Годината на истината за футбола ни

Годината 2019 година е на път да донесе само мъка за българския футбол. Националният отбор е в серия от 4 последователни загуби, а последната победа на „лъвовете“ датира от октомври миналата година – 2:1 срещу Кипър. Така в навечерието на следващия мач на трикольорите в Подгорица срещу Черна гора през октомври, отборът на Красимир Балъков ще излезе с неприятното чувство, че 12 месеца не е побеждавал противник. Последният път, когато това се случи, бе през 2011-та. Тогава през цялата календарна година България не записа успех под ръководството на Лотар Матеус, а в края и с временния селекционер Михаил Мадански. Балансът – 3 равенства и 5 поражения. Сега ситуацията не е по-различна – 4 ремита и 4 загуби, но идват двубои с Черна гора, Англия и Чехия.

Във вторник вечер в Дъблин Красимир Балъков очаквано стана единственият наставник на „лъвовете“, стартирал 4 последователни поражения начело на тима. Поредното крушение дойде от Ейре с 1:3. Двубоят бе използван от Бала за експерименти. Четвъртият в света не се поколеба да използва срещата за изпробване на алтернативен състав, в който личаха имената на двама дебютанти – стражът Христо Иванов и бранителят Георги Пашов. По-късно същото направи и Васил Панайотов. Промените бяха общо 9 спрямо разгрома от Англия с 0:4.

Но срещу себе си България имаше отбор с дори повече ротации в състава си - 10 смени в стартовите 11 спрямо равенството с Швейцария преди дни. Първи мачове за Република Ирландия пък записаха четирима играчи! А освен всичко и попаденията за домакините бяха дебютни - за Ронън Къртис, Кевин Лонг и Джеймс Колинс. Реално излиза, че България е загубела от ... третия отбор на Ейре.

Прави впечатление, че под ръководството на Балъков, отборът се опитва да изнася топката като големите отбори – с къси подавания в близост до собствената врата, а не с изритване на топката. Но в общи линии дотук се свежда всичко позитивно. Проблемът с чутовните грешки остава нерешен. В Дъблин стражът Христо Иванов носи вина за две от попаденията. Сам го призна и след двубоя. Играчът на „Етър“ влезе в историята като най-възрастния дебютант в историята на България. Остава отворен въпросът какво е неговото бъдеще в представителния тим? А Бала сам трябва да си отговори дали не лансира и твърде много бивши свои състезатели от Велико Търново. „Виолетовите“ бяха приятна изненада през изминалия сезон във вътрешното първенство, но какво да кажем за „Локомотив“ (Пд), спечелил Купата на България след 34-годишна пауза. „Смърфовете“ бяха представлявани само от вратаря Мартин Луков, който единствен от целия отбор не записа игрови минути в мачовете с Ейре и Англия. Останалото е ясно - няма класа, защото няма роден играч, подвизаващ се в първенство от Топ 5 на Европа, изключвайки 18-годишния Илия Груев-младши. Няма и силен клубен шампионат. Но най-лошото от всичко е, че няма ясна визия за развитието на родния футбол. Искаме да бъдем като големите футболни сили, но там в подобни кризисни ситуации се събират, за да намерят изход. А у нас - за да се обещаят промени, които чакаме още от последното ни класиране на голям форум – Евро 2004, кога ни светна лампичката за тревога.

Коментари

Задължително поле