На 26 март отбелязваме значимо събитие в националния календар - Денят на Тракия.

По време на Балканската война от 1912 година обсадата на Одрин от българските войски от октомври 1912 до 26 март 1913 година завършва с превземането на турската крепост от Втора Българска армия. Решителна победа, довела до края на Балканската война. Съюзниците са под общото командване на ген. Никола Иванов, а решителният пробив на източния сектор от крепостта е извършен под командването на ген. Георги Вазов, брат на Иван Вазов и генерал Владимир Вазов.

Една нация с население от по-малко от пет милиона и военен бюджет от по-малко от два милиона лири стерлинги годишно изведе на бойното поле след четиринадесетдневна мобилизация армия от 400 000 мъже и в течение на четири седмици премина над 256 км във вражеска територия, плени една крепост и обсади друга, води и спечели две големи битки срещу наличната въоръжена сила на нация от двадесет милиона и спря едва при портите на вражеската столица. Радостта и възторга са неописуеми.

На този ден се покланяме пред подвига на българските войни, загинали при превземането на Одринската крепост.

За съжаление само след няколко месеца сме свидетели на едно от най-драматичните и трагични събития в българската история - геноцидът и преселението на тракийските българи от родните им места в Източна и Западна Тракия, който пряко засяга над 300 хиляди българи.

„По на юг, в един дол, имаше трупове на около 100 души жени и деца; там имаше малки деца, хващани за крака и умъртвени, като са били удряни о земята. Други, съвсем малки, още в повои, и връз тях турени тежки камъне та така затиснати са умрели. После по Тахтаджик-балкан намерихме измрели деца, хвърлени по пътя при Курбалъка, при сборното място, деца в пелени, хвърлени, умрели. По-насам имаше едно новородено и оставено голичко.“

Така проф. д-р Любомир Милетич описва една от най-големите трагедии в българската история в своята книга „Разорението на тракийските българи през 1913 г. “Булгаркьой с разстреляните 350 български мъже, кървавият поход на българите от Дедеагачко, завършил в окървавените води на Арда не могат да бъдат забравени. Отдавна тракийският геноцид е признат за първия в историята на XX век. Той бележи началото на един феномен, който в следващите десетилетия ще се превърне в най-големия световен проблем, причините за които и до днес са неясни.

На този ден почитаме паметта на хилядите тракийци, прогонени от родните си места, които остават в турско, а бежанците намират подслон в освободеното Отечество. Почитаме жертвите на нечувания геноцид, на кошмара, на гоненията, изтреблението и разорението над тракийските българи. Почитаме и многобройните българи герои, съхранили се завинаги в народната памет – Капитан Петко войвода, Димитър Маджаров, Руси Славов и много други.

26 март е една от най-светлите и паметни дати от нашата история и една от най-славните и героични страници от българската нова летопис.

Неслучайно признателните ни деди още в далечната 1914 година обявяват 26 март за Ден на Тракия, а българското правителство го признава официално през 2006 година.

Оттогава всички български патриоти, офицерството и Българската православна църква честват 26 март като общобългарски празник.

И той е толкова значим днес, защото освободителната Балканска война е, за съжаление, рядък, но велик пример за единство в нашата история. Това е битка не само за териториално обединение. Това е еманацията на мощния порив и духовна съобщност между българите. Народът ни ярко и категорично демонстрира своята воля за единство, волята си за осъществяването на своя национален и морален идеал.

Уважаеми колеги, нека и ние бъдем така единни и единодушни в националните си приоритети, независимо от политическите си възгледи и пристрастия. Нека да почетем всички онези, чиято общонационална кауза е била единението, а не разделението, разбирателството, а не конфронтацията, родолюбието и патриотизма, а не политическите боричкания. Ние все още сме длъжници пред паметта и саможертвата на предците, които създадоха българската държава и на тези, които дадоха живота си за обединението на нацията.

И повече от всеки друг път трябва да допринасяме за съхраняването на българската идентичност в Европейския съюз и глобализиращия се свят. Нашият идеал да бъде България с възродени икономика, култура, наука и образование. България, чиито граждани не емигрират по света, а се радват на достоен живот в родината си.

Нека смисълът на нашите усилия е просперитетът и духовното развитие на нацията, утвърждаването на нейното достойнство и перспектива като европейска нация със славно минало, което трябва да се помни и тачи.

Уважаеми колеги,

Нека се поучим от историята и направим своята честна равносметка - достойни ли сме за героите, които са писали българската славна летопис! Да го направим в името на нашия народ, в когото сме се клели, и който ни е изпратил тук.

И нека не забравяме нашия дълг пред тракийските българи и техните потомци! Защото България все още е в дълг и българското правителство е длъжно да не остави тракийския въпрос да потъне в забвение. Затова настояваме справедливото искане за обезщетението на тракийските българи да бъде поставено пред турската страна на най-високо ниво.

Нека ролята ни на посредник между Европа и Турция не е за сметка на ролята ни на защитник на българския национален интерес.