Борисов: В огромната си част работата на българските дипломати е успешна

Първото заседание на ВСС премина без номинации за нов главен прокурор

Премиерът сe срещна с Управляващия и главен административен директор на Групата на Световната банка

Кола блъсна пешеходка при маневра в Горна Оряховица

Затиснатото от гума дете е с разкъсан черен дроб Момчето се възстановява след спешна операция в Реанимацията в Търново

Главният прокурор и министри предлагат по-високи санкции за прояви на фашизъм

Спецпрокуратурата влезе в офиси на дружество, доставяло оборудване на Военновъздушните ни сили

Ема Робъртс обожава понички и чипс

Арестуваха 54-годишен столичанин, запалил кола умишлено

Световни имена обучават млади арт таланти

Две незрящи жени пропаднаха в дупка на тротоар във Варна

Премиерът Борисов: Поклон пред смелостта и героичното дело на Васил Левски!

Ген. Константин Попов: Със закупуването на Ф-16 България ще има най-добрия самолет в региона

Десет тела са намерени в анимационното студио в Япония, където избухна пожар

Оттеглиха обвиненията срещу Кевин Спейси за сексуална агресия

ГЕРБ – пренареждане без презареждане

Снимка: Денислав Стойчев

С отстраняването на Цветанов приключва една малка епоха в организационното и кадрово развитие на партията

Вече почти десетилетие ГЕРБ е на власт. В центъра и по места, както гласи старото клише от времето на недозрелия тоталитарен социализъм. За динамиката на съвременната политика това си е цяла вечност. Едно поколение е на път да изкласи гимназия без да е виждало други управленци на възлови позиции, друг политически маниер и друга политика. Само по себе си това не е нещо негативно – управленската конфигурация е резултат от волята на мнозинството от онези български граждани, които с бюлетини в избирателните урни определят бъдещето на България. Харесвани или не, ГЕРБ съумяват да печелят и задържат необходимото обществено доверие, за да управляват. Това са реалностите. Има обаче един феномен, който съпътства неизменно подобно управленско дълголетие – хората започват да се „изморяват“, а управниците да затъват в зловредна инерция и клиентелистки схеми. Политическо изкуство е да съумяваш да ги преодоляваш максимално дълго. Историческият опит сочи, че умората у избиратели се бори, най-общо, с две неща – с периодично изваждане на обществения терен на нови, големи каузи и със създаване на усещане за сигурност. А инерцията сред управляващата партийна прослойка – чрез радикални кадрови рокади, които събуждат в партийната номенклатура бдителност, старание, а когато се налага и онова прословуто тодорживковско „снишаване“ докато отмине поредната буря.

Ако разгледаме отминалия висш партиен форум на ГЕРБ през такава оптика, неизбежно ще забележим някои важни обстоятелства и тенденции, които ще определят облика на политическия процес поне до края на настоящия управленски мандат.

Първо, г-н Бойко Борисов предусети навреме политическия срив и моралната развала, в която може да потъне безвъзвратно управлението и пусна в ход радикални кадрови промени. Отчуждаването му от вътрешно-политическите дела и прехвърлянето на партийното всекидневие изцяло върху плещите на Цветан Цветанов, на което станахме свидетели през последните поне три години, без всякакво съмнение го позиционира в ролята на „добрия цар“ в ГЕРБ. Докато той маневрираше на международната арена, тук „лошите“ се развихриха. И „добрият цар“, като научи за всичко това, се намеси и въздаде справедливост. Това е класическа политическа маневра, която трябва да се признае, че г-н Борисов волно или неволно осъществява до този момент перфектно. Хората се умориха, а някои дори отвратиха от този ГЕРБ, с който най-често имаха съприкосновение всеки ден в общината, в министерството, на поредния търг или обществена поръчка. В техните очи това беше „ГЕРБ на Цветанов“. За сметка на това подобно предозиране няма с „ГЕРБ на Борисов“. Борисов беше високо и далеко. Това му позволи да се върне на партийния терен поосвежен дори и в очите на онези свои симпатизанти, които са позагубили ентусиазъм.

Второ, с отстраняването на г-н Цветанов приключва една малка епоха в организационното и кадрово развитие на партия ГЕРБ. Сега ГЕРБ навлиза в период на пренареждане. Борисов ще има възможност да демонтира безпроблемно редица здраво споени партийни схеми, оплетени от Цветанов, които крепят години наред дискредитирани, оядени или откровено некадърни кадри, особено в местната власт. Целият въпрос е, че това пренареждане много трудно ще се превърне в „презареждане“, макар че носи такъв потенциал.

За да се случи, г-н Борисов трябва да очертае нова, голяма и обединителна кауза пред общественото мнозинство, от което зависи кой ще управлява. И да гарантира сигурност, на фона на която радикалната и конфронтационна реторика на раздираната от вътрешни скандали БСП да буди повече опасения и недоверие сред мнозинството. Вероятно това се опитва да направи премиерът с демонстрациите по строежи, магистрали и предприятия. Но то съвсем не е достатъчно. Защото много от тежките проблеми в обществото и държавата не просто стоят нерешени, а загноясват. И съвсем не е корупцията най-опасния проблем, който това управление не решава. Здравеопазването и образованието са построени на изцяло сбъркан модел, който запрати България в „третия свят“ по тези показатели. А ГЕРБ не предлага нищо за дълбока и реална промяна. Не може да има актуална и голяма политическа кауза, която да спечели умовете и сърцата на хората, без в сърцевината й да е смяна на модела в тези две ключови сфери. Нито кадруването в съдебната власт, нито дилемата „Кьовеши или анти-Кьовеши“, нито пък партийните субсидии, са каузи с потенциал да променят България. Иначе Борисов ловко, макар и очевидно само временно и конюнктурно, изигра хода с орязването на партийните субсидии, отнемайки основната политическа теза, лансирана досега от вечно влизащото в политиката „Шоу на Слави“.

 

Борисов да не сбърка „ваксата“

Всичко това без съмнение укрепи позициите на ГЕРБ. Но ще бъде от ден до пладне, ако г-н Борисов сбърка „ваксата“ и се върне към онзи крайно конфронтационен тон и война срещу всички, който беше характерен за първите години от създаването на партията му. Макар и бледа, подобна индикация се чу в речта му на партийния форум – всичко било „застой“ преди ГЕРБ да поеме кормилото. Истината е, че те поеха кормилото на държава, която беше свършила огромна и успешна работа, за да се приспособи към правните, икономически, политически и административни изисквания за членство в ЕС и НАТО. Борисов стана премиер на държава-членка. А членството нямаше да стане, ако сме живели в „застои“. Безобразията на прехода не могат да заличат и добре свършената работа. Както най-вероятно самият г-н Борисов не би искал да се съди за работата, която е свършил, само по безобразията през последните десет години.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.