Мачовете и спортът по телевизията днес, петък, 28 февруари 2020

На 28 февруари 2020 да почерпят

Дневният хороскоп на Алена за петък, 28.02.2020

Почина началникът на отбраната ген. Андрей Боцев

ФБР пише за Хемингуей, Елвис, Ленън и Марлене Избрани текстове от личните досиета на знаменитостите

Жертвите на коронавируса в Италия станаха 17

Президентът връчи награди за отговорен бизнес

Емисиите от фини прахови частици в Стара Загора са под нормите

Нови 14 случая на коронавирус в Германия

Путин отказал да ползва двойници Предлагали му от съображения за сигурност

Трус с магнитуд 3,1 по Рихтер бе регистриран в Албания

Вирус истерия тресе България (обзор) В аптеките няма дезинфектанти, маски, термометри и противогрипни препарати

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 28 февруари 2020

Кметовете в община Сливен ще разясняват на хората за коронавируса, нюкясълската болест и инфлуенцата

Затвор за турски гражданин, причинил катастрофа с една жертва и трима ранени

Гешев иска тълкуване на разпоредбата за имунитета на президента и вицепрезидента

Снимка: Архив

Иван Гешев отправи първо искане до Конституционния съд (КС) за задължително тълкуване на основния закон в качеството си на главен прокурор. По-конкретно „обвинител №1“ иска от конституционните съдии да изтълкуват разпоредбата на чл. 103 от Конституцията, която касае имунитета на държавния глава и вицепрезидента.

В искането си Гешев припомня, че разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от Конституцията очертава характера и обхвата на отговорността на президента. „Неотговорността на президента по своя характер е функционална, т.е. само за действия, извършени при изпълнение на служебни функции. Извън обхвата на този функционален имунитет остават само случаите на държавна измяна и нарушение на Конституцията. Смисловото съдържание на чл. 103, ал. 1 КРБ се разбира нееднозначно, като са изразени противоречащи една на друга тези“, смята главният прокурор.

В тази връзка той пита КС на първо място „каква е разликата между понятията „държавна измяна“ и „нарушение на конституцията“, както и „включва ли в съдържанието си някое от понятията „държавна измяна“ и „нарушение на конституцията“ и кое от тях извършването на престъпление, различно от предвидените в Раздел I „Измяна“, Глава първа „Престъпления против републиката“ от Особената част на Наказателния кодекс. Ако включва, налице ли са изисквания относно вида на престъплението (от общ или от частен характер) или за нормативно предвижданото за конкретното престъпление наказание (както по отношение на неговия вид, съобразно чл. 37 НК, така и по отношение на неговия размер)“.

По думите му, тълкуване на посочената разпоредба е необходимо именно поради нейната нееднозначност и за да се избегне противоречиво прилагане на тази конституционна разпоредба и да се предотврати настъпването на неблагоприятни за националната правна система последици.

По-нататък Иван Гешев изтъква, че в частната сфера на проявление на дейността и живота на президента не е установен режим за възникване на отговорност (гражданска, административна, наказателна), различен от този на всеки друг български гражданин, стига в действията, респ. бездействията на президента да се съдържат изискуемите белези на съответния юридически факт (съответно деликт, административно нарушение, престъпление). Главният прокурор припомня и, че президентът и съответно вицепрезидентът имат имунитет, който прави невъзможно реализирането на наказателна отговорност спрямо тях, като техният имунитет не може да бъде свален за разлика от този на депутатите. „При това положение въпрос, чиято изключителна важност обосновава ангажирането на тълкувателната дейност на КС, е как при сега действащата абсолютна неприкосновеност на президента в процесуален аспект се постига баланс между обществения интерес и интереса на евентуалните пострадали лица, от една страна, и интереса от запазване на равновесието в институционалната система на властта, от друга“, пита Гешев.

В този смисъл главният прокурор отправя и още три въпроса до КС, а именно: „законосъобразно ли е извършването на проверки от държавните органи, оправомощени по силата на закона да извършват такива, в случай, че в хода на дейността си и след встъпване в длъжност на президента, респ. вицепрезидента, посочените държавни органи бъдат известени или непосредствено разкрият, че са налице признаци за извършено от президента, респ. вицепрезидента, престъпление“, както и „законосъобразно ли е образуването на наказателно производство от държавните органи, оправомощени по силата на закона да образуват и водят такова, в случай, че в хода на дейността си и след встъпване в длъжност на президента, респ. вицепрезидента, посочените държавни органи бъдат известени или непосредствено разкрият, че са налице признаци за извършено от президента, респ. вицепрезидента, престъпление“. Третият въпрос, който Гешев задава на конституционните съдии е „само по себе си установяването – в рамките на образувано досъдебно производство – на наличие на данни за съпричастност на президента, респ. вицепрезидента, към извършването на престъплението, което е обект на разследване или на друго престъпление, свързано с престъплението, което е обект на разследване, съставлява ли основание за прекратяване на наказателното производство или за спиране на наказателното производство?“.

Към искането за задължително тълкуване на Конституцията главният прокурор е приложил и собственото си становище по поставените от него въпроси.

По отношение на първата серия питания, Гешев застъпва тезата, че понятието „държавна измяна“ визира осъществен престъпен състав на престъпленията, визирани в Раздел I „Измяна“, Глава първа „Престъпления против републиката“ от Особената част на Наказателния кодекс. „По отношение на понятието „нарушение на Конституцията“ считам, че в същото следва да се включват преките нарушения на конституционни разпоредби, които президентът, рееш вицепрезидентът, би могъл да извърши при упражняване на правомощията си, а така също и извършването на престъпления“, смята Гешев.

По отношение на въпроса допустимо ли е извършването на проверка за установяване данни за извършено от президента, респ. вицепрезидента, престъпление, главният прокурор смята, че отговорът е положителен. „Конституционният съд е имал повод да изясни какъв смисъл е вложен в конструкцията „възбуждане на наказателно преследване“ по повод тълкуване на разпоредбата на чл.70 КРБ9. Застъпено е схващането, че „[и]зразът „наказателно преследване“ е употребен в наказателното и наказателнопроцесуалното право в случаите, когато се предприемат и извършват процесуални действия от надлежните органи за привличане на дадено лице към наказателна отговорност за конкретно деяние, както и в случаите на изключване на тази отговорност, Наказателното преследване срещу определено лице за конкретно извършено деяние започва с образуване на предварително производство, което представлява началния стадий на наказателното производство“, пише още той.

„Определени престъпления поради принципните си специфика или поради особеностите на конкретния случай изискват при разследването и доказването на извършването и авторството им предприемане на действия в спешен порядък, които действия не биха могли ефективно да се реализират след изтичане на няколкогодишен период. Закрепването на необходимите доказателства в рамките на образувано наказателно производство е единствената възможност това производство да обезпечи ефективността си. Застъпването на това становище осигурява в най-пълна стенен установяване на обективната истина чрез своевременно събиране на всички възможни доказателства, които в последващ момент биха могли да се окажат недостъпни. Противното уврежда обществения интерес и в частност интереса на евентуалните пострадали лица, а идеята на конституционния законодател не е била създаване на наказателноправна недосегаеми лица. Уврежда се и интереса на потенциалните обвиняеми след приключване на мандата, тъй като отдалечеността от инкриминираното събитие заличава, както обвинителните, така и оправдателните доказателства“, пише още главният прокурор и дава пример с престъпленията против транспорта.

„При този тип деяния досъдебното производство обикновено се образува по реда на чл.212, ал.2 от НПК, а следствените действия имат неотложен характер, т.к. по-късното им събиране или е невъзможно или възпрепятства разкриването на обективната истина. В този ред на мисли, при извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл,342, ал.1 от НК с евентуален извършител – президент или вицепрезидент, нереализираното на наказателно производство, заради личността на извършителя, би поставило разследващите органи на по- късен етап в невъзможност да осигурят законосъобразно и успешно разследване“, мотивира се главният прокурор.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.