„Новата етика“ на борците срещу расизма се основава на нацистките традиции

Жителите на Кобург пуснаха антипетиция в защита на герба на града

Град Кобург в Горна Франкония в северната част на Бавария е споменат за първи път през 1056 г. в грамота, според която полската кралица Рикса подарява местните земи на архиепископа на Кьолн. През 1331 г. император Лудвиг IV прави Кобург град. А през 1353 г. маркграф Фредерик III фон Майсен от фамилията Ветин, дала началото на управляващата династия Уиндзор във Великобритания, получава Кобург като наследство. От 1430 г. за герб на града е приет образът на християнския мъченик Свети Мавриций. Според легендата, той е водач на легиона от Тива, който се състоял изцяло от християни, а през 290 г. сл. Хр. е екзекутиран по заповед на римския император Максимиан Херкулий за отказ да участва в наказанието на своите единоверци.

В изкуството Свети Мавриций традиционно е изобразяван като чернокож, макар че източниците не казват нищо за неговата расова идентичност. Що се отнася до поставянето на Мавриций на герба на Кобург, според една от версиите на историците, причината за това може да е било намерението на тогавашния магистрат да разграничи града от други градове във Франкония, чиито гербове са били украсени с лъва на Майсен.

Профилът на „Кобургския мавър“ (на немски „Coburger Mohr“) е чернокож, къдрокос мъж с дебели устни и обеца на ухото, днес може да се намери тук навсякъде: по фасадите на сградите, на чугунените капаци за канализация и, разбира се, на сувенирите за туристи. На официалния сайт на Кобург има цял раздел за него. Така свети Мавриций, според легендата, е един от пазителите на Копието на съдбата и ще продължи да бъде страж на спокойствието на гражданите, ако не бяха две студентки от Берлин, които видяха в неговия африкански профил... расизъм.

Според родената в Горна Франкония Юлиана Ройтер и приятелката u Алиша Арчи, двете студентки от Берлин, „хипертрофираните характеристики - пълните устни, къдравата коса и огромната креолска обеца на ухото - дават един стереотипен образ, и принуждава хората от африканския континент да се чувстват в неравностойно положение“. И активистките за расовото равенство Ройтер и Арчи пуснаха онлайн петиция с искане да се премахне Св. Мавриций от герба на Кобург с мотива, че „той прилича много на изображенията на чернокожите от времето на колониализма и робството“.

„Боркините“ срещу расизма изразиха своето недоволство и от самия термин Mohr (Мавър): „Думата Mohr се възприема от чернокожите като аналог на думата N („N-Wort“ - с този евфемизъм политически коректните антирасисти заменят думата „негър“). Тя има дискриминационен, травматичен и унизителен ефект. Думата Mohr никога не е била неутрална: на гръцки „морос“ означава „неразумен, неумен или глупав“, а „мавър“ на латински означава „африканец, черен или тъмен“.

Петицията на Ройтер и Арчи не предизвика разбиране сред градските власти. Както заяви вторият бургмистър на Кобург Ханс Херберт-Хартан: „Аз разбирам малко за проблемите на расизма. Но в тази интерпретация изобщо не виждам смисъл. Напротив: ако един цветнокож човек е покровител на един град, то това е чест, а не дискриминация. Считам, че аргументите на авторите на петицията са напълно безсмислени“.
Още по-убедително се изказа бившият ръководител на настоятелството на града, културологът Хубертус Хабел: „Тази тема не е нова и тя се повдига отново и отново от представителите на определени групи - особено от студентската общност. Въз основа на своето разбиране за антирасизма те искат да премахнат образа на св. Мавриций от герба на нашия град. Онлайн петицията на берлинските студенти Ройтер и Арчи работи в същия контекст. Очевидно тези две дами са с промити мозъци. За тях и подобните на тях, всеки, който използва термина Mohr, веднага става расист“.

„Антирасистката“ инициатива на Ройтер и Арчи предизвика ответна реакция в жителите на Кобург. Те пуснаха своя контрапетиция, озаглавена „Кобургският мавър трябва да остане. Нека спасим патрона на Кобург върху герба“. Още в първите дни тя беше подписан от над 5000 човека и то не само от Кобург. Ето само няколко от стотиците им коментари:

„От Средновековието Кобургският мавър изобразява св. Мавриций и в негова чест дори е наречена и главната църква на Кобург, той е част от герба на нашия град. С едно изключение: през 1934 г. някои наши съграждани, водени от тогавашния бургмистър Франц Швед, който стана първият кмет в Германия нацист, успяха да премахнат образа на мавъра от герба, и го замениха с меч и свастика. Това ли е традицията, към която призовават авторите на петицията? Лека нощ тогава! Или те напълно безумно искат да зарадват света със своите извратени идеи?“.

„Расизмът трябва да се пребори чрез образование. Явно, тук някой иска да печели от културата, наричайки това борба за ценности и промяна“.

„Кобърският мавър е култура, а не расизъм. Кобургският мавър принадлежи на Кобург, както и древната крепост Фесте и кобургската наденица и няма нищо общо с расизма“.

„Мавърът принадлежи на Кобург и така трябва да си остане! И когато прочетете от кого идва тази петиция, се чудите дали те дори знаят защо гербът е такъв?! Някой ден ще ни бъде забранено да размахваме знамето на Германия“.

Смъртта на Джордж Флойд през юни тази година в САЩ доведе до появата на движението BLM (Black Lives Matter), което разтърси целия свят. Но борбата срещу расизма, разгръщаща се под този лозунг, понякога приема доста карикатурни форми. В Германия това може да се види не само в Кобург, но и в Щутгарт, където има окръг Мьоринген, за името на който беше пусната подобна на кобургската петиция. В Берлин се обсъжда въпроса за преименуването на Моренщрасе. Фармацевтите от десетки градове се оправдават за използването на думата „Mohr“ в имената на техните аптеки (Mohren Apotheke).

Но немските „продължители на каузата на Флойд“ не чуват никакви аргументи и препратки към исторически факти и културни традиции. И те постигат успехи! Например, шоколадовите бонбони Negerkusse и сладкишите Mohrenkopfe вече не се произвеждат в Германия. А сега идва реда и на Св. Мавриций.

Подобни процеси протичат и в съседна Дания. Както съобщи миналата седмица датският вестник Kristeligt Dagblad, изложбата „Ескимосите и Гренландия“, която беше открита в Националния музей на Копенхаген през 1992 г., сменя своето име, защото според директора на музея Мартин Апелт думата „ескимос“ е унизителна и не може да се използва за име на постоянната изложба.

В датските речници думата „ескимос“ означава „името на хора, принадлежащи към коренните азиатски народи, обитаващи арктическата част на Гренландия“. Там също така се говори за неговия унизителен характер и се препоръчва вместо това да се използва думата „инуит“. Дебатът за думата „ескимос“ започна в Кралството, след като датският производител на сладолед Hansens Ic реши да промени името на популярния си продукт „K?mpe Eskimo“ („Гигантски ескимос“).

Подобна дискусия има и в Швеция. Както Шведската агенция за прилагане на закона за дискриминация заключи, „думата ескимос“ може да се възприема като обида, но гренландците и инуитите имат различно отношение към този въпрос“. Речниците на Шведската академия също препоръчват да се използва думата „инуит“ вместо „ескимос“.

Но лидерството в благородната кауза за борба с дискриминацията принадлежи на американците!
Функционерите на Американското онкологично общество започнаха да използват нов термин за своите пациенти в клиничните указания за скрининг на шийката на матката, за да избегнат негодуванието на транссексуалните - „хора с шийка на матката“...

Този пример веднага бе последван и от други американски здравни служители, които написаха статия, публикувана в медийната платформа Devex.com, политически правилно озаглавена „За създаването на един по-равен свят след COVID-19 за хората, които менструация“.

„Хората, които менструация? Изглежда има дума за тези хора. Помогнете ми да си спомня. Wumben? Wimpund? Woomud? " - позовавайки се на думата „Жени“ (Women), авторката на поредицата за Хари Потър Дж. К. Роулинг се пошегува в своя Twitter.

Каква буря от критики се изсипа върху Роулинг от ЛГБТ общността! В коментарите си към нейния туит те я засрамваха, предложиха u да се върне в началното училище и написаха, че с този си туит тя зачерква цялото си творческо наследство, и предложиха бойкот на книгите u... В резултат на това известната писателка бе принудена да се извинява:

„Познавам и обичам транссексуалните, пише тя в официалното си изявление. - Но изтриването на концепцията за биологичния пол лишава мнозина от възможността да обсъдят смислено живота си. Жени като мен от десетилетия симпатизират на транссексуалните и се чувстват родствени с тях, защото са уязвими от мъжкото насилие. И уважавам правото на всеки човек да живее така, както той иска“.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)