Доц. Калоян Давидов: Мъжете да се изследват на 45, ако имат роднина с рак на простатата

Спират водата в Перник от 8 до 20 часа

Изложба за българските читалища гостува в Париж

Апелативният съд спря делото за двореца „Врана“

16 от БСП-Варна се разграничиха от Гуцанов: Не сме искали оставките на Нинова и Добрев

Боян Магдалинчев, ВСС: Цацаров би бил добра кандидатура за председател на КПКОНПИ

Хелена Бонъм Картър не се страхува от остаряването

Парламентът обсъжда държавния бюджет за 2020 г.

Удар в Монтанско срещу контрабанден тютюн

Инсп. Мария Ботева, „Пътна полиция“: Жертвите при катастрофи в периода от 1 до 12 ноември са 18

18 кг марихуана бе открита в Русенско, задържаха 30-годишен мъж

Най-малко 16 души са загинали при ракетен обстрел на Израел срещу Ивицата Газа

Фандъкова: Премахваме възможността за строителство на сгради с намалени отстояния и паркоместа

Поли Генова с първи снимки на мъжа и детето й

Акция на ГДБОП във Враца срещу група за трафик на жени и проституция, има 7 задържани

Георги Братоев: С Пранди гледаме в различни посоки

Георги Братоев бе нарочен за „лошото момче“ на българския волейбол, след като нападна неособено тактично националния селекционер Силвано Пранди след провала на „лъвовете“ на европейското първенство. Италианският специалист остави разпределителя извън състава, но сега се налага да го върне обратно за последния шанс България да се класира за Токио 2020 – олимпийската квалификация през януари.

– Как се чувствате в „Хебър“? Смятате ли, че този отбор може да създаде традиции и да стане фактор в родния волейбол за по-дълго време?
– Определено начинът, по който се работи, както волейболно, така и чисто като инфраструктура на клуба, е много добър. Ако следваме този модел на работа, смятам че в близките години определено „Хебър“ ще се превърне в един от водещите клубове в България.

– Поуспокоиха ли се поне малко страстите около националния отбор?
– Като цяло не е имало кой знае колко голямо разгорещяване. Имаше моменти, в които аз като един нормален гражданин изразих свое мнение. То бе прието много остро и тежко от хората. Но пък имам право да споделя тази гледна точка и го направих.

– Бихте ли го направил отново, ако Силвано Пранди вземе същото решение?
– Ако съм зрител пред телевизора, със сигурност бих го направил, защото това е просто мнение. Бих го повторил без да се замисля, стига да вярвам в нещото, което пиша или публикувам.

– Виждате ли в себе си някаква вина, че Пранди не ви включи в състава?
– Според мен доста се преекспонира цялата тема. Не съм имал обида или нещо срещу Пранди за това, че не ме е включил в националния отбор. Той не е първият човек, който го прави. През 2014 г. беше така при Пламен Константинов. Проблемът беше начинът, по който той направи самото освобождаване. Без дори да се обади, да каже причините. Така става като един човек да ти звъни непрекъснато в началото на сезона, когато му трябваш. Да те пита как си, в каква форма си, какво правиш, как тренираш, какво се случва с теб. А в един момент преценява, че повече не му трябваш и дори не вдига телефона да ти каже, а научаваш от мениджъра на отбора, от вестниците, от трети, четвърти и пети лица.

– Защо само докоснахме победата срещу Бразилия във Варна? Какво всъщност не ни достигна?
– Не сме докосвали победа срещу Бразилия, защото загубихме с 2:3. А това, което не ни достигна, беше една точка, защото имахме мачбол при сервис на Цецо Соколов, който сгрешихме и не успяхме повече дори да стигнем до мачбол. Така че една точка не ни стигна да победим Бразилия. А чисто спортно-технически разликата между двата отбора е огромна от всяка една гледна точка. Те притежават може би около десет състезатели на световно ниво, а ние разполагаме с двама или трима такива. Загубата от Бразилия със сигурност не е нещо ненормално и неочаквано. Според мен една победа, особено с категоричен резултат като 3:0, щеше да бъде много по-голяма изненада, отколкото да загубим от тях.

– Как виждате шансовете ни за олимпийската квалификация в Берлин?
– С оглед на отборите в нея, това ще бъде едно мини европейско първенство. От най-добрите състави ще отсъстват Русия, Полша и Италия, което също не е малко, но пък останалите отбори са изключително равностойни. Франция и Сърбия със сигурност са една идея по-напред от останалите. Много ще е трудно, но според мен щом има теоретичен шанс да се класираш на едно първенство и да попаднеш сред 12-те най-добри на олимпиадата, си заслужава да се преследва тази цел. Самите олимпийски игри са нещо незабравимо за всеки един спортист.

– А виждате ли се като част от отбора?
– Това е моята професия и за мен винаги е било чест и удоволствие да играя за България. Но нямам представа дали ще съм в отбора. Виждате как хора попадат в националния отбор, след това не попадат, с причини, без причини. На този етап аз лично нямам идея бил попаднал или не, защото моите виждания за нещата и тези на треньора са в тотално различни посоки. Това не е ненормално с оглед на малкия опит, който имам аз и на големия, който има той.

– С кои треньори сте работил най-добре досега в кариерата?
– Работил съм с доста треньори. Старал съм се от всички да измъкна максимума. Може би като начин на работа, като виждане за волейбол и въобще генерално като треньор бих отличил Радостин Стойчев, с когото съм работил в националния отбор и в „Тренто“. Също така и Найден Найденов, с когото постигнахме добър резултат на олимпийските игри. След това спечелихме требъл в „Нефтохимик“. Ники Желязков е един от най-добрите млади специалисти в момента, Камило Плачи… Не бих пропуснал в никакъв случай Мартин Стоев, който лично на мен ми даде пътя за по-голям волейбол. С всички тях съм работил добре. Сега с Атанас Петров имаме добра комуникация и нещата се случват.

– В кои компоненти националния тим отстъпи от позициите си? Имаме ли шанс отново да се върнем в голямата игра – топ 4?
– На този етап е абсолютно невъзможно. В момента има може би десет държави, които със сигурност са пред нас както чисто като националния отбор, така и като вътрешно първенство и във всяко едно нещо от волейбола. Според мен в последните години като елемент България отстъпва най-много на блокада. Това беше един от елементите, които ни държаха вътре в играта, защото традиционно в защита не можем да се похвалим с големи успехи, но пък на блокада бяхме едни от най-добрите. Всяка година на всеки голям турнир български центрове и крайни блокировачи са били сред най-добрите. Там е мястото, на което със сигурност може да се търси подобрение и въз основа на това да имаме по-добри резултати.

– Замислял ли сте се дали постът разпределител е повече привилегия или е повече неблагодарен?
– За мен лично е повече привилегия, защото решаваш едва ли не съдбата на отбора си. Отговорно е. Нещото, което ме е подтикнало да се занимавам с волейбол и точно с позицията разпределител, е точно това, че докосваш всеки път топката. За мен това прави играта интересна.

– Казват, че близнаците страдат, когато са разделени – при вас как е с брат ви? Колко редовно се чувате по телефона? Какво коментирате?
– Чак страдание не бих казал, но определено на нас ни е тежко, защото сме прекарвали изключително много време заедно. По телефона се чуваме по 20-30 пъти на ден. Коментираме всевъзможни неща, майтапим се, споделяме кой как прекарва деня си. Той сега е сам в Катар, а аз съм в Пазарджик.

– Вкъщи също ли си труден характер и как най-добре релаксира твоето семейство?
– Не е възможно да си труден характер в залата, пък вкъщи да си „котенце“. Такъв съм и вкъщи, дори може би на моменти малко по-лош. Релаксираме заедно. В момента предимно с разходки с малкото бебе. Слава Богу жената се справя самичка, без мен, което ми дава повече възможност да тренирам и да почивам между мачовете и тренировките. Най-хубавата почивка определено е лятото, когато моето семейство и това на брат ми отиваме заедно на море.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.