Георги Вълев от „Килърите“: Властта и бизнесът убиха Петър Христов

Дете е със счупен крак в болница, след като е блъснато на пешеходна пътека във Варна

Премиерът Бойко Борисов обсъди темата за единния цифров пазар с министър-председателя на Люксембург Ксавие Бетел

Удължиха извънредното положение в Турция с още три месеца

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в петък, 19 януари 2018

Отвод на съдията по делото Мартин Петров – „УниКредит Булбанк” Бивша служителка на трезора обявена за национално издирване

Цветан Цветанов проведе серия от работни срещи в Лондон

Германия задмина САЩ като световен лидер Рекордно ниско доверие към Съединените щати, изпреварва ги и Китай

Екатерина Захариева: Договорът за добросъседство с Македония няма да остане само на хартия

Турция търси руска подкрепа за щурм в Сирия САЩ отричат за новата “сирийска армия”

500 милиона лева търсят общините за туризъм Най-скъпият проект в картата на ресорното министерство е на община Челопеч за Моторспорт парк на стойност 120 млн. евро

Влак блъсна изоставена каруца в Казанлък, спряно е жп движението между София и Бургас 

Румен Порожанов: България притежава значителен потенциал за производство на качествена продукция

Божидар Данев, председател на АОБР, пред “Труд”: Зелените блокират инвестиции и работни места Когато икономиката не се развива, няма работа и увеличение на доходите

Кремъл: Новият закон за суверенитета на Киев се равнява на подготовка за война

Горещите проблеми между Сърбия и Хърватия Срамно е за Белград и Загреб, че 22 години след края на войната не са решили въпроса с безследно изчезналите жертви на конфликта

Но добри намерения между президента на Хърватия, Колинда Грабар-Китарович (вляво) и на Сърбия, Александър Вучич не липсват при всяка среща, изтъкват наблюдатели

Сръбският и хърватският президенти Александър Вучич и Колинда Грабар-Китарович се обявиха (б.р. още преди година) за подобряване на отношенията между Белград и Загреб и за засилване на двустранните контакти по ключови проблеми; но вместо това сме свидетели на нови инциденти. Хърватски официални лица отново винят Сърбия за всички злини в региона; усташка плоча продължава да виси в концлагера Ясеновац, а на сръбските бежанци от Хърватия може да бъде отнето имуществото. Дали при такива условия е възможно помирение или поне малко по-добри отношения, което от години обещават Белград и Загреб?

Идването на Колинда Грабар-Китарович на встъпването в длъжност на президента Вучич в Белград бе приветствано радушно и от сръбската, и от хърватската общественост. Събитието бе изтълкувано като начало на едни по-добри отношения между двете страни. Тогава и от Китарович, и от Вучич чухме, че двустранните проблеми, които още от 1990-те години спъват отношенията между Белград и Загреб, ще започнат да се решават скоро, с осезаем напредък. Нищо от това не се случва. Ведно със старите дразги, се появяват и нови проблеми.

Хърватия увеличи 22 пъти таксите за ветеринарни инспекции и контрол на плодовете и зеленчуците, които внася от Сърбия, преди в последствие да ги отмени; след това подготви и закон за данък върху недвижимото имущество, който на практика предвижда три пъти по-скъпи данъци за сърби, принудени да напуснат имотите си (б.р. по време на войните за разпадане на Югославия през 1990-те).
Преди време чухме от хърватския премиер Андрей Пленкович, че властите в Хърватия не възнамеряват да премахнат плочата с усташкия девиз „За отечеството сме готови“ в Ясеновац; в последствие стана ясно, че тя ще бъде премахната, но още не се знае кога.

Тези конфликти по линията Загреб- Белград не са обещаващи, а събеседници на „Блиц“ и от двете страни се съмняват, че е реално подобряване на двустранните отношения, независимо от това, че Александър Вучич през есента ще посети Загреб, което ще бъде първото официално посещение на президент на Сърбия в Хърватия след повече от седем години.

Зоран Пусич, представител на Хърватия в конференцията за помирение „Игманска инициатива“ , смята, че ако съществува политическа воля в двете страни, проблемите бързо ще бъдат решени, но според него случаят не е такъв.

Срамно е за Сърбия и Хърватия, че 22 години след края на войната не са решили въпроса с безследно изчезналите жертви на конфликта. Това изглежда е последната дупка на кавала. Проблемът с плочата в Ясеновац може да се реши за един ден, ако имаше воля. Представете си в Германия да се постави плоча с фашистки символ. Отстъпчивостта към този вид фашистка идеология е застрашаване на демократичните принципи на всяка държава, включително и на Хърватия, която е член на ЕС, заяви Пусич за „Блиц“.
Той припомни, че когато Хърватия бе в процес на преговори за членство в ЕС, съществуваха условия, които Загреб трябваше да изпълни, които влияеха на решенията и поведението на държавниците.

Отдавна е известно, че ключовите проблеми между Сърбия и Хърватия са въпросът за безследно изчезналите във войните, границите по течението на река Дунав, връщането на заграбени културни ценности, защитата на малцинствата, борбата с тероризма и овладяването на миграционните потоци. Всичко това беше посочено преди повече от година в декларацията за подобряване на отношенията и решаването на отворените въпроси, която подписаха Вучич и Китарович. Въпреки това нищо от това не е решено.

Двустранната комисия за безследно изчезналите по време на войните заседава за последен път през септември 2015 г. в Белград. Хърватската страна оттогава не е насрочила среща, макар че бе договорено нейните членове да се срещат на всеки шест месеца. Известни стъпки бяха направени единствено, когато става дума за защитата на малцинствата и наследството на Югославия, но на тези проблеми не е поставена точка.

Тенденцията, която се следва в момента, не подкрепя тезата за подобряване на отношенията. Имахме редица срещи на лидерите на държавите, които се кълняха, че ще развият сътрудничеството, но когато трябва нещо конкретно да се направи, не се помръдваме от място. Факт е, че политическа воля няма. Целият регион е тлеещ огън, когато на неговите лидери е нужно да отвлекат вниманието от горещите въпроси във вътрешен план, смята Александър Попов от Центъра за регионализъм.

Висшите държавници на Сърбия не реагираха остро на поведението на хърватските официални лица, нито на решението на Пленкович да не махне усташката табела на Ясеновац. Те сърдечно изпратиха Гордан Маркотич, отиващия си посланик на Загреб в Белград, а с оптимизъм бе съобщено и за предстоящото официално посещение на Вучич в Загреб. Според съобщенията президентът на Сърбия ще отиде тази есен при хърватската си колежка.

(Превод: БТА)

„Мирът“ на Балканите

Игманската инициатива е международна конференция, която от началото на века насам работи за нормализиране на двустранните отношения, икономическото и политическо сътрудничество между страните от т. нар. “Дейтънско каре” – Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Черна гора. Инициативата понастоящем се председателства от четиримата държавни глави на съответните държави, като всяка от тях има по петима свои представители в съвета на организацията. Над 140 неправителствени организации от четирите бивши югославски републики формират основната й членска маса.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.