Русенец спечели 4 милиона и половина от тотото с фиш за 6.75 лв.

Турция обяви, че няма да позволи “едностранни” проучвания за газ край Кипър

Вилна зона край бивши уранови мини вече ще ползва питейна вода Водните сдружения трябва да имат договори с „В и К”

Вежди посвети на Снежа завръщане в изкуството Изложба скулптура и рисунка в столичната галерия на „Сан Стефано“ 22

Николина Ангелкова се срещна с Андрю Форбс, законодателен директор към Сената на САЩ

Общинската управа на Свищов настоява за бюджетна субсидия на Стопанската академия Общинарите обявиха подкрепата за висшето учебно заведение в декларация

Нов силен трус е усетен в Пловдивско

3 години уседналост за вход в училищата в София Промени при записването е забавачка на децата с хронични заболявания

Пра-правнукът на смелия журналист Макгахан хареса Велико Търново за бъдещ дом

Собственикът на “Енерго про” за продажбата на ЧЕЗ в България: Повече от 20 години съм работил в Източна Европа, никога не съм срещал нещо такова

Хайтови продължават войната за Левски

Заради наводнен манеж отлагат кушиите на Тодоровден във Варна

Честванията по повод 26 години от обявяването на НП „Рила“ за защитена територия продължават

Илияна Йотова: България наложи Западните Балкани в политиката на ЕС

“Инерком груп” купува бизнеса на ЧЕЗ в България за 320 млн. евро

Германската легенда Марио Баслер: Въпреки че ни биехте, България винаги ми е била симпатична

Марио Баслер е доказано бойна натура. Играч с неиезчерпаема енергия и убийствен майстор на свободния удар. Един истински дявол на терена, както го определяха някои медии. Малцина са футболистите, които никога не са пожелавали да играят в чужбина. Също така на много малко прякорът им е бил Супер. Баслер участва в един от най-драматичните финали в историята на Шампионската лига между “Байерн” и “Манчестър Юнайтед”. Един от последните европейски шампиони на Германия, капитан на Германия на тазгодишния зимен мондиал в швейцарския курорт Ароза. Там Баслер даде интюрвю за „Труд”.

– Хер Баслер, за втора поредна година ви виждаме на неофициалното световно първенство по футбол върху сняг в Ароза. Какво е удоволствието да играеш в планината?

– Огромно е и затова му се наслаждавам. И вие виждате каква прекрасна атмосфера има тук. Наистина студеничко е и ни щипе. Но се срещаме стари приятели, спомняме си истории от времената, когато бяхме на големия терен.

– Германия отново стана световен шампион. Този път върху сняг.

– Още преди турнира си казахме, че трябва да се представим по-добре от миналата година. И ето – победихме!

– Кои теми най-вече обсъждате вие футболните легенди, които се събирате в Ароза всяка година?

– Най-важното е, че няма забранени теми! Разбира се, най-често говорим за нещата, които са се случили в последните месеци. Вече не сме първа младост и здравето на семействата ни е една от най-честите теми. Като цяло времето никога не стига да си кажем всичко.

– Ние сме от България и затова ви питаме директно – какви са спомените ви от нашия футбол?

– Разбира се, че няма как да кажа, че са добри. На мондиала през 1994 г. ни отнехте световната титла. Няма да забравя как Йордан Лечков вкара за 2:1. Много неприятен момент за Германия. Иначе България винаги ми е била симпатична.

– Играхте ли една година по-късно в София?

– Не, в София не съм играл.

– Тогава България победи Германия с 3:2 в европейска квалификация.

– Да, но тогава аз не играх.

 

Тук сме длъжни да прекъснем интервюто и да направим забележка на хер Баслер. Защото очевидно не желаеше да говори за паметен двубой, в който започна като титуляр и чак в 80-ата минута бе сменен от Андреас Мьолер. Интервюто с Баслер е явно доказателство как германците не обичат да си спомнят загуби от по-малки нации. Така беше и с интервюто на Паул Брайтнер пред вестник “Труд” преди четири години, когато легендата на “Байерн” отказа да си спомни, че в полуфинал за КЕШ отборът му е губил от ЦСКА с 0:3 в първите 18 минути. Но… продължаваме напред.

 

– Какво означава за Германия да отпадне от световно срещу тим като България?

– По принцип няма значение от кого отпадаш. Винаги е неприятно и трудно за приемане. За Германия целта винаги е една – да бъде или световен, или европейски шампион. И когато трябва да преглътнем загуба, ни е прекалено горчиво.

– През 90-те години много българи играха в Бундеслигата. Кого най-много цените?

– България наистина имаше великолепни футболисти. Няма да забравя мачове на Йордан Лечков, възхищавал съм му се. Даже се учудвам къде отидоха силните ви играчи от последните години.

– Ние се гордеехме много и с Красимир Балъков, с Емил Костадинов, който ви беше съотборник в “Байерн”.

– Точно така. С Емил бяхме заедно в “Байерн”, а Балъков играеше в “Щутгарт”. И до днес се говори за магическия триъгълник между Бала, Фреди Бобич и Джоване Елбер. Балъков наистина беше футболист от световна величина.

– В “Кайзерслаутерн” играхте с Мариян Христов. Какво мислите за него?

– Мариян не само беше отличен футболист, но и много добър човек. Не съм го чувал и виждал отдавна, но спомените ми са отлични.

– С изключение на “Херта” и “Вердер” винаги сте играли само в червено. Това ли е любимият ви цвят?

– Вярно е, че най-много съм играл в “Байерн” и “Кайзерслаутерн”. И двата отбора са в червено. Не се бях замислял, но това е основният цвят в моята кариера.

– Сигурно хиляди пъти сте говорили за финала в Шампионската лига, когато вкарахте гол на “Манчестър Юнайтед”, но “Байерн” загуби с 1:2 в Барселона. Какво се случи в този мач, в тези фатални последни минути?

– В този мач и във въпросната последна минута трябваше да водим с 3:0 и затова можем да се сърдим само на себе си. Във футбола при стандартни ситуации като корнерите всичко може да се случи. Така за по-малко от три минути загубихме финала и купата.

– Но как се случи? Как така за три минути получаваш два гола?

– Проблемът е, че не всички внимавахме. А тогава трябваше да сме възможно най-концентрирани. Всеки трябваше да си пази човека, но не стана. Как да го обясня? Просто стана и загубихме.

– Какво ви каза треньорът Отмар Хитцфелд след мача?

– Той беше също толкова разочарован, колкото ние – играчите. Целият свят видя, че “Байерн” е много по-силен от “Манчестър Юнайтед”. Сами се победихме. Направихме тези грешки и останахме сами със себе си и разочарованието.

– Не завиждахте ли поне малко, когато “Байерн” спечели Шампионската лига две години по-късно, но вие вече не бяхте в отбора?

– Не, много се радвах за “Байерн”.

– У дома ли гледахте финала с “Валенсия”?

– Да, вкъщи. По това време играех в “Кайзерслаутерн” и наистина се зарадвах на титлата на “Байерн”.

 Как виждате шансовете на “Байерн” през този сезон да спечели Шампионската лига? А също и на “Борусия” (Дортмунд), който играе фантастично в турнира.

– “Байерн” всяка година е един от фаворитите в Шампионската лига. Отборът притежава страхотни изпълнители. И би било страхотно за цяла Германия, ако “Байерн” върне трофея в нашата държава. “Борусия” също е много стабилен отбор. Ще видим.

– По-слаб ли е в момента “Байерн” от “Реал” и “Барселона”?

– Не бих казал така. “Байерн” винаги е опасен, винаги има силен отбор и всяка година може да спечели всички титли.

– След требъла с Юп Хайнкес дойде Пеп Гуардиола. Но при него “Байерн” три пъти отпадна срещу испански съперници на полуфинал. Какво сбърка Гуардиола?

– Не мога да давам оценки какво е сбъркал. Даже не съм убеден, че е направил грешки. Във финала винаги резултатът зависи от това дали имаш ден. И в трите случая “Байерн” беше достатъчно силен тим, за да играе в двубоя за титлата.

– Как гледате на Карло Анчелоти на пейката на “Байерн”?

– Нека да изчакаме с оценките. Карло Анчелоти е голям треньор. Но е само от един полусезон в “Байерн” и е рано да се казва генерално какво е направил. И на него е нужно време да се адаптира. Сигурен съм, че може да издигне “Байерн” на по-високо ниво.

– Вие бяхте известен като един ювелирен майстор на прекия свободен удар. От кого се учихте?

– Само от самия мен.

– Наистина ли? На никого ли не подражавахте?

– Не.

– Сега Кристиано Роналдо и Лионел Меси също бият страхотни свободни удари. Кой е по-големият майстор?

– И двамата имат страхотни качества. Трудно ми е да кажа, че единият е по-добър от другия. Големи майстори са на прекия свободен удар.

– Инстинкт ли е нужен затова или трябва да го научиш?

– Не, не трябва да го учиш. Роден си с него. Раждаш се с чувството в крака. И Роналдо, и Меси го имат това.

– Кой гол най-много си обичате?

– Не знам. Толкова много съм вкарвал, че не мога да избера един само.

– Кой ви измисли прякора Супер Марио?

– Феновете. Те ме наричаха така.

– Кои точно фенове?

– Не знам, но и във “Вердер”, и в “Байерн” привържениците ме наричаха така.

– След страхотното световно първенство и титлата в Бразилия през 2014 г., защо Германия не успя да спечели и Евро 2016? Провал ли е да загубиш на полуфинала?

– Според мен е първо голям успех да стигнеш до полуфинал на европейско първенство. Пак ще кажа, че в такъв голям мач трябва да имаш ден. На полуфинала срещу Франция на нас определено не ни вървеше.

– Вие сте един от последните европейски шампиони на Германия. Какво е чувството да спечелиш турнира точно на стадион “Уембли”?

– Когато печелиш титли, винаги е хубаво. Няма значение на кой стадион се случва. Надявам се, че през 2020 година Германия отново ще стане европейски шампион.

– Кой национален отбор е най-силен в момента?

– Германия.

– През цялата си кариера така и не играхте в чужбина. Никога ли не дойде оферта за вас?

– Не.

– Наистина ли?

– Не.

– Тогава не съжалявате ли за някоя отказана оферта?

– Не, защото аз исках да играя в Германия. Освен това не съм получил оферта от чужбина, която наистина да ме изкуши. Затова и играх само в Германия.

– Как виждате Бундеслигата в сравнение с Висшата лига и Примера дивисион?

– Мисля, че ние и англичаните сме най-добри в това отношение. Разбира се, не можем да пренебрегваме Испания. Франция също има силна лига. Но така или иначе сравненията ще бъдат винаги между Германия, Англия и Испания. В един момент един е по-силен, в друг момент – друг.

– Доминацията на “Байерн” не се ли превръща в проблем за Бундеслигата?

– Въобще не.

– Като спортен директор работитхе в традиционния клуб “Локомотиве” (Лайпциг). Какво мислите за новия модерен РБ “Лайпциг”?

– Развиват се фантастично. Играят много силен футбол през този сезон. Много е приятно да видиш как един новак може да се представя така успешно в Бундеслигата.

– В Германия няма нито арабски шейхове, нито руски олигарси. Проблем ли е РБ “Лайпциг” за структурата на Бундеслигата и въобще за немския футбол?

– Не, не смятам. Този клуб има стабилно ръководство, развива се добре, направи точната селекция и се радва на отлични резултати на юношеските си отбори. Пак ще повторя – приятно да е гледаш такъв новак в Бундеслигата.

– Мислите ли, че лудите пари, които се дават в Англия, Испания, а вече и в Китай могат да се превърнат в проблем за футбола?

– Не могат да му повлияят. Те не играят. Големите спонсори дават пари, за да купуват качество. И така подкрепят клубовете.

– Казахте ни, че никога не сте искал да играете в чужбина. А ако някога китайски отбор ви бе предложил 100 милиона евро…

– Веднага отивах в Китай.

– Преди време излезе новина, че сте можел да започнете работа като треньор в българския “Локомотив” (Пловдив). Вярно ли е?

– Това е история отпреди две или три години. Тогава не се получиха нещата.

– Накъде продължава пътя ви след световната титла на сняг в Ароза?

– Връщам се в Германия. Имам няколко ангажимента.

– Ще работите ли като треньор или предпочитате да сте спортен директор?

– Никой не знае. Затова спокойно трябва да изчакаме и да видим какво ще се случи.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете