„Големият рестарт“ - диктатура на глобалния елит

Валтер Халщайн

С благовидния аргумент за опазване на здравето и на околната среда се лансират идеи за ограничаване на личната свобода и на частната собственост

Времената се менят, но хората и идеите често остават същите, сменяйки политически етикети и формулировки

Росток е мразовит пристанищен град на Балтийско море, столица на германската провинция Мекленбург. Там на 23 януари 1939 г. елитът на местната нацистка партийна и държавна машина се стича по заскрежения паваж към „Доберанер щрасе“ 21. Предстои публична лекция на професора по право Валтер Халщайн на тема “Велика Германия като правна общност". Мероприятието е официално – в поканите се изисква нацистка униформа или черен костюм. Присъства лично и официалният представител на райхсканцлера Адолф Хитлер в провинцията.

Няколко месеца по-рано нацистка Германия е анексирала Австрия, а след Мюнхенския сговор, подписан с Великобритания и Франция, свастиката вече е хвърлила мъртвешката си сянка и върху Судетската област на Чехословакия. Всъщност, според установения пропаганден новоговор на нацистите зад термина „Велика Германия“ се крие Европа, но германизирана и унифицирана в лоното на нацистката идеология. В лекцията си Халщайн изтъква като непосредствен приоритет на германската държава създаването на единен правен ред в Европа, без който интеграцията на европейските народи към нацистките ценности, ще бъде невъзможна. Основен инструмент за налагането на този ред, според професора, е подчиняването на континента на единен властови център, който ще има монопол върху законодателството и ще въвежда правните стандарти чрез директиви. Застъпва се изрично и за налагането по този начин на нюрнбергското расово законодателство - юридическият гръбнак на Холокоста.

След десетилетно замитане под килима, текстът на тази лекция беше разсекретен като част от архивите на Нюрнбергските военни трибунали, състояли се в американската окупационна зона, и по конкретно от делото срещу фармацевтично-химическия картел IG Farben - зловещият икономически инструмент на нацистка Германия, който освен всичко останало, създава и лагера на смъртта в Аушвиц.

Архивите пазят и вестникарските репортажи от събитието. По онова време Валтер Халщайн не е средностатистически университетски преподавател в провинциален университет. Той е активен нацист с пряко участие в държавната политика на най-високо ниво. Член на влиятелната съсловна организация „Защитници на нацисткото право“, а година по-рано, през 1938 г., е член на двустранната работна група, създадена след посещението на Хитлер при Мусолини в Рим, чиято задача е да формулира основите на бъдещия правен ред в Европа. Става и оберлейтенант във Вермахта, воюва във Франция.

С края на войната Халщайн попада за кратко в американски плен. Но в следвоенна Германия миналото му е изпрано, а следите от неговата дейност през войната - старателно заличени. Става дипломат в правителството на Аденауер. Неговият колега и основен автор на Нюрнбергските расови закони и указанията по тяхното прилагане - Ханс Глобке, е началник на кабинета на Аденауер. Халщайн става пълномощен представител на Германия по плана „Шуман“ за създаване на Европейската общност за въглища и стомана и при съставянето на Римските договори. Страстен привърженик на федерализацията на Европа и идеолог на паневропейското движение. Венецът на кариерата му е назначаването му за първи председател на Комисията на Европейската икономическа общност (дн. Европейска комисия) през 1958 г., която има монопол на законодателството на общността.

През годините Халщайн е в тесни взаимоотношения с ключови фигури от IG Farben. Сред тях е д-р Херман Абс - „банкерът на Третия райх“, който след войната е шеф на Дойче банк цяло десетилетие (1957-1967). През 1971 г. д-р Абс подкрепя активно сина на свой познат индустриалец от нацистката епоха - Клаус Шваб. Подкрепя го в създаването на Световния икономически форум (до 1987 г. Европейски мениджърски форум). Федерализация на Европа и засилване на наднационалната власт в света, контролирана от елита - това е политическата парадигма на форума.

Описвам тази непозната за мнозина фактология не за да се правят произволни изводи за създаването на ЕС - най-важното достижение на Европа за ХХ-я век, а за да се илюстрира релефно, че времената се менят, но хората и идеите често остават същите, сменяйки политически етикети и формулировки. Сърцевината обаче остава същата - установяването на тотален социален контрол от страна на елита. Именно затова е много важно идеите за радикални промени да не бъдат приемани безкритично, а да се търси техния реален идеологически контекст, цели и последствия.

В днешно време политически аналог на интеграционната визия за „Велика Германия“ е глобалистката визия за подчиняване на света на глобално управление, подчинено на глобалния елит.

Самият Шваб е привърженик на т. нар. „капитализъм на заинтересованите страни“ (stakeholder capitalism). В противовес на „капитализма на акционерите“ (shareholder capitalism), който извежда собствеността като приоритет, stakeholder capitalism търси по-добър баланс на интересите на собствениците, клиентите, кредиторите, общността, околната среда. В основата си това е благородна идея за постигане на повече социална справедливост, но изведена до крайност тя се свежда отново до идея за тотален социален контрол от страна на елита.

Пандемията се превърна в повод за яростно настъпление на глобалистите, чийто боен вик нададе именно Световният икономически форум, обявявайки като тема на 50-та си сесия „Големият рестарт“ (или зануляване) - Great Reset. Под това глобалистите разбират радикална промяна на световната политическа и икономическа система. С благовидния аргумент за опазване на здравето и на околната среда, все по-натрапчиво се лансират идеи за съществено ограничаване на личната свобода и на частната собственост.

Всъщност, още през 2016 г. именно тази организация публикува на своя сайт и във фейсбук видеоклип, в който описва света, към който се стреми през 2030 г. В него усмихнат хипстър разказва, че не притежава собственост, кола или къща, и това го прави щастлив, защото всичко което му е нужно взема назаем. Разбира се, в клипа не се казва нищо по въпроса - кой притежава всичко онова, което този „полезен идиот“ на глобалистите наема. А възможните отговори са само два - от онзи 1 процент глобален елит или от държавата. И в двата случая това означава край на Свободата на личността, каквато я познаваме.

Не слушайте пропагандата на глобалистките медии, в които анонимни „факт-чекъри“ с неясен образователен статус и още по-съмнителна компетентност, обявяват критиката към „Голямия рестарт“ за „конспиративна теория“. Нацистите също са обвинявали всеки, който поставя под съмнение тяхната идеология в „конспирация срещу Райха“. Но фактите все повече излизат на повърхността - глобалистите лансират политики за социален рейтинг и проследяване на хората по подобие на тоталитарен Китай. Подготвят мащабно социално инженерство, което да ликвидира традиционната икономика. Това са опасни идеи, които подготвят диктатура на глобалния елит.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи