Съдия Корнелия Колева стана зам. председател на Апелативен съд-Велико Търново

„Лудогорец“ срещу унгарския шампион

„Левски“ ще лекува словашки комплекс

Изписаха от болница двама от ранените край Пловдив американски парашутисти

Херо Мустафа ще е новата посланичка на САЩ в България

Проверяват 15 къщи за гости във Варненска област Мониторингът е за 288 имота от общо 746 в страната за 82 млн. лева

Зоозащитници започнаха безсрочен протест пред резиденция „Евксиноград“ Зоват премиера да накара чиновниците да спазват законите

Вижте как австралийски питон изяжда огромен крокодил (СНИМКИ)

Whats App се срина в Европа и Латинска Америка

Безплатна зона за палатки и мащабна сцена – за първи път на фестивала „Francofolies“ в Благоевград

9-годишна варненка спечели златото за авторска песен

Ангела Меркел: Санкциите срещу Русия ще паднат, когато видим, че се изпълняват Минските споразумения

Ремонтират манастира „Св. Св. Петър и Павел“ в Свищов В старата сграда на обителта от 1913 до 1836 година е пребивавал Неофит Бозвели

ЕК: България да създаде надеждна стратегия за разнообразяване на доставките на газ Страната ни трябва да постигне 27% дял на възобновяемата енергия до 2030 г.

Потвърдиха присъда за контрабанда на 200 кг тютюн в Бургас

Големите икономики в ЕС забавят растежа си, добри перспективи пред България Брюксел очаква БВП на страната да се увеличи с 3,9% и 3,8% през 2017 и 2018 г.

Постепенно се коригират натрупаните преди кризата дисбаланси

Eвропейската комисия (ЕК) представи есенната си прогноза за развитието на икономиките в Европейския съюз (ЕС) в средносрочна перспектива. Очакваният реален икономически растеж е съответно 2,3% и 2,1% през 2017 и 2018 г. В Германия, Италия, Испания и Обединеното кралство се очаква леко забавяне на икономическия растеж през следващата година, като единствената от големите икономики с по-висок темп през 2018 г. се очертава да бъде Франция.

Тези прогнози се обновяват по няколко пъти в годината. Подготвят се зимна, пролетна и есенна версия, които отразяват наличните данни до момента и могат да бъдат ревизирани при промяна в конюнктурата. Те са продукт на ЕК, но се провеждат консултации с правителствата и централните банки на съответните държави и поради това рядко се отклоняват значително от официалните прогнози на националните институции. Разликите биха могли да произтекат в по-голяма степен от актуалността на използваните данни, отколкото от коренно различно виждане за съответната икономика.

По тази причина оптимистичните очаквания в прогнозите трябва да се съчетаят с други документи на ЕК, например задълбочените прегледи на икономиките във връзка с процедурата по прекомерни макроикономически дисбаланси, за да се състави по-реалистична картина на текущото и очакваното им състояние.

Европейски съюз

През 2017 г. икономическата активност в ЕС се ускорява, което е в синхрон с останалите развити страни по света. Нарасналото външно търсене стимулира инвестициите, докато частното потребление запазва темпото си, като по този начин вътрешното търсене е по-добре балансирано.

Добрата новина е, че всички отделни икономики, включително и гръцката, се разширяват, като важен фактор за това са трудовите пазари. Постепенно се коригират натрупаните преди кризата дисбаланси, а процесът на дългосрочна конвергенция на доходите продължава. Създават се нови работни места, а безработицата в ЕС се очаква да спадне до 7,3% през следващата година.

Въпреки това различията в отделните страни остават сериозни. В някои от тях безработицата все още остава висока (Гърция, Испания, Италия, Кипър, Хърватия), докато в други пазарът на труда е затегнат и това поражда бърз растеж на заплатите (Румъния, Литва, Латвия). Някои икономики са над потенциала си (Латвия, Литва, Естония, Словения), което в съчетание с бум в цените на недвижимите имоти е индикатор за прегряването им.

Възстановяването остава непълно и нетипично. Свиването на задлъжнялостта на публичния и частния сектор влияе върху съвкупното търсене, като инвестициите са недостатъчни. Инфлацията все още е ниска, което отчасти се дължи на слабия растеж на работните заплати. Той до голяма степен отразява бавното нарастване на производителността на труда. По-бързото нарастване на заплатите би било признак за по-устойчива икономическа експанзия, тъй като би подкрепило частното потребление и би ускорило инфлацията.

От ключово значение за по-нататъшното възстановяване е състоянието на публичните финанси. Необходимо е да се осигури устойчивостта на държавните дългове в средносрочен период, без това да застрашава растежа и заетостта. Обръщането на тенденцията за забавяне на растежа на производителността изисква подобряване на образованието и професионалното обучение, стимулиране на иновациите и по-ефективно функциониране на продуктовите пазари.

Състояние на най-важните икономики за България

Най-голямата икономика в Европейския съюз – Германия, расте стабилно и дисциплинирано. В период на подем там се реализират бюджетни излишъци. Реалният растеж се очаква да надхвърли 2%. Нормата на безработица е под 4%, което отрежда на Германия второ място в ЕС по този показател след Чешката република. Въпреки че темпът на растеж не е висок, той изглежда устойчив и позволява свиването на държавния дълг спрямо БВП. Очакванията на ЕК са, че през 2019 г. този показател ще се понижи до 57,9% от БВП. По този начин за първи път от 2002 г. насам Германия ще изпълни критерия за държавния дълг, който не трябва да надвишава 60% от БВП.

Прогнозният растеж във Франция, втората по големина икономика в ЕС, от 1,6% и 1,7% съответно за 2017 г. и 2018 г., е окачествен като солиден от Европейската комисия. Нормата на безработица се очаква да се понижава, но въпреки това ще остане 9,3% през следващата година, като ще превишава средната за ЕС от 7,3%. Същевременно бюджетният дефицит ще се свие до 2,9% от БВП, тоест малко по-нисък от максимално позволените 3% от БВП. Държавният дълг ще бъде 96,9% от БВП, като продължи значително да надвишава прага от 60% от БВП.

През 2017 г. възстановяването на италианската икономика се засилва, подкрепено от инвестициите и износа. Въпреки това реалният икономически растеж през 2017 г. и 2018 г. ще бъде съответно 1,5% и 1,3%, т.е. най-ниският в ЕС. Заетостта продължава да нараства, но безработицата остава висока, като през 2018 г. ще достигне 10,9%. Бюджетният дефицит се очаква да бъде в рамките на позволените граници. Това ще позволи леко понижение на държавния дълг до 130,8% от БВП и ще продължи да поражда опасения относно устойчивостта на този показател.

България

1819_1_197877Очакваният според ЕК темп на реален икономически растеж в България през 2017 г. и 2018 г. е 3,9% и 3,8%. По този показател страната се нарежда на девето и пето място за съответната година сред 28-те членки на ЕС. Според растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението обаче за посочените години България би се наредила на шесто и четвърто място в ЕС.

Определеният като стабилен от ЕК растеж в страната се подкрепя от засилването на вътрешното търсене. Основните източници са частното и правителственото потребление, както и частичното възстановяване на инвестициите. Приносът на външния сектор се очаква да се понижава поради изпреварващия растеж на вноса спрямо износа. Така през 2017 г. този принос ще бъде нулев, а през 2018 г. ще е 0,1 процентни пункта.

Темпът на инфлацията се ускорява, като периодът на понижение на цените, стартирал през 2013 г., вече е преминат. Годишната инфлация през 2017 г. се очаква от ЕК да е 1%, докато през 2018 г. ще достигне 1,5%. Възможно е тези стойности да бъдат надхвърлени. Факторите за това ще са вътрешното търсене, повишаването на административните цени на комуналните услуги и покачването на цените на енергийните ресурси и на суровините на международните пазари.

Нормата на заетост се очаква да се повиши, но със забавящ се темп. Това допринася за по-ниска безработица, която в края на 2018 г. ще достигне 6% и ще продължи да бъде под средната в ЕС. Освен това заплатите ще нараснат в номинално изражение съответно със 7,8% и 8,3% в резултат от ограниченото предлагане на пазара на труда. Големият дял на неактивните лица на пазара на труда, високият процент на дългосрочна безработица и ограниченото включване на младите хора, са основните пречки пред гладкото му функциониране. Липсва ясен механизъм за определяне на минималната работна заплата, което допринася за несигурност. Несъответствията между търсени и предлагани умения по сектори и региони също представляват предизвикателства.

Според ЕК състоянието на публичните финанси е добро. Консолидацията на бюджета се случва по-бързо от техните очаквания, още през 2016 г. Растежът на приходите в резултат от благоприятното развитие на икономиката ще компенсира по-високите публични разходи за заплати и пенсии. Така на начислена основа се очаква през 2017 и 2018 г. да се реализира балансиран бюджет. При предвидени ограничени емисии на държавен дълг това ще допринесе за намаляване на относителния дял на дълга в края на 2017 г. до 25,7% от БВП и до 24,3% през 2018 г. По този начин България ще запази третото си място в ЕС по този показател, след Естония и Люксембург.

Бавните административни реформи и слабостите при държавните поръчки продължават да влияят негативно върху ефективността на публичните разходи. Някои законодателни и институционални промени са стъпки в правилната посока, но мерките за въвеждане на електронно управление все още са бавни и не могат да предизвикат желаните резултати. Забавени са реформите по отношение на малките и средните предприятия, чиито достъп до финансиране все още не е адекватен на нуждите им.

Въпреки някои подобрения предизвикателствата пред бизнес средата продължават да пречат на инвестициите. Възприятията за корупция, слабите институции и нестабилната нормативна уредба продължават да предизвикват притеснения. Така според прогнозата на ЕК едва през 2018 г. размерът на инвестициите в реално изражение ще достигне този от 2015 г., след резкия спад през 2016 г. В относително изражение обаче делът им в БВП остава относително нисък, принос за което има и спадът на преките чуждестранни инвестиции.

Рисковете за бюджетната позиция според ЕК са балансирани. Вероятността за регистриране на по-високи приходи е сходна с тази за увеличаване на разходите в резултат от исканията за нарастване на заплатите, както и за по-големи инвестиции, финансирани с национални средства. По отношение на българската икономика като цяло рисковете са свързани най-вече със състоянието на европейските є партньори, които въпреки очакваното забавяне ще продължат да реализират растеж и през 2018 г.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.