Американски изтребители прогониха руски военни самолети далеч от бреговете на Аляска

Президентът Радев: Свободата на словото не е отговорност единствено на издатели и журналисти, тя е битка на всеки гражданин Държавният глава връчи президентски плакет „Св. св. Кирил и Методий" на СБЖ

Мая Василева е новият зам.-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане

Графа и жена му на фестивала в Кан (СНИМКИ)

7 дрехи, които правят фигурата пълна

Близките на жертвите в катастрофата край Своге ще получат по 50 000 лева

Представиха сборник в чест на преподавателя във ВТУ проф. Стоян Буров Събитието се състоя в читалнята на Централната университетска библиотека

Условна присъда и пробация за деца наркопласьори

БАБХ: Няма халогенирани разтворители в зехтина на българския пазар

Издирват ромски съкровища в Северозапада и отвъд Дунав

Героите са уморени, ще спечели по-свежият Колкото кампанията за президентския вот в неделя в Северна Македония приближава към своя край, толкова става ясно, че оръжията са вече захабени

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Дори уверенията на Зоран Заев, че в Берлин е получил обещание за дата през юни за преговори за членство в ЕС, нямат очаквания ефект

Това беше. Днес, петък, 3 май е последният ден от дългата и предълга предизборна кампания в търсене на петия президент на суверенна и независима Република Северна Македония. А когато започна официално на 1 април, само двадесетина дни преди първия тур на 21 април, щабовете на кандидатите бяха очевидно недоволни, че им се дава „толкова малко време“ за агитация. Пък сега, в навечерието на финала на 5 май, се вижда умората и на двамата кандидати, и на техните политически ментори, пък и на щабовете им, които са принудени да вкарват в боя и последните резерви. Понякога изсмукани от пръстите, но с надеждата, че ще проработят и ще донесат точки в полза на единия или другия кандидат.

А те, както е известно, са двама- Стево Пендаровски, излъчен от управляващия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) на премиера Зоран Заев, с подкрепата на най-голямата партия на албанците в страната-Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) на Али Ахмети плюс още две дузини по-малки политически структури на останалите етнически общности. Пендаровски вече бе етикетиран като първия „консенсусен кандидат“, с надеждата, че ще бъде и първия консенсусен президент на Северна Македония, предварително договорен от основните политически сили и на македонци, и на албанци. Което пък даде основание на Зоран Заев да го определи и като първия общоетнически претендент за високия държавен пост. Което за една мултиетническа държава като Северна Македония си е достойнство, поне формално.

„Отсреща“ е Гордана Силяновска-Давкова, първата жена в подобно политическо състезание в цялата история на страната, излъчена от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ с надеждата, че освен твърдото ядро на партията ще вземе гласове и от жените, и от онези, които се колебаят за кого да гласуват. Уж ветрило щеше да се разгъва, но резултатите на Силяновска, пък и на Пендаровски на първия тур показаха, че извън твърдите ядра на партиите нищо добавъчно не бе прибавено.

Толкова за кандидатите. Каквото и да правеха по време на двуседмичната кампания за балотажа в неделя, призивът главно-им се свеждаше до един-единствен- на 5 май се решава бъдещето на държавата, излезте и гласувайте, не стойте у дома. Тази проклетия-цензът от 40 процента гласували, необходими за легитимността на избора и на победителя, очевидно притеснява всички. Вече писахме подробно за ценза, няма да се спираме сега на него повече, само са ни любопитни някои от „хватките“, с които се правят опити той да бъде преодолян.

Премиерът Заев използва разговорите си в Берлин на неформалната среща на страните от Западните Балкани с лидерите на Германия и Франция за последна атака срещу евентуалната абстиненция – и този път, на гласоподавателите. Буквално от самолета, кацнал на летището в Скопие на връщане от германската столица той се включи на предизборен митинг на Стево Пендаровски за да съобщи, че -по всичко изглежда, Северна Македония през юни ще получи обещаната дата за начало на преговори за членство в Европейския съюз. Това му били казали и Ангела Меркел, и Емануел Макрон. Доколкото това е истина, е друг въпрос, защото и двамата европейски лидери дадоха ясно да се разбере, че срещата в Берлин не е за разширяване на съюза, а за сигурността и стабилността на Западните Балкани. И че ядрото на тази стабилност в района е нормализацията на отношенията между Белград и Прищина и подновяването на замразените преговори между тях. Не случайно и двете страни- Сърбия и Косово, бяха представени от президентите и премиерите си. Което пък даде повод за прогноза, че оттук нататък преговорите между тях ще се водят в нов формат- президент и премиер. Това вероятно устройва повече Белград поради нескритата неприязън и противоречия между президента на Косово Хашим Тачи и неговия премиер Рамуш Харадинай. Приближаване на позициите между двете страни не бе постигната, въпреки усилията на Меркел и на Макрон. Но поне беше договорена нова среща през юли, значи, след изборите за европейски парламент и евентуално след оповестяването на новата Европейска комисия и по-специално- след определянето на новия еврокомисар по външната политика.

Но това не попречи на Заев да представи себе си като главният протагонист на Берлинския форум. Как бил посрещнат, как сърдечно бил разговарял и с Меркел, и с Макрон, и с Федерика Могерини. Как всички те го потупвали по рамото за успеха на усилията му да сключи Договора с Гърция от Преспа и какво значение имал той за евроатлантическата интеграция не само на Северна Македония, но и на целия район на Западните Балкани. Което не е лишено от основание, но предозирането на похвалите, които Заев представи от предизборните трибуни, по стара местна традиция на подозрителност в подобни случаи, може да има обратен ефект. Още повече, че това, за което Заев е получил похвали като заслуга и за цялата европейска дипломация- Договора от Преспа, е в основата на цялата отрицателна реторика на кандидата на ВМРО-ДПМНЕ. Поне първата част на кампанията показа, че разделителната линия в поведението и посланията на кандидатите и на техните щабове е тъкмо Преспанският договор.

Похвалите са едно, но за съжаление Заев не остави впечатлението, че юни е сигурния календарен срок за дата за начало на преговори за членство. Колкото и да му иска това да е така, съществуват сериозни съмнения, а и Берлин показа това, че най-вероятно датата ще бъде някъде през есента. Когато и европейските институции се формират, когато е преминала лятната ваканция, и когато новият политически цикъл на Европейския парламент и на Европейската комисия стартира с нов състав и нови лидери. Всички тези витаещи във въздуха предположения пък дадоха основания на опозиционната кандидатка Гордана Силяновска-Давкова да включи темата за датата в своите предизборни речи, нещо повече, да я изведе в челото. Според нея, дата може и да има, но не тогава, когато Заев иска, а през септември. (Сякаш Заев е кандидат за президент, а не Пендаровски!). Да си призная, и лично аз смятам, че през юни Северна Македония ще бъде похвалена още веднъж за всичко, което направи за регионалната стабилност и сигурност чрез подписването на договорите с България и с Гърция, но ще бъде намерен мотив стартът на преговорите за членство да бъде поотложен малко.

Разбира се, кампанията нямаше да бъде кампания в Северна Македония, ако и евроатлантическата идея не беше профанизирана, нещо, което толкова добре познаваме и от българската политическа действителност. „НАТО и ЕС не могат да се мажат на филия, но ако не са те, няма да има какво да мажете“, подхвърли някъде Заев в суматохата на предизборните митинги. И отново се закани, че след изборите ще има смяна на някои министри- при това и от неговия СДСМ, и от коалиционния партньор ДСИ. И че няма намерение да се откаже от заканата си да „развърти метлата“ по всички етажи на управлението срещу непотизма и некомпетентността. И че ще продължи с реформите, за които толкова настояват европейските лидери и институции и които, в крайна сметка, определят тяхното отношение към това да дадат ли дата за преговори или не.

А демократичен и прозрачен изборен процес е един от тези критерии за реформи и за стабилност. Досега нещата вървят добре, остава в неделя да се види доколко зряла е демокрацията в Северна Македония и доколко предизборните обещания са били приети от избирателите.

Това с най-голяма сила се отнася до това колко от тях ще отидат пред урните. Заев обеща победа на Пендаровски с най-малко 100 000 гласа преднина, Али Ахмети заяви, че слага на контото на общия им кандидат 80 000 албански гласа от своя ДСИ, други се похвалиха, че са осигурили на Стево гласовете на третия кандидат на първия тур- Блерим Река.

Става интересно.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.