Без топла вода в центъра на София заради ремонти

Москва ще продължи да настоява за освобождаването на задържаната в САЩ Мария Бутина

Предсказанията на сръбския Нострадамус

Около 840 моста във Франция са застрашени от срутване

Нинова към Борисов: Не лъжете българските граждани за „Олимпик“

Говорител на предвожданата от САЩ коалиция: Американските сили ще останат в Ирак „толкова дълго, колкото е необходимо“

Стойчо скочи с две места в Казахстан

Два милиарда души живеят в бедност по света

В тежък телефонен разговор Берлин – София: Меркел натисна отново Борисов за бежанците, той отказа

Българин тунингова топ хотели Бойко Манев пристига на 21 г. в САЩ със 100 долара в джоба, а днес е директор в преуспяваща верига

Невяна Владинова спечели сребърен медал в Минск

Вегани се обявиха против курбана

Овладян е пожарът над Карлово Пълното потушаване на огъня ще отнеме 2-3 дни

Първично огнище на туберкулоза по говедата е регистрирано във ферма край град Стрелча

Меган Фокс: Не близвам джънк фууд

Голямото световно дърдорене Българската лека атлетика вече не е царица, а Пепеляшка без шансове за златен шпайк

Преди дни завърши световното първенство по лека атлетика, но още не ми дават мира някои неща. Нея наричат царицата на спортовете. У нас, дето днес всичко е наопаки, тя си е чиста Пепеляшка, на чиято нога надали някой скоро ще мери златен шпайк. Единственото, което се получаваше като за световно, ни беше дърдоренето. От много състезатели по този екранен и друговидов спорт. (Но тъй ще е, когато пепеляжите са на властта по етажите.)

На истинското състезание – по пистите и секторите на световното, обаче мълчахме. Леката ни атлетика е в окаяно състояние – и въобще, и най-вече през призмата на традицията, на световните величия с български фланелки.

Кой го докара до това? Ама тя, атлетиката ни, си е добре, какво я черним. Коментаторите от БНТ 1 си зададоха въпроса: добро ли е представянето ни, и бодро си отговориха: да! Какво, ако не дърдорене, е това!?

Само един аргумент ще противопоставя – за разлика от други спортове у нас нито един чужд атлет не пожела в последните десетилетия да стане български. И с това започвам отговорите на въпроса кой – отсъствието на държавна грижа и политика, на първо място.

В първите години на демокрацията спортът, и в частност, леката атлетика, все още бозаеха от неразложеното материално тяло на социализма, чак до олимпийското злато на Тереза Маринова през 2000 г. После – леш, единични успехи през зъби, поява на таланти, които лесно се губеха. И дърдорене, разбира се.

Друга причина за състоянието на атлетиката ни е тоталното му натикване в маргиналната зона. Това стана постепенно, с отказ да се говори подобаващо за леката атлетика и за миналите ни успехи в нея. Замря и медийният интерес, най-вече – телевизионният. Прекъснаха предаванията на състезания (и Евроспорт се оттегли от Диамантената лига – най-престижната верига състезания).

В същото време не спираха да бъдат рекламирани голфът, бейзболът, американският футбол и техните велики достойнства, а това, ако не друго, отклонява възможните спонсорски пари за леката атлетика.

Та откъде да дойде искрата в детските очи и как растящите да тръгнат към пистите и секторите. А в този спорт има място за хора с всякакви дадености – и силни, и бързи, и издръжливи, и отскокливи, и ниски, и високи, и слаби, и едри.

Първата причина прогони или преквалифицира треньорите и зрелите спортисти, а втората затлачи извора. Двете заедно отключиха дребнотемието, хвърлянето на сянка към миналите успехи; дърдоренето, което се съсредоточи около жълтото, безплодните приказки за допинга и отминаването на сериозните теми в този спорт. И сега сме наникъде, което било достойно. И още как!

Въпреки че БНТ 1 предаваше вечерните сесии, тя допусна поредната антипропаганда, като не отдели екранните няколко минути за раздялата с пистата на, за мене, най-великия (засега) лекоатлет Юсеин Болт. Най-велик, защото във времето, когато рекордите на 100 и 200 м бягане бяха смятани за пределни за човека, той ги подобри значително. Най-велик заради поведението му, спечелило му огромна зрителска любов – и с умението да балансира между радостта от триумфа и уважението към съперника; и с добре намерените и премерени фирмени жестове; и с естествеността и добротата му. Велик и с красотата на бягането си. Такава раздяла е мечта за всяка медия, а БНТ 1 предпочете заниманието със себе си.

Тръгнаха си, обяснимо вече и като губещи, дългогодишните свръхгерои Юсеин Болт и Мо Фара (английски бегач на 5 и на 10 км). А подобни нови трудно ще има скоро. И въпреки това първенството беше интересно заради изравнените сили в някои дисциплини и появата на нови надежди.

Българските атлети се отличиха с девето място на Ивет Лалова и със скачачите на висок скок – седмо място на Мирослава Демирева и несъстоял се финал за Тихомир Иванов заради контузия, най-добре състезаващ се от нашите дотогава. Но се питам как така коментиращата по БНТ 1 обяви женския висок скок като останала си българска дисциплина. Но ето – телевизията си дърдори по Вапцаровски: „Говори си и нека си говори,/ нали затуй му плащат хората.“ То и Демирева почна да говори и обещава. А трябва да скача и побеждава.

Нали е такова времето – печелиш симпатии, популярност и слава, като говориш, без покорените от тебе да знаят какво вършиш и какво е действителното ти място в твоята сфера. Говореното на спортните коментатори по БНТ в редица случаи е количествено – гонитба на повече думи в минута и издумване на всякаквите фактологии за постижения и успехи, подредени и предоставени от анализатори и от всякакви интернет сайтове.

С оттеглянето на старото поколение изчезна истинското водене в духа на състезанието и на традициите в дисциплините на леката атлетика. Куриозно тъжно ми беше да открия, че на основния коментатор му липсва усет за размери и разстояния. Обяви, че диаметърът на мъжкото гюле е 20 см. (Такова може да тласка само 3-метров гигант).

И че американките в щафетата 4Х400 м още на третия пост водели с 80-90 м. (На финала победиха с 6 сек, което в метри е някъде към 45). Комай му е време да слезе на пистата. Пък и за всяко нещо не е достатъчен напънът. А си трябват любов, знание и подадине. Ама я стига дърдорене.

Странното руско полуприсъствие

Беше странно руското полуприсъствие – само 18 (!?) души, без право и на намек за национална принадлежност (!?). Но публиката го направи – тя не аплодираше, а освиркваше единствения победител над Болт на 100 м за 10 години, американеца Джъстин Гатлин, който се състезава, след като е залавян и наказван 2 пъти за допинг. Докато руснаците не ги допускат заради хванати техни колеги. Тъй, назидателно, като в казармата – цялата рота заради няколко провинили се.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Браво на руснаците. За пореден път ни доказаха, че са по-добрите.

  2. Йордане, Йордане, атлетиката ни е там където и е мястото. Дори и 7-8 място ни е много. Обаждам се само за да коригирам грубата ти лъжа за наказанието на руските атлети. Те не са наказани заради хванатите с допинг тяхни колеги, а защото цялата руска държава с имперско нахалство участваше в подправяне на пробите за допинг, както и хиляди проби на руски атлети бяха унищожени умишлено от тяхната уж анти-допинг лаборатория. Само за сведение за успехите ни в атлетиката, казвам ти го от първо лице-който в Бългатия национален състезател отказваше да взема допинг, го отстраняваха от националния. Питай когото искаш от тях, ако има още живи такива.

  3. На ДМ ще му кажа да си завре главата в бьлгарската кочина.Руска кочина няма.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.