Глава на римски император излезе край Гиген

Археолози попаднаха на уникална находка при разкопките на античния римски град Улпия Ескус край плевенското село Гиген. Най-новото откритие е забележително. Това е глава от варовикова статуя, като учените предполагат, че е на римски император. Смята се, че е възможно да е част от статуя на император Аврелиан, който се е подвизавал по тези земи.

Състоянието на откритата глава показва, че във времето някой се е опитвал да смени предназначението й, като я използва за каменен градеж.
„Изключително ценна е находката, открита в римското селище Улпия Ескус – каза пред БНР доц. д-р Гергана Кабакчиева, ръководител на разкопките. – Намерили сме само главата, но тя носи белезите на скулптурното изкуство от III век – времето на войнишките императори. Много рядко се откриват статуи и особено глави от статуи, тъй като в древността се е смятало, че като махат главата на дадена статуя, се отнема енергия.“

Разкопките в Улпия Ескус, които се финансират от Министерството на културата, продължават. Това е един от най-големите и значими градове в Долнодунавския регион през римската епоха. Останките му се намират в местността Градище в непосредствена близост до с. Гиген. Обектът е част от световното културно-историческо наследство, но иманярската мафия там е изключително силна.

Градът е основан през периода 106-109 г. сл. Хр., т.е. след Втората дакийска война, която завършва успешно за римляните през 106 г. Тогава към основното име Ескус е прибавено и бащиното на управляващия император Улпия (от Улпий, бащата на император Траян).

Изграден е на мястото на ранноримски легионен лагер. Впоследствие става град, обвързан с разположението на V Македонски легион (Legio V macedonica).
През II-III в. Улпия Ескус се разраства и се превръща в икономически и културен център на цялата провинция Долна Мизия. По онова време славата на града се носи в цялата Римска империя, в този смисъл Ескус е бил изключително важен за римляните военен и стратегически център.

Откриха древна крепост в морето край о. Свети Тома

С уникални находки завърши подводната експедиция на Националния исторически музей в района на остров Свети Тома край Созопол. Проучванията са продължение на сухоземните археологически разкопки на острова от юни, при които бяха локализирани и частично разкопани тракийско ямно светилище, структури от късноантичната епоха и средновековен манастир.

Археолозите разказват, че методиката на проучване на острова през сезон 2018 е свързана с използването на комплексния метод на изследване на крайморски обекти, илюстрирани с дейността на Националния исторически музей и Центъра по подводна археология – Созопол.

Така са проучени и микрорайони като устието на р. Ропотамо, заливът Вромос, Античният и Средновековен Несебър, късноантичната крепост Акра, Анхиало и др., където археологическите проучвания от сушата продължават и под вода, припомня desant.net.

Картирани са две места с ниска концентрация на фрагментирана керамика. Първата зона, в която се откриват силно фрагментирани керамични съдове с най-обща датировка I хил. пр. Хр., е разположена в югозападното продължение на острова на дълбочина едва 1 м. Тук са заснети множество каменни блокове с прави стени и следи от обработка, някои с дължина и широчина 1 м.

Тези блокове се откриват перпендикулярно на подводния риф и са част от силно разбита от морските стихии структура, преграждаща острова от достъпната в миналото западна страна. Вероятно се касае за неизвестна до този момент крепостна стена, дело на древните траки.

От южната страна на острова на дълбочина 9 м интерес предизвиква откриването на част от късноантична амфора и добре обработени варовикови блокчета, които са били предназначени за древен строеж на острова.

Археолозите са категорични, че мястото в миналото е било полуостров. Доказателство за това са измерванията на ясно очертаващия се широк риф, който свързва материка със сегашния малък черноморски остров. По средата между сушата и острова най-дълбоката част е едва 2 м.

Предвид общото покачване на водите на Черно море в периода VІІ–ХІІІ век големият провлак, свързващ Св. Тома с материка, е залят. Тук трябва да се вземе под внимание фактът, че всички залети структури в крайбрежната зона на провинция Хемимонт от периода V–VІІ век се намират на дълбочина от 0,50 до 1,40 м.

По-ранните градежи от Елинистическата и Класическата епоха можем да търсим на по-голяма дълбочина до 6-8 м. Тези предварително оповестени изчисления са индикация за коренно различна брегова ивица в древността от сегашната, както и на сравнително по-голяма сухоземна територия на обектите от Късната Античност, в това число и на изследвания остров.

Уникална гробница в центъра на София разказва за Рая

Стенописи в уникалната антична гробница, открита до църквата „Света София”, разказват за Райската градина. Гробницата беше разкрита при ремонта на столичната ул. „Московска”. Защо е уникална, на кого е и кога ще може да се види, разказа заместник-кметът по направление „Култура, образование, спорт и превенция на зависимости” Тодор Чобанов.

„Големи кръстове, изпълнени в червен цвят – нещо, което е много типично за пети и шести век. Поставени са на различните страни на гробницата и т.нар. флорални мотиви, като тук те намекват за вярването на древните християни за Райската градина. Това е един вид символизъм – цветя, птици – все неща, които разказват за това вярване, за душата, която пристига в Рая. Така че гробницата е много ценна, тя формира една група с гробницата на Хонорий и ще бъде част от музейното пространство на нашия подземен археологически музей от храма „Света София”, каза Тодор Чобанов.

Статията е редактирана на: September 5, 2018, 7:09 pm

Вижте коментарите (1)

  • Улпия Ескус е крепост, пазеща моста, построен над Дунав от Константин Велики
    Каменно-тухлени стълбове от този мост все още се виждаха през 1980 . на 3 км по течението на Дунав след вливането на Искър!
    През 1983 г. беше съборен и последния стълб от моста по заповед на Тато - да не пречи на корабоплаването!
    Мостът е бил с каменно-тухлени стълбове и дървена настилка върху тях. Височината му над водата е била около 10 метра. Разминавали са се 4 каруци! Т.е. ширината му е била приблизително колкото сегашния мост при Русе!

Този уебсайт използва "бисквитки"