Борисов вечеря с лидери в Белгия Срещата се проведе в замъка Хертохинедал край Брюксел

Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Оставиха Легионера за 72 часа зад решетките

Господ вече не е българин

22 години по-късно споменът за златното лято от САЩ ’94 още топли душите на иначе изстрадалия български запалянко. Интересното е, че знаменитите победи над Аржентина, Гърция, Мексико и Германия са живи и в съзнанието на шведите. Предстоящият съперник на „трикольорите“ в световните квалификации обърна сериозно внимание на най-големия успех на България във футбола. Тогава отличното представяне на двата тима ги отведе до малкия финал на „Розе Боул“ в Пасадена, спечелен от скандинавците с 4:0.

Шведското издание “Афтонбладет“ направи сериозен анализ на представянето на Пеневата чета, а основният акцент пада върху Трифон Иванов.

„Беше лято, когато Господ бе българин, а по това време в отбора се подвизаваше Трифон Иванов – централен защитник с дълга и къдрава коса, брада и вълчи очи – пише в своята статия журналистът Ерик Нива. – Той е и първият от онзи отбор на българите, който си отиде от този свят. Всеки, който се интересува от футбол в Швеция, знае кой е Трифон Иванов. Неговата история е свързана изцяло с България – от сенките на комунизма до влизането в Европейския съюз. Възходи и падения. Часовникът беше спрял на 89:59 мин, когато в същия момент Емил Костадинов смълча „Парк де Пренс“. Господ е българин, крещеше от еуфория коментаторът Николай Колев. Господ е българин, заяви и широко усмихнатият Христо Стоичков след победата над Аржентина с 2:0, а същата фраза изрече и Борислав Михайлов след двете уловени дузпи срещу Мексико. 22 години изминаха оттогава и по всичко личи, че Господ вече не е българин.“

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете