На 23 юли 2018 да почерпят

Фентъзи мелодрама с лесбийки и върколаци Бразилски фестивален хит стана мейнстрийм сензация

Израел нанесе нови въздушни удари в Сирия

Публикувайте във фейсбук в сряда следобед

Златка се татуира за новия любим

Движението по магистрала „Тракия“ е затруднено заради пороен дъжд

Германската армия ще наема граждани от други страни в ЕС

Косово призова за разследване на твърдения, че Сърбия продава оръжия на терористи

Крадена вода ни продава „Михалково“ АД Въпреки доказаните нередности дружеството продължава своята дейност

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 23 юли 2018

Крадец обрал два апартамента в столичния квартал „Изток“

Убиха инвалид заради 1000 лева (обзор) Жертвата трябвало да плати с парите рампа за количката си

Лондон не иска да плаща сметката за Брекзит Една трета от британците предпочитат Борис Джонсън пред Тереза Мей

Земетресение от 5,9 по Рихер в Иран Близо 130 души са пострадали

Израел спасява „Бели каски“ Около 800 души са прехвърлени през Голаните в Йордания

Д-р Стоян Борисов: Цяло чудо е, че българите са добре лекувани

Българското здравеопазване е хронично недофинансирано, категоричен е пред „Труд“ главният секретар на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Стоян Борисов. Той разказва, че в малките общински болници положението е трагично – няма пари за лекарства, за отопление, за храна на болните, за заплати на лекарите и сестрите… Ако кредиторите си поискат дължимото, много от държавните здравни заведения ще фалират.
Докторите са на свършване – младите емигрират, 40 000 медсестри и акушерки не достигат, признава д-р Борисов.

 

–Защо протестират лекарите, доктор Борисов? През ден репортерите от вестниците и телевизиите тичат да отразяват недоволството на хора с бели престилки

– Последният масов лекарски протест беше организиран от Движението на общинските болници, които са в тежко икономическо положение. Голяма част от тях ще фалират, ако кредиторите си поискат дълговете. Над 10-12 лечебни заведения са в задълбочаващ се процес на декапитализация от година насам – дълговете им са повече, отколкото първоначалния капитал. Дължат пари на фармацевтични фирми, на електроразпределителни дружества, на контрагенти и други. Затрудненията им нарастват, както с увеличението на цените на тока, който не успяват да платят, така и с повишаването на минималната работна заплата. Директорите трябва да плащат по-високи застраховки и да увеличат заплащането на сестрите, което се изравнява с това на санитарите, а нямат нужните приходи за това. От финансова гледна точка те трябва да бъдат обявени във фалит. Такова е положението с много областни болници, като тези във Враца и Ловеч. И водещи столични болници, като „Пирогов“, „Александровска“, „Исул“са с големи дългове. В малките общински болници положението е трагично – няма пари за заплати, за лекарства, за храна на болните, за отопление. Те са строени преди 40-50 години и плачат за основни ремонти, но средства няма и аз не виждам в близко бъдеще откъде ще дойдат.

 – А какво е виждането на отговорните държавни чиновници?

–  Според здравното министерство, което се ръководи от финансисти, трябва да се направят структурни реформи: обединение на отделения, закриване на болници и превръщането им в диагностично-консултативни центрове с 10-20 легла, при необходимост. Но работещите в тези болници не са съгласни. Според тях това не решава проблема. Протестира и местното население. Такова преструктуриране на лечебни заведения е възможно само тогава, когато отговаря на потребността на населението в съответния район.

 – По-точно?

– Ако малките общински болници се закрият, много хора, които живеят в малките градове, селата и пограничните райони, ще останат без каквато и да било медицинска помощ. Те са предимно възрастни, болни и социално слаби, с коли и пари за превоз не разполагат, безработицата там е голяма. От наша гледна точка – на лекарите, работещи в големите болници, нивото на медицинската услуга в малките населени места по редица причини не е на ниво. Но по-добре така, отколкото перспективата да няма място, където хората да получават лечение. Трябва да се вземе политическо решение тези болници да получават държавни субсидии.

– Докато лекарите и пациентите на общинските болници протестираха, правителството им отпусна 28 милиона лева, нали?

– Да, докато се връщахме от протеста, медиите го съобщиха.

– Имахте късмет, че след броени часове европредседателството стартираше и не биваше да се излагаме пред чужденците. На полицаите им дадоха 100 милиона лева по същата причина – да си вдигнат заплатите. А болниците с техните 28 милиона какво ще правят?

– Общинските болници дължат 100 милиона лева. В бюджета на здравната каса за 2018 година има 3,850 милиарда лева, а в Министерството на здравеопазването – 495 милиона лева, разпределени по пера. Тези 28,5 милиона се отпуснаха от министерството по Методиката за подпомагане на лечебните заведения в неблагоприятни и отдалечени райони. Но ние се борим за така наречените „надлимитни средства“ които се дължат от Здравната каса и в правния мир се наричат „прогнозен бюджет“. За 2015 година болниците общо имат надлимитна дейност за 52 милиона лева,която е изработена, а не им е платена. За 2016 година сумата е 37 милиона, а за 2017 – 49 милиона лева.Ние сезирахме съда, че си искаме парите за 2015 година. И Върховният административен съд окончателно реши, че не е законно Здравната каса да не изплаща тези пари. Въпреки това, от касата заявиха, че няма да ги преведат.

–  Как така?! И сега?

–  Сега, за да си вземе дължимото, всяка болница трябва да заведе дело. Това, разбира се, изисква разноски и време. Ние съветваме колегите, които ще заведат дела, да си искат не само парите за надлимитната дейност, а и за разходите по делата с лихвите. Но не всички директори на болници ще си потърсят средствата.

–  Е, да. Повечето директори са назначени от партията, която е на власт и няма да рискуват да я разгневят. Но по-важен е въпросът: ще се оправят ли болниците, ако им платят дължимото за свършената работа?

–  Добър въпрос. Но той не опира само до надлимитните средства. Те са около 138 милиона лева за 3 години. А общите дългове на всички болници – държавни, университетски, областни и общински, са над 500 милиона лева и то без да е казано с лихвите или без тях. Здравеопазването в България е хронично недофинансирано – това е голямата беда. От много години насам средствата, които се отделят от брутния вътрешен продукт (БВП) за здравеопазването ни, са доста по-малко от тези в западно и централноевропейските държави. Нали сме в ЕС и се стремим към стандартите на съюза? Е, добре, по тези стандарти за здравеопазване се отделят средно 6, 9% от БВП. А в България за 2018 година, макар и да са увеличени с 407 милиона лева, тези средства са 4,2% от БВП. Сиреч, ако бюджетът на Здравната каса за 2018 година е 3,850 млрд. лв., поне още 3 милиарда трябва да бъдат отделени.

Нашето здравеопазване прилича на недохранен човек, казва един ваш колега. След години какво се случва с недохранения човек?

– Изнемогва и колабира. Също като държавните, областните и общинските болници.

– Хората не правят разлика между държавна, университетска, областна и общинска болница. За тях това са държавни болници, а частните са отделно.

– Факт е, че от 27 години насам са построени 130 модерни частни болници и нито една държавна, областна или общинска.

Частните болници изяждат държавните – това твърдение вярно ли е?

– Не бих употребил точно този термин – „изяждат“. Бих казал, че държавните и общинските болници не издържат на конкуренцията на частните. Частните се развиват добре – те са с модерна архитектура, имат повече пари за апаратура и заплати. По-добрите условия за работа там привличат лекарите, сестрите и акушерките, така че държавните здравни заведения обедняват и откъм кадри. Освен това, някои държавни болници имат некоректни договори с частни структури, подписани от директорите така, че печалбата да отива предимно у частниците.

– Разбира се, че и директорите взимат своя пай.

–  Тук става дума за закононарушения, с които прокуратурата се заема. Но нека отбележа, че освен директор, в държавните и общинските болници има борд на директорите с назначени в него държавни служители – включително главни експерти от МЗ и зам. министри. Поставих този въпрос пред министъра. Той ме увери, че се правят проверки и където е необходимо бордовете ще бъдат сменени.

– Дано.

– Искам да се знае, че в назначаването на директорите и бордовете лекарският съюз няма никакво участие.

– Да, известно е, че това са политически назначения. Но вие кажете – има ли по ваше наблюдение талантливи и бездарни директори? Болниците са търговски дружества. Може би е нужен талант, за да ги направиш печеливши?

– Има болници, чиито директори управляват коректно, но поради недофинансирането на клиничните пътеки, няма как да постигнат добри финансови резултати. Грубо казано, ако разходите за престой на един болен са 1000 лева, Здравната каса превежда около 700 лева и то без да е вложен трудът на лекарите, сестрите и акушерките. Медицинският труд за една операция излиза горе-долу, колкото стойността на клиничната пътека за престоя. За да се покрие и той, са нужни около 7% от БВП. Това смущава много политиците. Те няма откъде да намерят тези пари. Дай Боже, стопанското ни развитие да върви добре, както тази година, когато се каза, че с 4% се е увеличил икономическият ръст в България. Та да може, ако се дават всяка година 400 – 450 милиона лева повече от предишната, да се достигнат след 12-15 години тия заветни 7%.

Управата на болницата краде, раздава обществени поръчки срещу корупционен дял и мами здравната каса, а докторите вземат от болните неследващи се дарове. Това е тезата на повечето министри на здравеопазването, които се сменят безславно от 10 години насам. Съгласен ли сте с тях? 

– Ами че те министрите отговарят за управата на държавните , университетските и областните болници! А кметовете – за управата на общинските. Те избират борда, те го контролират.

Някои хора разсъждават така: защо изобщо са ни нужни тия болници, които тежат на държавния бюджет, като има частни и те се развиват по-добре?

– Това е въпрос на политическо решение. Но н България има 2 милиона души,които не се осигуряват. В частната болница кой ще им плаща? Има и инвалиди, социално слаби, пенсионери, безработни – тежко болни, а най-тежко болните се обслужват в държавните болници. Няма държава, в която всички болници са частни. Държавните, областните и общинските болници имат социални функции. Държавата може да ги намали и реформира, но не и да ги закрие.

А тази идея – да се спре за две години откриването на нови частни болници – одобрявате ли я?

– Тя не решава никакъв проблем. За 2 години едва ли ще се открият повече от 4-5 болници, защото у нас има 360, от които 130 частни.

Прекалено много са, така ли?

– В държави, с които сме сравними по територия и население, като Холандия, Австрия и Швейцария, има до 150 болници. Но там пътищата са хубави и във всяка селска къща има по два автомобила. А нашите хора от селата нямат финансова възможност да се придвижат до съседния град, за тях 100-120 километра са непреодолимо разстояние. Не всеки западен модел е приложим у нас.

– А защо бият докторите в България?

– Хората се дразнят най-вече от това, че като повикат Бърза помощ, екипите се бавят и – вместо 20-ина минути, минава понякога повече от час. Но как да бъде, като по стандарт трябва да работят 30 екипа, а те са 3 пъти по-малко?

– „Има доктори, които си заслужават боя!“, казва мой съсед. Откъде дойде това ожесточение на народа към неговите лекари? Дали от онази измишльотина за бебето във фризера, която прозвуча в парламента и три години гърмя по телевизиите?

–  Много са факторите за изгубеното уважение на българина към лекарите. Ниските заплати и мизерните условия изнервят колегите. Те дават много от себе си, за да овладеят тази трудна професия, но все пак работата е наистина затормозяваща. И нека признаем, заетите в сектора заслужават повече от 800 лева основна заплата, още повече, че при смъртни случаи ги съдят за 500 000 лева. Политиците в стремежа си да се оправдаят, прехвърлят на лекарите цялата вина. Чувал съм финансов министър да казва: вие лекарите сте си виновни, че не сте си направили реформата. Това е абсурд. Реформата се прави от политиците, а не от лекарите и техния съюз. И закриването, и откриването на болниците става с министерски подпис. Законите, които позволяват в държавно здравно заведение да работи частна структура, пак ги правят политиците. И контролът е държавен. Друг въпрос е, че в медиите изразът „Лекари убийци!“ се употребява, като нищо. Не сме съгласни с това! Дори да не е взето в екстремна ситуация най-правилното решение, то не значи, че лекарят не е компетентен или целенасочено е довел до смърт на пациент.

Настина ли докторите са на свършване у нас? Младите емигрират, а възрастните приключват?

– Да, наистина намалява броят на лекарите, сестрите и акушерките. Средната възраст на лекарите у нас е над 50 години Все по-малко българи завършват медицина. Тук учат много чужденци, но те се връщат там, откъдето са дошли. Нашите специализират в ЕС и остават там да работят, а 40-годишните се местят в частни болници. При сестрите и акушерките, поради ниските заплати, положението е плачевно – 40 000 не достигат. Навремето по стандарт с един лекар работеха 4 сестри, а сега – 0,98. Да, лекарите имат възможност за частна практика и вместо по 8 часа дневно, работят повече – на 2-3 места. Това ги разболява, те страдат от различни болести – най-често сърдечно-съдови и на опорно-двигателния апарат. Нашите лекари са от най-ниско платените в Европа. В Словения, която е с 3 милиона население, бюджетът на здравеопазването е 3 милиарда евро, а у нас при двойно по-голямо население – 7 милиона – около 4 милиарда лева ( 2 милиарда евро). Цяло чудо е, че при тази нищета българите са добре лекувани. Чудото изцяло се дължи на хората с белите престилки.

Нашият гост
Стоян Борисов е роден през 1959 г. в София. Завършил Медицинска академия (1981). Първото му работно място е в Районна болница – Исперих. Отбил военната си служба като общопрактикуващ лекар. Станал специалист по акушерство и гинекология в районна болница – Сандански (1985-1990). Около година практикувал по специалността си в „Бърза помощ“ и Осма поликлиника в столицата. От 1991-а досега работи в клиниките по родилна помощ, патология на бременноста, оперативна гинекология и стерилитет в университетска болница „Майчин дом“– София. През 2015 г. е избран за главен секретар на Българския лекарски съюз.

 

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. За да имаме здравеопазване на европейско ниво, са нужни огромни средства. С които не разполагаме. За да имаме такива пари, ни е нужна изцяло нова икономика, основана на иновации и високи технологии, която да генерира огромни приходи. Със сегашната кретаща икономика здравеопазването ни ще изпуши напълно до 2-3 години.

  2. Наред с добра икономика е необходимо нещо соето ти убягва : 1. Предполага се, че след като „правиш Частна болница можеш да я финансираш а не да скубеш от държавната здравна каса. Да си направят частна Здравна каса. 2. Да се спре източването на Здравната каса със завишени цени на плащаните от нея лекарства и консумативи, 3. Болниците да спрат да купуват лекарства и консумативи на тройни цеви а апаратура на двойни, виж Ловеч и Враца и не са само те

  3. може ли някой да ми отговори на въпроса,как може един пациент да се хоспитализира по 10 пъти на година в една и съща болница с мозъчен инфаркт с КАТ на главен мозък-норма.
    къде са контролните органи.вие пращате хора да търсят точки,запетайки а забравяте най-важ
    ното.фалшиви диагнози,фалшиви процедури и яко източване в общинските болници.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.