Георги Христов: Омразата ни самоизяжда

Страдам, че народът живее в такава беднотия и пълен стрес, споделя голямата поп звезда

Той е Георги Христов. Нуждае ли се от представяне?! Името му отдавна е синоним за божествено красив глас и запленяващ артистизъм, пред които публиката благоговее. Повече от 35 години поп звездата държи високо летвата на своя професионализъм и пее пред препълнени зали.

Той пленява и със своята загадъчност, стои встрани от светската суматоха и не прави публично достояние личния си живот. Негови песни обаче като че ли загатват за някои страни от характера му: „Нямам нужда от много приятели“, „Какъвто съм, такъв съм“, „Всичко или нищо“, „Искам да съм сам“, но и… „Още те обичам“…

– Жоро, какво ново при теб, какви поредни песни и концерти можем да очакваме тази година?

– За съжаление на някои медии, които тиражират поръчкови публикации с абсолютни лъжи по мой адрес, ще кажа, че аз никога не съм спирал и продължавам да работя. Пак за тяхно съжаление ще напомня, че концертите ми минават на голяма висота. Мога да кажа, че за авсички години на сцената съм отложил само три концерта, и то не по моя вина, а на организаторите. Никога не е пропадал концерт заради мен. Пял съм дори и болен на сцената, но някои хора се опитват – знам кои са – да оцапат името ми. Но няма как да им се получи.

Подготвям няколко песни, които ще включа в новата си програма. В края на април предстоят първите концерти от тазгодишното ми турне. Фиксират се и датите на летните ми гостувания в Бургас, Варна и други големи градове на България. В зависимост от това дали ще намеря спомоществователи, планирам в края на годината да имам изява в зала 1 на НДК или да направя традиционния си коледен концерт в зала „България“ и съответното турне из страната. Много старателно подбирам ангажиментите си и не правя нищо на всяка цена – просто нямам нужда от това. Искам, когато се появя на която и да е сцена, цялото мое представяне да бъде на висота и за пореден път да изпитам удоволствие от моето съприкосновение с публиката.

– В последно време някои твои колеги правят концерти в голямата зала „Арена Армеец“, а твоите изяви, както каза, ще са или в НДК, или в зала „България“.

– За мен зала „Арена Армеец“ не е показател за престижност. Заради мащаба й там не може да се постигне перфектен звук и акустика, а аз винаги пея на живо. Засега предпочитам да направя два концерта в зала 1 на НДК. За зала „Арена Армеец“ са необходими много пари и спонсори, а аз не мога да се моля. Ако някой ги осигури – с удоволствие. Самата зала не ме плаши.

– Няма ли все пак да подчертаеш, че концертите ти ще бъдат посветени на твоята 35-годишнина на сцената? Това е твой празник!

– За мен празник е всяка моя поява пред публиката, защото тази емоция, която ми дава, и която, надявам се, и аз давам, е неповторима.

– Имаш божествен глас, полагаш ли специални грижи за него, подлагаш ли се на някакъв режим?

– Не се грижа особено много за него, дори го тероризирам (смее се). Нищо човешко не ми е чуждо – пуша, не съм въздържател, но за ужас на всички, които пишат поръчково, че се „наливам“ от сутринта, хората, които ме познават, знаят, че през деня не мога да поема какъвто и да е алкохол! Пия много газирано и ледено студено, което е противопоказно за един глас… Но явно Господ ме пази!

Продължавам да работя върху вокалната си техника. Всеки има глас, но когато се научиш да го контролираш и управляваш, това вече го прави красив. Когато си пускам стари мои записи, си давам сметка, че сега мога да ги изпълня много по-добре. Известно е, че винаги пея на живо, защото това дава свобода за импровизация и защото не мога да лъжа публиката. Случва се само когато снимам клип.

– Има ли носталгия у вашето поколение по времето, когато превземахте сцените на необятна Русия?

– Големите ни изяви в Русия определено липсват. Пял съм пред огромни зали и стадиони, но за съжаление се скъсаха връзките ни с техния пазар. Знам, че след промените там музикалният бизнес стана бизнес за милиони и руснаците затвориха пазара само за себе си и вече трудно допускат чужди ипълнители. За разлика от нас, които сме чуждопоклонници. Щом е наше, непременно е лошо, а щом е чуждо, макар и със съмнителна стойност, е „прекрасно“. Това е жалко. Не се научихме да ценим българското!

 

Пеню Костадинов:

Управляващият елит мисли само за себе си

Разузнавачи и контраразузнавачи има, но на тях им е много по-трудно, отколкото на нас някога, сравнява човекът, разменен срещу 25 души

Разузнавачът Пеню Костадинов (р. 1942 г.) е арестуван от ФБР на 23 септември 1983 г. в Ню Йорк. По това време той е служител на Научно-техническото разузнаване и работи под прикритие в Търговската мисия в българското посолство в САЩ. Близо две години лежи в американски затвор. Разменят го на 11 юни 1985 г. заедно с още трима разузнавачи на прословутия мост ДГлинекеУ, намиращ се над река Хавел между Потсдам и Западен Берлин, срещу 25 души.

Наскоро излезе книгата „Пеню Костадинов – заложникът на ФБР“ от Бончо Асенов. По този повод разговаряме с бившия разузнавач.

– Някога юношите у нас залитаха по филми за прочути разузнавачи, четяха книгите за Авакум Захов и Емил Боев, професията разузнавач беше представа за ум, храброст и романтика. Защо днес българчетата не мечтаят да станат разузнавачи?

– Тази професия продължава да съществува във всички страни и всяка „отглежда“ своите служби за разузнаване. Относно децата днес – те не четат тези книги, не гледат тези филми, затова няма как да са привлечени от професията. Телевизиите в България в момента ни заливат с филми от всякакъв жанр и сорт, но тези кинотворби стимулират нездравия интерес единствено към преследването, насилието, убийствата. Ако там има шпионин, той работи само за да получи дебела пачка…

– С какво си обяснявате интереса на медиите както в чужбина, така и у нас, които с различна интензивност ви преследват повече от 30 години от задържането ви на 23 септември 1983 г. от агенти на ФБР в САЩ?
– Нямам отговор, още повече че след първите една-две изяви по страниците на вестниците винаги съм казвал на следващите журналисти, че нищо ново не мога да кажа.

– Защо някои ваши колеги характеризират ареста ви като един от „провалите“ на Научно-техническото разузнаване (НТР)?

– Разбира се, че е провал, защото разкрит или обявен разузнавач много трудно, по-скоро невъзможно, би могъл повече да работи и да печели симпатизанти, ако е изпратен в чужбина. На такива като мен им остава да дават (и то ако им поискат) „добри съвети“ или „лош“ пример.

– Успешният разузнавач не може да разкаже какво точно е правил и това е един от парадоксите в тази професия – за провалите се шуми, а успехите остават в тайна. Не ви ли се иска да напишете вече своята „книга на живота“?

– Не, не ми се иска да напиша каквото и да е за себе си, би било проява на суета. Освен това такава книга означава да съм си водил дневник, а аз не съм. Да, хубаво би било всеки възрастен човек да остави за деца и внуци своите преживелици – „черно на бяло“, но в България като че ли нямаме традиции в това отношение.

– Съжалявате ли, че този инцидент, независимо от това, че нещата са приключили благоприятно, ви е извадил завинаги от работа „на терен“, зад граница (някои източници загатват, че преди това сте имали значителни успехи и сериозен принос за изпълнение на задачите на НТР)?

– Естествено, че съжалявам, но в тази професия всички знаят още от самото начало, че има и такъв вариант и той не се случва рядко. За мен животът продължава и все още ми е интересен.

– Според бившата ви съпруга събитията с арестуването и задържането ви не са минали безболезнено в личен план и довежда до развода ви, така ли е?

– Разбира се, че „събитията с арестуването и задържането“ не минаха безболезнено – нито за мен, нито за семейството ми, но те не са причина за развода ни. Това обаче е вече минало. Днес имам добра връзка с двамата ми сина. По-малкият от тях вече има и второ дете – Елена, която пък има батко Алексей, ученик във втори клас. И двамата, особено по-големият, ми помагат да се справям с компютрите, например. Сват ми е мой колега от нашето направление и има за какво да си спомняме. Имам втори дом с друга жена, чийто син ме приема много радушно. Аз пък слушам майка му, почти винаги!

– Има ли в България в момента разузнавачи?

– Има и разузнавачи, и контраразузнавачи! Но на тях им е много по-трудно, отколкото на нас някога, да работят в съществуващата обществено-политическа система, която ражда престъпност и по хоризонталата, и по вертикалата на държавата.

 

И още…

Маги Бадер отрече Сираков да й е купил титлата

Маги Желязкова скочи срещу Кобилкина

Последното интервю на Роро Кавалджиев:

Майк Тайсън ме покани на гости в Лас Вегас

Лудия Джак – идолът на ексцентриците

Есил Дюран си позволява да е щура само на сцената

Люси Дяковска се впусна в ново предизвикателство

Слави Трифонов призна, че не е щастлив

Италианският секс символ Лино Гуанчале искал да стане лекар

Алина Боз заведе гаджето си в Русия

Джордж Клуни страдал за прасето Макс

Кейси Афлек излезе от сянката на брат си

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 1 МАРТ!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.