Георги Мамалев бе отличен с наградата “Златен век” на Министерството на културата. Поводът е юбилеен - актьорът окръгли 40 години на сцената и на екрана. Десетилетното му дейно участие в театър, кино и телевизия го превърна в един от най-популярните български актьори. Един от малцината, на които напълно прилепва баналният израз “народен любимец”.

Жоро е роден комик. Още в тогавашния ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) той беше забележителност. Бликаше от него някаква заразителна жизнерадост. Студентите от долните курсове го обожаваха. По коридори и фоайета го дебнеха в очакване на поредната Мамалева смешка. И я получаваха. Я ще е лаф находчив, я импровизиран етюд. Жоро е абсолютната противоположност на щампата за тъжния клоун, който зад маската рони сълзи. Той е весела душа и затова амплоато му на комик се получи “органично” на театрален жаргон.

На четвъртия етаж в театралния институт респектиращо виси огромен портрет на патриарха на психологическия театър К. С. Станиславски. Гледа строго и леко тъжновато. Някакъв зевзек е лепнал на бузата му восъчна капка - сълза. Посланието на тази притурка е: “Реве ми се, като ви гледам как драпате към великото изкуство, жалки некадърници!” Жоро Мамалев наблюдава изображението критично, начумерено, приклекнал пред него. И изведнъж рипва с маймунски скок към него, насочил показалец към сълзата му и подема обвинителна реч: “Що се лигавиш бе, чиновник! (Нали негово величие Станиславски е и теоретик освен гениален постановчик. Но за Мамалеца всичко, което не е игра, е чиновничество.) Ние тук, отдолу, сме в играта! Ти си аут! Чуваш ли ме, глухар? Ти си мухъл по стената, плесен си, да помниш от мен. Георги Мамалев съм, не кой да е!” Всичко това се произнася виком в детинска истерия, подскоци и ръкомахания. След което бунтарят рухва на пода, разридава се и през хленч нарежда: “Прости ми, учителю, прости, прости на грешния аркашка!” И прави опит да си разкъса ризата…

Насъбрала се е тълпица около него и се превива от смях. Но все пак театралното, както всяко изкуство на действието и изображението, не подлежи на разказване. То си иска виждането и усещането на съпреживяване. Жоро Мамалев не попадна току-тъй в театралния институт. Талантът му бе безпогрешно надушен не от кого да е, а от самия Апостол Карамитев. Това беше последният подбран от него клас по актьорско майсторство, преди да почине. След кончината му го пое проф. Енчо Халачев. От тази Карамитева подборка произлязоха невероятни актьори, от които и до ден днешен възхитителни са Мария Каварджикова, Елена Кънева, Мамалев естествено и пропускам в момента кой още… Да ви известя и за нещо безпрецедентно в най-новата история на театралното училище: Дипломният спектакъл на класа предизвика такъв фурор, че на последното представление на “Гледна точка” (Василий Шукшин) се насъбра такава въодушевена публика, нахъсана да не изтърве сетния си шанс да го види, че пропука дебелите стъкла на витрините пред салона. После, подобаващо оценени, ги разпределиха в централните софийски театри. Напълно заслужено. Жоро го изстреляха директно в Народния театър. Там игра Аврам Совалката в “Опит за летене”, Сречко Розмарина и Бато в “Сборен пункт”, Загорецки в “От ума си тегли” и... що да ги изброяваме повече. Има ги сведенията в гугъл…

А помните ли онова “НЛО”, в което заедно с Павел Поппандов и Велко Кънев правиха сатиричните си изпълнения? А незабравимия Гошо от “Оркестър без име” в ролята Георги Мамалев? Ама те са неизброими. Тук не можем да отбележим всичките му проявления. Грижа е на биографите му.

И сега “Какво става”, както гласи моноспектакълът му, в който се превъплъщава в седем образа (уникум!)? На иманяря, на доктора, на бизнесмена, на запалянкото и т.н.

И продължава да е смехотворец и вицаджия. Любимият му бил: Сватба. Пристига гост и го питат: - Вие от чия страна? - На булката. - Като какъв? - Любовник от втория брак.”

Георги Мамалев е от онези дарования, избликнали от недрата на народностното, които сломяват песимизма. И за да не бъде това хвалебствие чак толкова сладникаво, ще вметнем нещо подобно на упрек: Понятното всячески (по финансови причини) принудително халтурнаджийство някак си олекоти образа на означения за знаменателни роли актьор. Но по повод него няма как да подминем заключението на първия ни театрален критик Сирак Скитник, че леките жанрове изискват най-тежък труд. Че далеч по-лесно е да разплачеш публиката, отколкото да я разсмееш. Този труд Георги Мамалев го полага неуморно и успешно, принудително свише. Означен е.

Играл е в цял свят

Филмите, в които съм участвал - над 40, на театралните роли съм им изпуснал бройката, а участията в концерти и други представления са може би над 1000, изобщо участвал съм в десетки хиляди постановки... Моята творческа дейност освен у нас е била и в чужбина - играл съм почти в цяла Европа, в Израел, в САЩ. Няма какво да се лъжем обаче - това, което ми предстои, Господ ще реши колко още време ще ми даде, но работата ми като количество няма да бъде същата все пак.

За него

Ще правим рап дует с него, ха-ха...

Жоро е от средномладото поколение актьори с уникално чувство за хумор. Когато пътуваме в една кола с него, не можем да се съберем от смях. Той е способен от всяка дума да направи виц, просто е роден за това. Когато получи ордена от Министерството на културата, понеже и аз имам същия - с огърлие, се шегувахме, че ще се закичим с тях като рапъра Криско и ще направим рап дует в Австралия. Гордея се, че Жоро ми е приятел, предайте му специални поздрави от Малката змиичка на Голямата змиичка, това си е наша закачка!

Васил Найденов, певец

Светъл, добър, позитивен човек

Той е един много светъл и добър човек. А като актьор няма какво друго да се каже, освен че е изключителен. Човек със страхотна енергия. Когато на всички ни е криво за нещо, той идва усмихнат и ни озарява с уникалния си хумор и позитивизъм.

Тончо Токмакчиев, актьор

Бих се радвал да снимаме пак заедно кино

Аз правя 40 г. на сцена, той - 42. За всичките тези години с Жоро най-дълго сме били на море, докато снимахме “Оркестър без име”. Ще ми се да продължаваме да работим заедно и в киното като тогава. Наскоро бяхме заедно в предаването на Тончо Токмакчиев, сега чакам да минат празниците, за да седнем заедно на маса и да си поговорим като хората.

Антон Радичев, актьор

Винаги е душата на компанията

Жоро е много добър мой приятел и винаги е бил душата на компанията. Това е човекът, който знае най-новите вицове, как го прави - не знам. Може би той ги измисля. Радвам се, че е получил тази награда, отвсякъде го заслужава, да е жив и здрав. Весели празници, Жоро!

Любо Ганев, волейболна легенда