Германският вицеканцлер Зигмар Габриел поде ожесточена атака срещу Джон Крайън, главен изпълнителен директор на Deutsche Bank, на фона на растящо безпокойство сред местния политически и корпоративен елит, предизвикано от пазарната буря, заплашваща да погълне най-голямата кредитна институция в страната, пише „Файненшъл таймс”.

Габриел взе на прицел писмо, разпратено миналата седмица от Крайън до служителите на Deutsche Bank, след като акциите й се сринаха до 30-годишно дъно. В нея той обвини ”сили на пазара”, които се опитвали да дестабилизират банката.

„Не знам дали да се смея, или да се ядосвам, че банка, която превърна спекулациите в бизнес модел, сега се обявява за жертва на спекуланти”, каза Габриел. „Наистина се притеснявам за хората, работещи в Deutsche Bank”.

Банката е под силен натиск, откакто миналия месец министерството на правосъдието на САЩ поиска от нея да плати 14 млрд. долара за уреждане на претенции за злоупотреби при продажбите на ипотечни ценни книжа, което предизвика опасения за капитализацията на банката.

Цените на акциите й спаднаха под 10 евро, най-ниското ниво от 1983 г. насам, преди да се повишат обратно в петък след появили се в медиите предположения за договаряне на много по-евтина сделка със САЩ в размер на 5,4 млрд. долара.

Миналата седмица германското правителство бе принудено да отрече, че работи за спасяването на Deutsche Bank, а Крайън заяви, че банката не е искала помощ за справяне с американските претенции.

Коментарите на Габриел предполагат, че ако ножът опре до кокала, банката не може да разчита на особено съчувствие от Берлин. Анализатори смятат, че спасяване на Deutsche Bank за сметка на данъкоплатеца би било политическа отрова за канцлера Ангела Меркел преди изборите за Бундестаг идната година.

Петер Рамзауер, председател на икономическата комисия на германския парламент, заяви пред в. „Велт ам зонтаг”, че ходът на американското министерство на правосъдието срещу Deutsche Bank „има характеристиките на икономическа война”.

Той каза още, че САЩ имали „дълга традиция” да се възползват от всяка възможност за прилагане на действия, равносилни на търговска война, „ако те благоприятстват собствената им икономика”, и че „изнудваческите искове за вреди”, предявени в случая на Deutsche Bank, са пример за това.

В същия дух бяха и бележите на Маркус Фербер, член на Европейския парламент от Християнсоциалния съюз, баварския събрат на Християндемократическата партия на Ангела Меркел. Той заяви пред „Велт”, че моментът и размерите на първоначалния иск срещу Deutsche Bank подсказват, че той е „реципрочен отговор” на американските власти за неотдавнашните мерки на ЕС срещу Apple. Миналия месец ЕС нареди на Ирландия да си възстанови 13 млрд. евро данъци от американската технологична компания, заявявайки, че е дала на компанията незаконна държавна помощ.

Хедж фондовете залагат силно срещу Deutsche Bank, заемайки къси позиции с нейните акции. Някои започнаха също да освобождават обезпеченията си, държани от банката за търговия с деривати, предизвиквайки опасения за масов отлив на клиенти.

Инвеститори се опасяват, че ако банката не успее да постигне споразумение с американското министерство на правосъдието през уикенда, акциите й може да се сринат още.