Ген. Тодор Бояджиев пред „Труд“: В съшитата история за Гебрев и Скрипал се виждат белите конци

Венецуелските пари са минали както през наша, така и през две чужди банки

Защо така се получава, че трябва някой чужденец да се обади, за да чуем какво правят службите, които храним? Ако не беше казал един венецуелски депутат, че пари от неговата страна се изнасят през български банкови сметки, щяхме ли да разберем, че ДАНС води такова разследване? Ако британски журналисти не бяха съобщили за връзка между отравянето на шпионина Скрипал у тях и бизнесмена Гебрев у нас, щяхме ли да научим, че нашата полиция проверявала тая версия от 3 години? Тези и други въпроси обсъждаме с генерал Тодор Бояджиев, бивш български разузнавач с голям опит и висш ранг.

– Ген. Бояджиев, какво мислите за разкритието, че България е част от криминална схема за износ на държавни активи от Венецуела?

– Мисля, че е обиден за нас фактът, че българските власти реагират на събития, за които отвън ни се съобщава, въпреки че са станали в България. Преди време беше достатъчно трима американски сенатори да дойдат тук, да ни кажат – не можете да строите Южен поток! – и националният ни интерес отиде на кино. Сега пък венецуелският опозиционен депутат Папарони обявява, че през България се източва национално богатство от неговата държава, посланикът на САЩ го повтаря и ние веднага се хващаме! И загърбваме факта, че въпросният превод преди да дойде в българска банка е минал през две уважавани чужди банки – европейска и американска, които стриктно спазват законите и следят за пране на пари. Представителите на нашата банка казват, че и те са си свършили работата. Нямаме причини да не им вярваме. И разследването ще докаже, че и у нас правонарушение няма. Защо не слагаме акцент на това? А слушаме и тичаме по вятъра, а понякога тичаме и пред вятъра, само и само да угодим на чужденците, за които си мислим, че държат в ръцете си националните ни съдбини. Това правим и в шумотевицата около английския сайт, който навърза случаите „Гебрев“ и „Скрипал“ с един руснак, който бил в България.

– Вие по Btv нарекохте „смешна” версията, че оръжейният бос Гебрев е отровен с „Новичок” или нещо подобно на това, което едва не уби бившия руски разузнавач Скрипал и дъщеря му. Какво смешно виждате в това?

– Първо да погледнем сериозно тая история. Още Цицерон е казал: Когато търсите кой го е направил, вижте първо кой има интерес да бъде направено. Има цял списък със заинтересовани да го има случая „Скрипал”, в който презумпцията за невинност е обърната тотално в презумпция за виновност. На базата на едно „обосновано предположение” е посочена с пръст като виновна една държава и нейния президент. Не може така! Става дума за мръсен криминален случай - опит за убийство, като се твърди, че е направено със забранено от международните закони отровно вещество. Разследването се води от „Скотланд ярд“ и британското контраразузнаване. Но не оттам и не от прокуратурата или от съда се съобщават резултатите, а от министър– председателката на Великобритания, която директно обвинява Русия и Путин. Непрофесионално! Силно политизирано! И до ден днешен няма убедителни доказателства за това обвинение. Защо ми е смешно? Все пак аз съм работил над 30 г. в разузнаването. Наясно съм, че „мръсните поръчки” са в инструментариума на службите и че се употребяват от техни структури. Друг въпрос е, че аз в такава поръчка не съм участвал никога и не знам в българското разузнаване да е имало отдел за убийства. За мен е водевилно това - че руски разузнавачи отиват в Англия да убиват бившия си колега Скрипал, носят „Новичок”, камуфлиран в пулверизатор на парфюм „Шанел“ или „Нина Ричи”, напръскват вратата на къщата му и – забележете: какво правят по-нататък? Не хвърлят смъртоносното веществено доказателство – пулверизатора на дъното на Темза, където никой няма да го намери, а го оставят на някакъв си перваз, до някаква кофа за боклук, откъдето един англичанин го взема и го подарява на любимата си. И именно тя, тая английска гражданка е единствената жертва на отровния „Новичок”, като сама се напръсква с него. Това е комедия. Пълно отсъствие на професионализъм и житейска логика. Не от Русия, от Танганайка да е някой разузнавач, няма да постъпи по тоя начин. А започва антируска кампания. Кой има интерес от това?

– Кой, според вас?

– Ще спомена някои, без да обвинявам. Първо Украйна. Тя е в тежък спор с руснаците и има интерес от всичко, което им наврежда. Случаят „Скрипал” доведе до нови санкции за руската федерация, завъртя се като пропагандата в президентските избори там и роди лозунга: Да бойкотираме Световното по футбол в Русия!. Същевременно в Киев играе „Реал Мадрид” за европейската купа и на трибуната до украинския президент седи кралят на Испания и българският премиер. Преди години пак бойкотираха олимпиадата в Москва. Парадоксално от това спечели България – при намалената конкуренция в Москва влезе в тройката по медали... А ето и втори печеливш от случая „Скрипал”: международният терористичен интернационал. Скандалът замрази сътрудничеството между потенциалните съюзници в битката с тероризма. Списъкът със заинтересовани може да се продължи, но и така е сигурно, че на последно място в него е Русия. И най-загубеното разузнаване не отива на остри мероприятия (а убийството е най-непримливото от тях), когато в държавата предстоят важни събития. Кукувица трябва да е изпила акъла на тоя държавен ръководител, който дава санкция да се състои дълго отлаганото предполагаемо отмъщение на Скрипал точно преди изборите и домакинството на световно спортно събитие.

– Що за разузнавач е Скрипал? Какво е предателството му?

– Скрипал е бил оперативен руски военен разузнавач с достъп до секретна информация. Когато попада под подозрението на руското контраразузнаване, той е преместен в отдел „Кадри” с идеята, че оттам не може да причини сериозна вреда. Арестуван е, когато са събрани доказателства, осъден е като английски шпионин и вкаран в затвора. Пускат го при размяна с руски агенти, заловени във Великобритания, защото решават, че той няма какво повече да издаде. Да, ама не. Той знае самоличността на стотици руски разузнавачи, които работят по цял свят. Месеци наред британското разузнаване работи с него – показва му списъци, снимки на дипломатическите състави на руските посолства в различни държави. И той пада най-ниско – в предателството има кръгове, като в ада на Данте. Посочва над 300 свои бивши колеги от ГРУ! Издънва ги, създава смъртна опасност за тях. Съсипва кариерите им, те влизат в черните списъци на НАТО. Над 300 предадени! Не може априорно да се каже, че между тях няма нито една луда глава. Възможно е един или двама да са решили да отмъстят. Но това да е операция на разузнаването? И 4 години преди нея в България да е направен неуспешен опит за отровителство с „Новичок”, при който трима са останали живи и здрави? Кое разузнаване, след като се убеди, че отровата не действа, ще тръгне да провежда операция пак с нея? Ако службите са искали да ликвидират Скрипал, той и инсулт е можел да получи, и язва да му се пукне, и да катастрофира...

– Вие априорно твърдите, че службите са непогрешими. А те не са, показват го и по филмите.

– Добре, да приемем абсурдното - че руското разузнаване е тръгнало да трови Скрипал в най-неподходящия момент с най-несигурната отрова. За такива операции се прави винаги план – Б, ако план – А се провали. Ако тръгне шумотевица, например... Изтече по Уикилийкс, че в ЦРУ има ново звено „Трезор 7” за разузнаване в сферата на кибертехнологиите. Такива сто на сто има и в Китай, и в Русия. Освен друго, те копират почерка на противника, за да проведат мероприятия, които да припишат на него, като повод за атака. Възможно е точно такъв да е случаят със Скрипал.

– Руският„Новичок”! Как тая тайна отрова е станала явна и одумвана в цял свят?

– Като част от водевила. Създателят на бойното отровно вещество „Новичок” е руски химик, който от години си живее спокойно в Ню Джърси. Добре дошъл е при американците, работил е за тях и е написал за „Новичок”-а книга. Той каза в едно интервю: „Всяка химическа лаборатория може да създаде „Новичок” по моята книга”. В Русия след падането на Берлинската стена унищожаването на бойни отровни вещества стана под пряк контрол на американски наблюдатели. Но преди това „Новичок“ е произвеждан в бившите съветски републики Украйна и Узбекистан, и в „братска” Чехословакия – там може да са останали запаси. Освен това се разбра, че има база за разработка на бойни отрови в съседство с дома на Скрипал. Може някой да се е възползвал от това. Никой не обича предателите.

– „Предателите”... Старомодно звучи, генерале. Днес говорим за партньорство между държавите, за свят без граници.

– Но разузнаването си е разузнаване. И предателите са си предатели. Помните ли Латвиненко? Ликвидираха го с радиоактивно облъчване, с полоний. Защо такива екзотични средства се използват? Защото мистериозните обстоятелства позволяват веднага да посочиш обвинително противникова държава. Ако кола сгази някого например, ще се търси конкретен извършител. Ако те удари керемида, може и да мине за нещастен случай.

– Ето че у нас мистериозното отравяне на оръжеен бос може да мине за преяждане с рукола...

– В цялата тая съшита история с Гебрев и Скрипал се виждат ясно белите конци. Още повече, че България не е особено интересна за руските служби.

– Точно обратното, казват наши политици. Г-н Цветанов заяви, че Русия ще се намеси в изборите у нас хибридно, а Плевнелиев – че се е месила вече в предишните.

– А аз ви казвам, че на Путин не му пука за България. Той има Сърбия, която винаги е била предпочитана в руската имперска политика. В руските медии се прокарва тезата „Никакви братушки не са българите, те са предатели открай време!” Да, нашите политици говорят против Русия – ще я пляскаме, ще я наказваме и какво ли не. И е вярно, че ние си ги избираме. Но политиците днес са едни, а утре са други и у нас, и в Русия. А между двата народа има дълбоки исторически, духовни и културни връзки. И е грешка на руското ръководство, че не отчита това, че забравя казаното от академик Лихачов: „България е държава на духа“.

– Едно е духът, а друго е фактът, че руският разузнавач под името Федотов 3 пъти е бил в България, като едно от посещенията му съвпада по време с това, в което Гебрев е паднал в несвяст. Какво изобщо прави у нас агент на руското разузнаване?

– Била ли сте в курорта Черноморец? Населението му е от 3-4000 души, но през лятото стават стотици хиляди, като над 80% от летовниците са руснаци - министърката на туризма се хвали с това. Какво, като някакъв Федотов е бил сред тях? Не е доказано, че е действащ разузнавач. Може да е работил в ГРУ, а сега да работи във фирма, чийто интереси са настъпени от Гебрев. Има и версия, че Путин е изпуснал от контрол разузнаването и разузнавачите му бачкат частно. Това явление го има и на изток, и на запад.

– А версията, че Гебрев е въоръжавал Украйна и така си е навлякъл руска омраза?

– Има и друга – че е настъпил интереси в Индия, измествайки в търговията руския военно-промишлен комплекс. Едно е сигурно: мокрите поръчки – този отвратителен инструмент, контролиран от службите, е излязъл от контрол и се ползва от бизнеса. След падането на Берлинската стена и погрома над българското разузнаване духът беше изпуснат от бутилката. И българският премиер развя в парламента една хвърчаща бележка, че е „поръчан“ от Ахмед Доган.

– Да видим какво ще кажат за отравянето на Гебрев от Великобритания. Скотланд Ярд е легендарен. И Шерлок Холмс е англичанин. А България още не е родила своя Шерлок, ако се съди по стотиците неразкрити поръчкови убийства.

– А трябва ли сляпо да вярваме на английските служби, както вярвахме за българския чадър и за българската следа срещу папата? Разбира се, че не, особено ако тази вяра вреди на националния ни интерес. Вследствие на глобализацията професионализмът в службите падна. Както и в политиката. Кой е новият Чърчил? Кой е новият Рузвелт? Скотланд ярд днес, не е Скотланд Ярд отпреди век. Шерлок не се е преродил в гений на разследващите органи. Службите много пъти не са в час. Не само нашите. И те, като футболните отбори имат своите върхове и низини, постижения и провали. Кенеди, откривайки новата сграда на ЦРУ в Ленгли казва на американските разузнавачи: „Вашите провали ги тръбят с тромпети, а за успехите ви никой не знае.“

– Ами ако България се превръща в терен на международната организирана престъпност? Експерти по сигурността твърдят, че тук се чувстват уютно терористи и трафиканти от световен мащаб. Защото властите са подкупни и службите са сънливи. МВР призна, че Карлос Чакала, Али Агджа и сподвижници на „Мюсюлмански братя”, „Хамас” и „Ал Кайда” често са ни посещавали.

– Това го има в цял свят. Пресилена е приказката, че във всяка държава има мафия, а у нас мафията има държава. Карлос Чакала не е извършил убийство в България, а във Франция. Това, че е минал оттук, не ни прави съучастници. Плюс това за някои един човек е терорист, а за други – борец за свобода и справедливост. Има двоен стандарт. Терористи биват подкрепяни и използвани от едни велики сили срещу други. Осама Бин Ладен беше борец срещу руската инвазия в Афганистан, подкрепян от САЩ, а след това удари кулите-близнаци и беше убит от американците. Ето докъде води двойният стандарт.

Нашият гост

Тодор Бояджиев е роден през 1939 г. Завършва радиоинженерство (1963). Работи над 30 г. в българското разузнаване (по-рано Първо Главно на ДС), където започва като лейтенат-разузнавач и стига до зам.-началник. Същевременно е зам.-търговски представител на България в САЩ и пълномощен министър в мисията ни към ООН в Ню Йорк. През 1990 г. става първият главен секретар на МВР и получава генералско звание. Депутат във Великото и 39-ото Народно събрание.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта