Големият идеологически сблъсък на ХХI век

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Политиката на Тръмп има нужната обществена подкрепа в САЩ и вече демонтира парче по парче статуквото на неолибералния глобализъм

Защо е това ожесточение, тази омраза?

На 15 юни 2015 г. Доналд Тръмп обяви своята кандидатура за президент на САЩ. Оттогава прогресистки и либерални медии, холивудски знаменитости и говорещи глави от всякакъв калибър заливат неговите идеи, политика и поддръжници с безогледно отрицание, незапомнена омраза, сатанински обиди, призиви за преврати и откровено насилие. Анти-Тръмп активисти и левите екстремисти от ”Aнтифа” биеха и тормозеха жени, мъже и младежи, които носят емблематичните за кампанията на Тръмп червени шапки MAGA (Make America Great Again). Досега са документирани 639 насилствени инцидента, много от които записани на видео.

Освен това, с диаболична наслада разнасяха „отрязаната” му глава, от която капе бутафорна „кръв”. Уринираха върху звездата му на Алеята на славата в Холивуд. Псуваха го, проклинаха го, осмиваха го. Навсякъде. В социални мрежи, предавания и публични събития. Без прекъсване. Ефект? Почти нулев. Хората избраха Тръмп през 2016 г. Неговата политика има нужната обществена подкрепа в САЩ и вече демонтира парче по парче статуквото на неолибералния глобализъм, установено в света през последните четири десетилетия. Не се оправдаха очакванията на противниците му, че на междинните избори през 2018 г. ще придойде „синята вълна” на опозиционната Демократическа партия и така новият президент ще бъде делегитимиран.

В САЩ тече нажежена до огън политическа битка. Опозицията поддържа истинска истерия срещу президента Тръмп дори с цената на откровени провокации, като клеветническата кампания срещу съдия Брет Кавано, назначен от Тръмп във Върховния съд на САЩ. Воюва се с всички позволени и непозволени похвати на партийната и пропагандна борба. На амбразурата срещу Тръмп са всички прогресистки и либерални медии, които най-често се четат и препечатват в Европа. Консервативните и центристки медии, които в Европа по-рядко се четат и още по-рядко се препечатват, водят своята ”сталинградска битка”.

Защо е това ожесточение, тази омраза? Защо няма спор и борба на идеи, а крясъци, нетърпимост и ненавист? Краткият отговор е, че тази политическа битка е ”на живот и смърт”, защото Доналд Тръмп и неговата политика са най-сериозната досега заплаха за господстващото статукво на неолибералния глобализъм. Статукво, което изправи света пред гигантски социални неравенства, финансово-икономическа криза и изострено международно напрежение. И не на последно място – до агресивни опити за промяна на социокултурния код на съвременната цивилизация чрез т.нар. „политика на идентичностите” и войнстващия атеизъм. На карта са поставени властта и ресурсите на една глобална идеологическа секта, превзела през последните четири десетилетия американските институции, политика и медии, и инсталирала свои следовници в международните институции и европейския политически елит.

Политиката на Тръмп променя геополитическата архитектура на света – от еднополюсен свят с хегемон и ”световен полицай” САЩ, чиято привилигерована периферия е Европейският съюз, в многополюсен свят, основан на острата конкуренция и баланси между Вашингтон, Пекин и Москва. Пренастройват се икономическият модел и ценностните приоритети на съвременността.

Идеологическият обрат, който настъпи в Белия дом, е основната причина за масираните атаки срещу 45-ия президент на САЩ. Приключи един дълъг период, в който двете големи партии в САЩ се различаваха помежду си колкото Coca Cola и Pepsi – само в нюансите, защото бяха превзети от симбиозата между неолиберали и неоконсерватори. Това статукво е вкоренено – има свои хранени хора и глашатаи в политиката, медиите, културата на всички нива и във всички цветове на политическия спектър. За тях промяната неизменно води до ревизия на социален статус, властови ресурси, а ако щете и на житейския комфорт, че пребивават „от правилната страна на историята”. Ожесточената съпротива е неминуема, но отдавна излезе от рамките на нормалната и необходима критика срещу един политик и едно управление. Превърна се в адаптирана и недотам подобрена съвременна версия на „гьобелсова” пропаганда.

В крайна сметка, политиката на Доналд Тръмп може и трябва да бъде критикувана от редица идеологически ракурси – това е част от демократичната дискусия в обществото и от здравословната опозиция на всяка власт. Но фанатизираните опити тази политика да бъде безогледно стигматизирана като „авторитарна”, „расистка”, „женомразка”, „хомофобска” и дори „фашистка”, са фактически недостоверни и идеологически несъстоятелни. Нещо повече, те са и дълбоко непочтени, защото обезценяват понятията. Профанизацията и истерията ad hominem срещу Тръмп са проявление на екзистенциалния ужас, който е обзел транснационалната „суперкласа” на глобалния капитализъм и нейните глашатаи из международни институции, медии, университети и неправителствени организации. Ужас, че тяхното глобално господство, което им се струваше дотолкова вечно и безалтернативно, че те самите прогласиха „край на историята”, може да бъде ликвидирано и светът да поеме в друга посока. Дали Доналд Тръмп ще допринесе решаващо за демонтажа на неолибералния глобализъм или ще претърпи крушение, сега в началото на 2019 г., все още е въпрос с много неизвестни. Но във всички случаи политическите тенденции, чиито изразител е той, са легитимни, демократични и дълбоко свързани с ценностите, нагласите и интересите на голяма част от американското общество и на много хора по света. Те са идеологическа и политическа алтернатива на неолибералния глобализъм.

Целта на монографията е да представи най-важния идеологически двубой на XXI век – между доктрината на Тръмп, която се основава на традиционния американски консерватизъм, и статуквото на неолибералния глобализъм. Обрисувана е многоизмерната идеологическа картина, която отдавна е излязла едноизмерното деление „леви-десни”. Систематизирана е малко позната у нас фактология за американската политика. Книгата предлага отговори или поне очертава посоката, в която могат да се търсят отговори на редица въпроси: какво представлява неолибералният глобализъм и защо Доналд Тръмп обяви еднозначно от трибуната на ООН, че САЩ отхвърлят тази идеология; историческа случайност ли е неговия избор или е резултат от дълбинни процеси, напрежения и противоречия в американското общество; следва ли Тръмп определена политическа доктрина или е миш-маш популист, който безразсъдно сърфира по конюнктурата на обществените настроения.

В първата част, озаглавена „Бунтът срещу суперкласата”, са разгледани някои от причините за дълбокия разлом между господстващата „суперкласа” на глобалния капитализъм и обществата в Европа и Америка. Очертани са и по-мащабните прояви на съпротива и бунт срещу това статукво, които идват от ляво и от дясно, както и американския обрат – президентските избори през 2016 г.

Втората част, „Неолибералният глобализъм”, се спира на еволюцията и концептуалните характеристики на господстващата идеология на неолибералния глобализъм, чиято алтернатива е доктрината „Тръмп”. Изследвани са същностните различия на неолиберализма от класическия laissez-faire либерализъм. В духа на съвременните достижения на социалната мисъл е отграничено понятието „глобалност”, като състояние на взаимосвързаност на света, и процеса на глобализация, който може да се развива по различни политико-идеологически модели, а не е „непреодолима сила, която не зависи от човека”, както твърдят глобалистите. На тази основа „неолибералният глобализъм” е определен като синтез на неолибералните икономически принципи, неоконсервативната геополитическа визия и прогресистката политика на идентичностите.

В третата част, „Доктрината Тръмп”, е проследен дългият път, който Доналд Тръмп изминава до Белия дом от влизането му в кандидат-президентския каталог на Америка с интервюто за Опра Уинфри през 1988 г., до изборната победа през 2016 г. Очертани са политическите идеи, които той последователно изразява през годините, включително в 4 авторски книги. Откроени са основните положения в доктрината „Тръмп”: суверенитет и икономически национализъм; разведряване, конкуренция и реципрочност на международната арена. В книгата е направен сравнителен анализ на Стратегията за национална сигурност, приета от администрацията на Доналд Тръмп през декември 2017 г., и предходните стратегии от времето на президентите Клинтън, Буш и Обама. Представени са и основните резултати от прилагането на доктрината „Тръмп” през първите две години от президентския мандат.

Със съкращения от въведението към монографията „Доктрината „Тръмп“ срещу неолибералния глобализъм“ на д-р Борислав Цеков, под научната редакция на проф. д-р Желка Генова, публикувана от издателство „Маркет пул“.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи