Мъжът, който пострада при катастрофата на АМ „Хемус“, е с опасност за живота

Един човек пострада при катастрофа на АМ „Хемус” край Девня Трафикът се осъществява в активната лента

Ана Пападопулу става жена на Вергов Снимат шести сезон на “Откраднат живот”

Труд Уикенд – един вестник за два дни Безгрижна неделя с чаровния 80-страничен брой на вестник "Труд"

Разследват масово избиване на котки в Търново

Намаляха нарушителите на скоростта в Шуменско

ЦРУ: Китай води тиха студена война срещу САЩ

17 души са ранени след торнадо в американския щат Айова

Личните данни на 1,5 млн. души са откраднати от хакери в Сингапур

Доналд Тръмп критикува тези, които го обвиняват, че бил „твърде мил“ с Владимир Путин

26 души са загинали при бомбардировки в Южна Сирия

Мишел Барние отхвърля основни положения от плановете на британското правителство за споразумение след Брекзит

Защо блондинките държат празни бирени бутилки в хладилника си?

Ветеринари ще направят втори опит за вземане на проби от животни в Болярово

БСП ще почете с митинг-поклонение Никола Вапцаров и другарите му

Големият руски гамбит

Въжеиграческите умения и на двете страни ще бъдат подложени на изпитание, но видимо има повече воля за диалог, отколкото за конфронтация

Всички погледи към Москва. Не ще и дума това е командата последната седмица, откакто САЩ решиха да предприемат едностранни военни действия в Сирия срещу един от преките съюзници на Русия – режима на Башар Асад. Откъм Кремъл изръмжаха раздразнено и светът с тревога очаква докъде може да ескалира едно допълнително охлаждане на руско-американските отношения. И докато дните текат, а с тях се натрупват и фактите, започнаха да се появяват теориите.

За никого вече няма съмнение, че цялата история започна да понамирисва още от първия ден. Открито нападение с химическо оръжие срещу цивилно население, освен че е военно престъпление, е и явна провокация срещу международната общност. Значи някой очаква да спечели от нея. Режимът на Асад категорично не е от най-печелившите. Петдесет и девет “томахавки” върху военното летище в провинция Идлиб свидетелстват за това. Още повече че Дамаск даде през 2013 г. достъп на инспекторите от ООН до складовете си и инсталациите за производство на нервнопаралитични газове след тогавашните явни доказателства за използването им. Запасите бяха унищожени (поне официално), системите разглобени, руснаците го гарантираха, биха се чела в земята, стискаха се ръце пред камерите. Инспекторите взеха Нобелова награда за мир. За химическите оръжия официално поне забравихме оттогава, защото основният синоним за Запада на войната в Сирия се превърна думата “бежанци”.

И изведнъж отново. И то най-нагло, в присъствие на обективи наблизо. Като че ли не се връзва. При това не просто хлор, предпочитаното от Асад полулегално средство за терор на собствените му граждани, а директно зарин. Едва ли са очаквали да им се размине просто така. Другата версия, че нападението е дело на бунтовниците, за да провокират международна реакция срещу режима на Асад, е точно толкова правдоподобна. Струва си и да се обърне внимание на факта, че от трагедията в Идлиб и ответния американски удар насам говори единствено Москва, докато в Дамаск привидно са свили уши.

Каквито и подбуди да стоят зад развоя на събитията в Сирия и отвъд нея през последната седмица, те несъмнено за по-малко от 24 часа промениха ореола на американския президент Доналд Тръмп пред нацията му и света. Само допреди дни трупащите се с месеци подозрения за възможни тайни контакти с Русия от страна на членове на администрацията му бяха подковани от бившия съветник по националната сигурност Майкъл Флин. Вторият високопоставен съратник от екипа на Тръмп, паднал жертва на подобни обвинения, който поиска имунитет от съдебно преследване, за да разкаже за тях. И в следващия момент: военно престъпление срещу мирни жители в Сирия; Доналд Тръмп (уж отявлен противник по време на кампанията си на американските военни намеси в Близкия изток), без да пита никого (буквално – ООН или собствения си Конгрес), изпраща ракетите, светът е едва ли не пред трета световна война и всички зависим от отношенията между САЩ и Русия.

Западни анализатори твърдят, че сега руснаците най-накрая са разбрали защо не е трябвало да се радват на избирането на Тръмп за президент, защото с нападението срещу Сирия доказал своята непредсказуемост. Ммм, да. Ако приемем теорията, че руснаците са способни да инженират победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ, какво им пречи да провокират едно “дребно” (по техните разбирания за цената на човешкия живот) военно престъпление в Сирия, с което да му дадат възможност с ответно действие да се легитимира като необвързан и дори агресивен спрямо тях. Но стига безпочвени конспирации. Това е работа на хората с монокли, галещи персийски котки в полуосветени помещения.

Важното е, че каквото и да си говорим, дистанцията в диалога Москва – Вашингтон всъщност се скъси точно до разстоянието, на което я искаше президентът на Русия Владимир Путин. В духа на “какво се занимаваме с разни льольовци, дайте да се разберем помежду си и да го делнем този свят”. Подобно делово настроение “струеше” пред камерите още със сядането на масата за преговори между американския държавен секретар Рекс Тилърсън и руския му колега, външния министър Сергей Лавров, вчера в Москва. Ден по-рано британският първи дипломат Борис Джонсън, който отмени визитата си в Москва, за да протестира срещу подкрепата за Асад, “падна по носа си” на срещата с колегите си от Г-7, които отказаха да подкрепят призива му за допълнителни санкции срещу Русия. Явно в тласъка си да възстановява “империя” Лондон не успява да напипа пулса на събитията, защото настроението на Запад несъмнено е за диалог с Москва, а не за допълнително усложняване на отношенията. И щафетата е в ръцете на американ-ците, с които руснаците най-предпочитат да си говорят. Особено ако отсреща е “наш човек”, приятел на Русия, правили сме бизнес и преди, медал сме му дали, разбира какво иска руската душа.

Рекс Тилърсън обяви в началото на срещата с Лавров, че е дошъл да търси открит и честен диалог. Руснакът му контрира, че Москва винаги е подкрепяла колективните решения на международните проблеми. “До момента не се разбирахме по множество въпроси”, но вече няма как да не се разберем. И се почна. Никой не предполага да е бърз процес – на часове, дни или седмици, въжеиграческите умения и на двете страни ще бъдат подложени на изпитание, но видимо има повече воля за диалог, отколкото за конфронтация.

Американците намекнаха преди началото на разговорите и за възможна първа отстъпка за разведряването на отношенията – евентуално създаване на зони, забранени за полети по границите на Сирия. За което преоткритите приятели на Кремъл в Анкара се борят от години, но все не успяваха да го изкопчат от Вашингтон. Подобен ход несъмнено ще освободи голяма част от бежанския натиск върху Турция, ще затегне отношенията на Ердоган с Кремъл и ще даде положителен тласък на едно бъдещо намиране на решение на хуманитарната криза в Сирия. Последното ще е голямо постижение за Запада. Индиректно обаче ще предполага Москва да оттегли формално част от подкрепата си за режима в Дамаск. Асад така или иначе няма много избор. Но в замяна на това Кремъл със сигурност ще поиска нещо голямо – най-малкото оттеглянето на санкциите за анексирането на Крим. Което ще е висока топка за отиграване от Вашингтон, особено в контекста на НАТО и възможностите за натиск на Русия в Източна Европа и на Балканите.

Същевременно от руската страна преди началото на разговорите обявиха готовността си да обсъдят и темата “Северна Корея” – не по-малко наболял пиар проблем за администрацията на Тръмп. И повдигането на въпроса едва ли е случаен реверанс. Онзи ден се оказа, че докато американците изпращат военноморска щурмова група със самолетоносач и подводници, за да се озъбят на поредната ракетна провокация на Северна Корея, кораби на руския Тихоокеански флот имали редовни учения с южнокорейците в същия район. Добър повод да си поговорят и за усмиряването на един друг сатрапски режим, онзи в Пхенян. Едно възможно разрешаване на кризата в “този край на света” ще вдигне много успешно профила и на двете “суперсили”. Ако бъде и съобразено с интересите на Китай, още повече. Пък и ще отвори време да се потърсят общи позиции по други наболели световни проблеми.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (16)

  1. Цял свят тръпне пред Русия която има 1.5% от световния БВП и под 5% от това на САЩ.

    1. Така е Руския БВП е 2.096 трилиона докато американския е само 16 трилиона което е точно с 5% по-малко. В световен мащаб Русия има не 1.5% а цели 3.275% от световната икономика и е почти колкото САЩ и ЕС които имат съответно 15.809% и 16.918% (economywatch.com). Както се казва почти сме ги минали. Със Путин само за една петилетка и ще бъдем първи, като същевременно ще си запазим християнските ценности и добруването със нашите отколешни християнски братя сирийците, сев. корейците и всички християнски республики които завършват на -стан(Татарстан, Таджикистан, Туркменистан). Да живее Русия и дано скоро ни анексират.

      1. Петроха, не само математиката ти куца, с процентите си зле, ами и данните които си извадил са ти мноооого неверни :). Колкото за Русия – срама си е изцяло техен. С всичките тези ресурси които се предполага, че имат, те са по зле от Южна Корея, която пък е два пъти по-малка от България, но прозивежда повече от Русия, без да притежава каквито и да са природни ресурси. 🙂

  2. Приятен анализ-коментар. Дай боже все по-често такива в медиите, че по едно време „вестничетата“ бяха позабравили да дават трибуна на авторски материали.

  3. И на мен ми харесват анализ коментари в които винаги нашата Русия е права а капиталистите винаги са потъпкани, което разбира се винаги е истина и не бива да се мисли инак, защото рискувате да се превърнете в соросоиди. Харесва ми и да се копират статий със съкращенията от про-руските сайтове които може и да нямат автори и полета за контакт но са същот толкова истински и обективни. Добре е че има такава Велика Русия да се бори със западналите капиталисти, които са едни диваци в сравнение със християнските съюзници от Сирия и Турция. Хвала на Путин.

      1. Това не са светли празници. Ти си платен соросоид. Това трябва да са руски празници. И трябва да се молите на Путин и на никой друг.

  4. И Аллах да наспори годините му. А на нас светли Хирстиянски празници.

  5. Този журналист освен че не може да свържв логически две и две, манипулативно изкривява фактите с едно показно про-руско повествование. Ако започнем от заглавието само – „Големият руски гамбит“, „Голямото Руско Насиране:)“ по-ското. То няма как иначе да го опишеш.

  6. Кат пишете за БВП на Русия и САЩ що ги нема дълговете?Колко дължи Русия и колко САЩ.Кат приспаднем дълговете и уеднаквим цените да не се окаче че Русия е по напред

    1. Бат Минко, ти май нямаш никаква представа от какво е дълг и защо се продава и купува. Та в тази връзка, да ти кажа най-търсения е американския…руския не струва нищо. Като резбереш простата истина защо, може и да се светнеш колко си безхаберен. 🙂

  7. СТИГА СТЕ СПОРИЛИ КОЙ Е ПО ПО НАЙ – РУСИЯ ИЛИ САЩ , ЗАЩОТО ВСИЧКО ЕИ ОТ ЯСНО ПО ЯСНО .САЩ Е НОМЕР ЕДНО ПО ВСИЧКИ НАПРАВЛЕНИЯ – Е , НЕ Е ПЪРВИ ПО ПИЕНЕ НАВОДКА И ДРУГИ ХИМИЧЕСКИ ЗАМЕСТИТЕЛИ , НО ВСИЧКО Е ПОПРАВИМО .АКО Е ВЕРНО ЧЕ РУСИЯ Е НОМЕР ЕДНО , ТОВА МОЖЕ ДА БЪДЕ ВЕРНО САМО АКО ПРИМЕРА НА ЕДУАРД СТОУДЪН НЕЗАБАВНО СЕ ПОСЛЕДВА ОТ МИЛИОНИ АМЕРИКАНЦИ , КОИТО ДА ПОИСКАТ УБЕЖИЩЕ ПРИ ПУТИН .ТОВА Е ФАКТ , А КАКТО СЕ КАЗВА , ЧЕ ПРЕД ФАКТИТЕ И БОГОВЕТЕ МЪЛЧАТ !!!! .ИЗБОРИТЕ ПРЕМИНАХА ДРАГИ КОЛЕГИ И СТИГА С ЛАКЪРДИИТЕУ,ТЕ СА НЕНУЖНИ . .

  8. Удивляват усилията на руснаците да прикриват собствена си икономическа немощ, собствената си мизерия, собствените си епидемии от СПИН и собственото си неумение да забогатеят, да станат щастлив народ, а същевременно да се натискат да бъдат наставници на други, по-талантливи народи, да бъдат диктатори на други, по-инициативни и отговорни народи. Които при това нямат никаква нужда от руски идеи, руски опит и руско потисничество. Загадка си остава основният въпрос – КАКВО ВСЪЩНОСТ ИСКАТ РУСНАЦИТЕ? КАКВО ВСЪЩНОСТ ПРЕДЛАГАТ, ОСВЕН ОРЪЖИЯ И СТРАХ?

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.