Големите измамници по света и у нас: Оръжейната афера "Шарл-Жан"

Михаил Савов е закодиран като Жан. Рачо Петров е скрит зад псевдонима Шарл.

Рачо Петров и Михаил Савов се налапаха с тлъсти комисиони

В зората на XX век военната ни промишленост е като сегашната. Армията се нуждае от внос на оръжие и боеприпаси

С тлъсти комисиони от оръжейна далавера се налапаха двама офицери през 1903 г. После цяло десетилетие България се вълнуваше как е хързулната българската войска. Тази афера влезе в историята като най-дълголетната в нашия политически живот.

В зората на XX век военната ни промишленост е като сегашната. Армията се нуждае от внос на оръжие и боеприпаси. Понеже в неприкосновения запас не достигат патрони за манлихери, Министерският съвет отпуска на военния министър Михаил Савов кредит от 400 000 лева. Той обаче се мръщи, иска двойно повече пари!

На 6 май 1903 г. премиер става Рачо Петров. Той е офицер като Савов, знае болките на войската. Дълбоко бърка в държавната хазна и дава няколко милиона за военни доставки. Савов веднага издава заповед да се поканят представители на оръжейните фирми "Келер", "Рот" и "Вайс". Последната е рекламирана от нейния софийски агент Илия Киселов. За австрийската "Вайс" ходатайстват и някои политически приятели.

Инспекторът по артилерията обаче твърди, че тази фабрика прави консерви и подвижни фурни. Нейният цех за куршуми и гилзи е нов и слабопроизводителен, предупреждава специалистът.

С тайнствени аргументи Манфред Вайс преборва конкуренцията. На 16 август артилерийската инспекция го вика от Будапеща да подпише контракт за доставка на 10 милиона патрона. На Вайс не му се мърда от Европа и направо праща парафиран договор. Михаил Савов слага името си под документа. За Будапеща заминава комисия да приеме стоката. На 27 август нейният председател алармира София, че няма какво да се приема. Патрони липсват, пише в депешата.

"От този момент става явно – сочи юридическа проверка, – че фабриката не може да изпълни задълженията си по доставката на готовите патрони, понеже австрийското правителство, както това можеше да се предполага още от самото начало, не е искало да отпусне старите си патрони из своите военни складове. А именно тези патрони са били законтрактувани между Военното министерство и фирмата "М. Вайс!"

Разбира се също, че псевдоними и шифър са движели сделката. Кореспонденцията между София и Будапеща е била закодирана, а заинтересованите лица са използвали конспиративни имена. Рачо Петров е наричан Шарл, а Михаил Савов е скрит зад Жан.

Далаверата се въртяла от пратеника на фирмата Фон Вал, а черната работа вършел Илия Киселов. Рушветите се давали чрез "тестаменти", в които са вписвани различни суми. Те се вдигали или падали в зависимост от спазарената цена за мунициите.

"Лицата, на които трябваше да се дава провизионът, бяха министрите Шарл-Петров и Жан-Савов", проговаря агент Илия и продължава разкритията: "Фон Вал дохожда няколко пъти тук и ходеше не един път с тях, та се разправяше ту с Петров, ту със Савов; каза ми, че издал един тестамент за 75 000 лева, който дал на Р. Петров."

Това е два дни преди 16 август, когато на фирмата е предложен нашият договор. Киселов свидетелства и за още два тестамента от 50 000 и 40 000 лева. В ония предвоенни години левът е скъп, достойно съперничи на чуждата валута. С толкова пари в джоба човек се чувствал фараон не само у нас, но и в Европа.

През 1906 г. вестник "Мир" се добира до част от документите по оръжейната афера и започва да ги вади наяве. В брой след брой българинът вижда в каква корупция са затънали управниците му. За да се защитят, Рачо Петров и Михаил Савов пускат всекидневника "Съвременен борец". Мисията на борческата газета е да ги брани от нападките. Освен това Шарл и Жан дават "Мир" на прокурора.

Процесът започва на 22 април. Макар че интересът е огромен, едва стотина щастливци с покани могат да влязат в Окръжния съд. "Цялата зала беше буквално препълнена с публика. Заседанието се откри в 9 часа без 25 минути", хроникира "Съвременен борец".

Главният свидетел Илия Киселов признава всичко, като изнася и важни подробности. Той твърди, че фирмата "Вайс" е предложила 150 000 лева комисиона, за да няма официален търг. По този начин са отстранени конкурентите "Келер" и "Рот".

Въпреки че петима адвокати защитават "Мир", Шарл и Жан са още на власт и отговорният редактор на вестника е признат за клеветник. Осъден е на 1 месец затвор и 200 лева глоба.

Запазено е едно писмо на Илия Киселов, в което се пазари с будапещенските си чорбаджии. Агентът предлага сумата за рушвети да се увеличи. Като тегли чертата кой колко ще получи, той пресмята, че е на червено с 8500 лева. "Де е тогава моята печалба?", пита Илия и настоява: "Ето защо аз Ви моля да увеличите с 20 000 лева за 15 милиона лешници, всичко 176 000 франка."

"Прочее чакам Вашия телеграфически отговор утре по пладне, като получите настоящето, за да мога вечерта да го дам на Шарл и Жан и тогава да получа от тях окончателен отговор", завършва агентът.

Под "лешници" посветеният трябва да разбира патрони!

По време на преговорите количеството и качеството на мунициите постоянно се менят. В един момент Шарл и Жан дори скланят да приемат от "Вайс" бракувани патрони, но срещу по-висока комисионна. Нищо, че манлихерите ще плюят само на стотина метра, махат с ръка двамата армейци.

Български войник с манлихера. През 1903 г. за тази пушка са поръчани 10 милиона фалшиви патрона.

Те изкарват агент Илия по-черен от дявола. "Съвременен борец" рови негови оръжейни грехове още от Стамболово време. "Така щото Илия Киселов в случая се явява като един непоправим рецидивист в шантажни афери", заклеймява го газетата.

На 22 февруари 1910 г. депутати от опозицията и мнозинството внасят предложение да се ревизират кабинетите на Рачо Петров, Димитър Петков и Петър Гудев. Назначена е комисия, която до есента изготвя доклад. Въз основа на него XIV Народно събрание решава бившите министри да бъдат съдени. Образувано е следствено дело № 1/1911 г. Изготвен е дебел обвинителен акт, чийто гвоздей е аферата "Шарл-Жан". На стотици страници Рачо Петров и Михаил Савов са обвинени в нарушаване на конституцията и във вреда, причинена на царството за лична полза.

Държавният съд е свикан на 1 февруари 1913 г. С редица процедурни хватки обаче новото XV Народно събрание го обявява за недействителен. Шарл и Жан се изплъзват от везните на Темида.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

  • Иван Христов

    Опаа,много шмекери.

Още от Анализи