Откриха откраднат през 2012 г. шедьовър на Пикасо в Румъния

Мей: Оставка няма да улесни Брекзит Призивите за оттеглянето на премиерката не стихват

Кола блъсна и уби пешеходец на входа на Южния парк в София

Каракачанов: От войните между правителство и президент губи държавата

Българин е арестуван при протестите срещу цените на горивата във Франция

11 деца – жертви на интернет тормоз всеки ден Все повече са случаите на сексуална експлоатация в мрежата

Стоичков на „Златната топка“

Военен №1 ген. Андрей Боцев: Заплатите за 2018 г. няма да се увеличават

Катастрофа с участието на български автомобил в Македония, един човек е ранен

Хаос на пътя, дрифт пред парламента (обзор) Шепа протестиращи затвориха границата с Гърция, блокираха Бургас и магистрала „Тракия”

Полският премиер: Русия може да нахлуе в Украйна след пускането на „Северен поток 2“

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 19 януари 2018

Мини-Меркел иска квота за депутатки Анкета й даде преднина за лидерския пост в ХДС

13 хил. на месец ползват нощен транспорт Догодина София решава дали да продължи услугата

Гл. комисар Христо Терзийски: Няма сериозни инциденти на протестите, но има задържани лица

Германската легенда Улф Кирстен ексклузивно пред „Труд“: Когато Берба вкараше гол, го учих: Хайде още два!

Улф Кирстен е един от най-добрите германски нападатели в историята. Макар и доста нисък се славеше като майстор на играта с глава. Под неговите съвети Димитър Бербатов израстна като световна звезда в „Байер“ (Леверкузен).
Кирстен е родом от бившата ГДР, където стана легенда на „Динамо“ (Дрезден). След като отиде при „аспирините“, никога не смени повече отбора. За „Динамо“ вкара 57 гола в 154 мача. А за „Байер“ 182 попадения в 350 двубоя. Има 49 участия за ГДР и 51 за обединена Германия.
Легендарният нападател даде ексклузивно интервю за „Труд“.

– Здравейте, хер Кирстен! Вие вече често участвате в благотворителни мачове с националния отбор на Германия. А доскоро вашият ученик Димитър Бербатов играеше в Индия. Следите ли кариерата му?
– В интерес на истината не знаех, че е стигнал до Индия. Бербатов направи една много добра кариера. Особено в Англия. За последно знам, че играеше във Франция. С Индия ме изненадахте.
– В „Байер“ Бербатов започна същинската част от славната си кариера. Помните ли как дойде при вас?
– Разбира се. Беше много тихо и спокойно момче. Технически беше гениален. Спомням си, че още в самото начало в Леверкузен получи контузия. Но от първите дни се виждаше, че има феноменални футболни качества. Всички в отбора знаехме, че ще стигне най-високо ниво във футбола.
– През годините много негови съотборници казват, че той рядко говори. Как беше в съблекалнята на „Байер“?
– И при нас беше така. Гледаше мълчаливо какво се случва. Със сигурност не беше от приказливите.
– Бербатов е признавал, че имате голяма роля в изграждането му като нападател. Какво си спомняте от времената, когато играехте заедно?
– Не сме били чак толкова често заедно на терена. Бербатов беше твърде млад футболист, който влизаше основно като резерва. На тренировките виждах какви големи възможности има. Най-много се опитвах да му покажа, че трябва да е 100% хладнокръвен пред гола. Веднъж се зарадва много, че вкара. Аз му казах: „Браво, но сега трябва да вкараш още два!” Мисля, че през годините следваше добре съвета. Още веднъж ще повторя, че технически той беше гениален пред гола. Сигурен съм, че щом не е прекратил кариерата си, още някой отбор ще се зарадва на попаденията му.
– „Байер“ разви Бербатов до един от най-добрите нападатели през новия век. Къде бихте го наредили?
– Трудно е да отговоря на този въпрос. Няма как да го сложа пред Роберт Левандовски, Кристиано Роналдо или Лионел Меси. Те са играчи от друга планета. Играят на световно ниво и в клубовете си, и в националните отбори. Бербатов направи много сериозна кариера също. Но за негово съжаление България не е имала толкова силен национален тим. Ако играеше за Германия, Испания или Италия, можеше да стане дори и световен шампион. Щеше да е безценен с качествата си.
– Заедно с Бербатов имахте шанса да играете в мача на мачовете – финала на Шампионската лига. Какво си спомняте от двубоя „Байер“ – „Реал“ (Мадрид) през 2002 година?
– Смея да твърдя, че дори бяхме по-добрият отбор в мача. И то срещу „Реал”. С малко, но доминирахме в играта. За съжаление направихме ненужни грешки. Два пъти изостанахме в резултата и накрая не успяхме да го обърнем. Но ако си спомняте кой колко шансове за гол имаше, то ще ми повярвате, че „Байер“ бе по-добрият. Не успяхме да си вкараме положенията. А те бяха там – на терена. Реални. Просто не ни стигна малко.
– Бербатов имаше две положения. Помните ли ги?
– Е, прекалено много време мина от този ден в Глазгоу. Чак толкова не помня.
– Бяха в края на мача.
– Мисля, че удари греда.
– Не, Икер Касияс спаси.
– Ох, този Касияс. Той направи уникален мач тогава. Един великолепен вратар.
– Мислите ли, че в историята на тези финали ще има човек, който да вкара волле като Зинедин Зидан? Това беше голът, с който „Реал“ ви победи.
– Трудно е да се каже. Сега на мода са задните ножици. Аз се надявам обаче, че един ден „Байер“ отново ще е стигне до финал в Шампионската лига. Ясно е, че на „Реал“ това се случва доста често. Тогава Зизу вкара един наистина феноменален гол. Това беше късметът за „Реал“. Първо Раул, а после той отбелязаха наистина майсторски и решиха финала.
– Да поговорим малко за вашата кариера. Започнахте в бившата ГДР с местния гранд „Динамо“ (Дрезден). Как започнахте?
– Още шестгодишен тичах след топката в едно съвсем малко отборче. Родителите ми обаче работиха в Дрезден, а там школата бе много силна. Имаше доста млади таланти. Малко по-малко започнах да катеря йерархията и най-накрая стигнах до първия отбор.
– Играл ли сте мачове срещу тогавашната ФРГ?

– Винаги бяха много горещи дуели. За съжаление повечето пъти ние бяхме губещите. Но мисля, че с „Динамо“ направихме немалко добри международни двубои. Веднъж стигнахме до полуфинал в евротурнирите и там отпаднахме от „Щутгарт“. С малко повече късмет можеше и купа да вземем.
– Какви бяха отношенията между футболистите от ГДР и ФРГ?
– Нямахме отношения. Не ни позволяваха да контактуваме един с друг. А на терена всеки иска да спечели, независимо от коя държава е. Но не сме имали възможност да правим друго освен да играем един срещу друг.
– А стискахте ли палци за ФРГ, когато отборът игра финал на световното първенство в Мексико срещу Аржентина през 1986 година?
– Да и мисля, че така е правил всеки германец. Независимо, че бяхме разделени.
– Как се стигна до вашия трансфер от „Динамо“ в „Байер“?
– Тогавашният спортен директор Райнер Калмунд ме беше наблюдавал в много мачове. По-късно разбрах, че е водил преговори с ръководството на „Динамо“. Имало е възможност да отида и в други отбори. Но Калмунд бе човек, който правеше много бързо договорите и изпреварваше конкуренцията.
– Защо никога повече направихте трансфер?
– Много пъти съм имал шансове. Искаха ме от различни места. Тогава обаче по-трудно се правеха трансфери, защото не можеше да напуснеш без пари. Райнер Калмунд ме смяташе като свой син и не можеше да си представи, че ще ме продаде. В неговата книга написа, че съм бил непродаваем. Звучи много хубаво и ме кара да се чувствам горд. Но пък така и не заиграх в чужбина.
– От кои отбори сте имал оферти?
– Най-настоятелни бяха „Наполи“, „Бенфика“ и „Байерн“. Искаха ме също „Верона“ и „Торино“.
– Заради Димитър Бербатов вашият „Байер“ беше доста популярен и в България по онова време. И феновете му страдаха заради този неприятен прякор Неверкузен. Защо не спечелихте нищо?
– Радвам се, че заради Бербатов сте ни гледали толкова. Това е значението на големия футболист. Подобни неща се случват навсякъде по света. Примерно заради Сон, който сега играе в „Тотнъм“, преди това „Байер“ стана изключително популярен и в Южна Корея.
– Избягвате ли въпроса за Неверкузен?
– Ех, да, не е приятно. Явно не сме имали достатъчно качества, за да спечелим. Или може би ни е липсвал шанс. Два или три пъти станахме вицешампиони. Все ни липсваше по едно парченце от пъзела.
– Кои трофеи повече цените – титлите на ГДР с „Динамо“ или купата на Германия с „Байер“?
– Всички си ги обичам. Еднакви са ми. Примерно три пъти съм ставал голмайстор на първенството. За мен всички те са едни много скъпи трофеи, без значение дали съм ги спечели в ГДР или в Германия по-късно.
– Като национал на ГДР, а след това на Германия сте се срещал с България. Помните ли един мач в София през 1985-а?
– Най направихме 0:0.
– Не, победихме ви с 1:0.
– Много отдавна беше… Аз през тази година дебютирах в националния отбор на ГДР. Сега като се замисля, струва ми се, че дори свири съдия от ФРГ.
– Нашата гордост обаче е четвъртфиналът на световното в САЩ през 1994 година.
– Ние няма какво да се гордеем от този мач. За съжаление и аз бях там. Но бях контузен. Една изключително неочаквана и неприятна загуба. Ако бяхме победили България, щяхме да играем пак на финала.
– Какво означава за Германия да загуби от България?
– Само че точно тогава България имаше много голям отбор с уникални футболисти. Сега е съвсем различно и ви липсва качество. Но през 90-те години България бе една от най-силните футболни нации.
– Кои българи най-много цените?
– Ще ви кажа Берба, защото играх заедно с него. Но веднага ми изплува името на Балъков. С него се видяхме наскоро. Изключително добро момче е. И, разбира се, няма как да пропусна Христо Стоичков.
– Страдате ли, че на турнирите с ваше участие Германия не успя да се представи толкова добре?
– За съжаление е така, но не мога нито да го върна, нито да го променя. Толкова много исках да съм на финал на световно или европейско първенство. Когато можеше да се случи и Германия спечели титлата на Евро’96, аз трябваше да гледам у дома контузен. Във футбола и това се случва. Не можеш да имаш всичко!
– Вие сте сравнително нисък за нападател, но за времето си бяхте един от най-опасните с глава. Как го правихте?
– С добро пласиране. Наблюдавах, наблюдавах и… вкарвах.
– Повече инстинкт ли е голмайсторството или се учи?
– Инстинкт е преди всичко. В юношеските години се научаваш как да се пласираш. Тренираш ударите с глава, които са много важни. И постепенно се стига и до големите мачове.
– Кой е най-добрият нападател днес?
– Кристиано Роналдо.
– За какви пари „Байер“ ви купи от Динамо (Дрезден)?
– 3,7 милиона марки.
– А как бихте коментирали днешните трансфери?
– Само мога да клатя глава. Вече няма нищо разумно в тях. Абсурдно е да се плащат 200 милиона евро за един човек. За мен футболът изпадна в неприятно състояние, което граничи с глупост. Мисля, че това би могло да доведе до проблеми в играта и да я отслаби. Ще видим. Но лудостта е на лице.
– Каква е прогнозата ви за световното първенство?
– Мисля, че Германия ще е най-малко на полуфинал. Също и Испания. Един от двата южноамерикански гранда Аржентина и Бразилия също ще е в карето.
– Защо германските отбори се представиха доста неубедително в Европа през последния сезон?
– Добър въпрос. Понякога се случва да имаш и лош сезон. Отборите ни не бяха конкурентоспособни в Шампионската лига и Лига Европа с изключение на „Байерн“. Испанските отбори превърнаха евротурнирите в свое море. Мисля, че с парите си и „Пари Сен Жермен“ ще бъде сред най-силните съвсем скоро. Заедно с англичаните те имат безлимитни бюджети и могат да си купят качество.
– До колко пречи на Бундеслигата доминацията на „Байерн“?
– Дали пречи не мога да кажа. „Байерн“ е отбор, който има изключителни футболисти и на резервната скамейка. Въпреки че миналата есен баварците показаха слабости в играта си, накрая пак убедително триумфираха с титлата.
– След края на кариерата ви за кратко бяхте помощник-треньор в „Байер“. Защо не продължихте с тази професия?
– После поех втория отбор на „аспирините”. Но не останах дълго. Нямах желание. Вероятно още не се е появил клубът, който да ме убеди, че мога да започна и в това поприще.
– Какво правите сега?
– Повече си почивам. А най-добре го правя, когато гледам футбол. Без значение дали е Бундеслигата или трета дивизия.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.