно е и за комитетите от организационна гледна точка. Сега има спортове, които буквално дават квоти 2-3 дни преди старта на игрите. Освен това с г-жа Костадинова участвахме на извънредната асамблея на Европейските олимпийски комитети, на която полският град Краков беше избран за домакин на третите игри след четири години. Много голяма внимание бе оказана на Стефка Костадинова от президента на Международния олимпийски комитет Томас Бах при откриването на новата сграда в Лозана, където тя бе в центъра на всички важни събития. Вие също видяхте, че г-жа Костадинова бе сред най-уважаваните ВИП-ове в Минск. И неслучайно именно нея поканиха да награди медалистите в леката атлетика в централната фен зона до Двореца на спорта, където обра не по-малко аплаузи от призьорите.
– В България е много модно да се говори за кандидатури – евентуално на зимни младежки олимпийски игри, световно и европейско първенство по футбол. Възможно ли е да поискаме и Европейски игри?
– Досега такава идея не е обсъждана. Но за каквото и да се кандидатираме, то няма да стане без безрезервната подкрепа на държавата. Ние я имаме в лицето на премиера Борисов и министър Кралев, които вече се срещнаха по темата с Томас Бах. Самата кандидатура означава много. По света започват да говорят за страната, започва да се изгражда инфраструктура. Това е наследство, което ще остане за поколенията. Дори да не спечелим никакво домакинство. Шансовете ни за младежки зимни олимпийски игри не са лоши. Малко преди Минск беше инициирана среща в МОК с националните комитети. Форматът на младежките игри е по-различен от този на големите. МОК промени своята концепция като изисквания към съответния град. В тази връзка през есента ще дойде експертна комисия в София, за да се запознае с условията ни.
– Никой не каза дума за допинг в Минск.
– Прекрасно! Повтаря се тенденцията от Баку.
– Равносметката ви за финал?
– Радост, но не и главозамайване. Това са само Европейски игри. Основите са поставени. От нас зависи какво ще изградим върху тях.
Снимка: БОК, Костадин Андонов