Правната комисия гласува на първо четене промените в антикорупционния закон

Третокласнички от Елена спечелиха полицейски конкурс

Няма да спират водата в община Кубрат 3,1 млн. лв. трябва да бъдат погасени до края на 2019 г.

Спецпрокуратурата поиска „задържане под стража“ за Голямата Бирма

Откриха 25 нови военни паметници в Пиринско

Кандидатурата на Ивайло Иванов за главен секретар на МВР е съгласувана с президента, заяви Младен Маринов

Стрелецът от Страсбург е бил осъден за първи път на 13-годишна възраст До десетата си година вече е имал престъпно поведение

Меркел: Лидерите на ЕС нямат намерение да променят споразумението за Брекзит

Ученик краде от кутия за дарения

Двама мъже и девет дами в топ 10 на „Спортист на годината“

Доналд Тръмп използва стрелбата в Страсбург, за да настоява за построяването на гранична стена с Мексико

Григор и Агаси се състезават с „ламборгини“

Нови три случая на вирусен хепатит в Пернишко, сред заболелите има и 10-годишно дете

Тодор Неделев: В България ще играя само за „Ботев“ (Пд)

49 акта за седмица по пътищата в Несебър

Градината на Версай Никога не пускат всички фонтани едновременно

Мечтата най-подир е осъществена: въоръжени сме с карти на парка във Версай, удобни обувки, фотоапарати. Любезно отказваме да се повозим с електрическото влакче, което прави тур по алеите на кралската резиденция, изградена на 20-ина километра от столицата Париж. Трябва да вървиш пеш, ако искаш да почувстваш един град, а градините на Краля Слънце са си направо селище със свои булеварди, улички-пресечки и дори селце – това на Мария Антоанета.

Вдъхновението Во-ле-Виконт

След като завършва работата в Тюйлери и Во-ле-Виконт – класически френски дворец на 50-ина километра от Париж, откъдето впрочем идва и желанието на Краля Слънце да има подобен парк – архитектът Льо Нотр започва планирането на градините на Версай. Предстои му да оформи огромно пространство, обкръжаващо двореца. От 6000 хектара земя той отделя 1700 хектара, от които прави тераси, алеи, стълби, фонтани и басейни. Всичко това блести във великолепие по време на празненствата, устройвани от Луи XIV. Те са съпровождани от музикални премиери на Люли и театрални представления на Молиер и Расин, фойерверки и водни феерии.

Голям любител на природата, Луи XIV дори оставя зад себе си особен маниер на представяне на любимото си творение. Той поръчва да се нарисува серия от картини с версайски пейзажи и нарежда да се изработи за него специална носилка за разходки, когато има пристъпи на подагра. Винаги, когато кралят излиза със свитата си да се любува на делото си, се пускат фонтаните. За тях са похарчени безумни пари за аквадукти и далечни водопроводи. Но съоръженията не са достатъчни, за да се включат едновременно фонтаните, и кралят никак не може да се примири с това.

Басейнът на Аполон

Тръгваме покрай Водния партер, състоящ се от два правоъгълни басейна, които лежат в мраморни рамки и са украсени с прекрасни бронзови статуи на жени, символизиращи френските реки. От двете ни страни са Северният и Южният партер. Елементите в тази част на парка са основани на принципа на низходящата денивелация, едно ниво по-надолу, за да може да се обхващат с поглед. Така фонтанът на Пирамидата е едно ниво по-високо от фонтана на Дракона и басейна на Нептун. Същото важи и за Южния партер: след цветните лехи по-надолу е Оранжерията, следвана от още по-ниско разположеното Швейцарско езеро.

Спираме изумени пред басейна на Аполон. По времето на Луи XIII на това място има водоем, после – фонтан с лебеди. При Луи XIV фонтанът е разширен, а Льоброн предлага той да се посвети на бог Аполон. Сравнението на краля с гръцкото божество ражда замисъла да се представи Аполон, седящ в колесница, теглена от четири огнени коня, които разсичат водите на океана при изгрев слънце. Тази тема вече е получила прекрасно въплъщение в италианските дворци като Палацо Людовичи например. Скулптурната група е изваяна от олово, покрито със злато. А недалеч от фонтана на Големия канал Луи XIV държи цяла флотилия, която не само е символ на кралския флот, но и служи като транспортно средство до двореца Трианон.

Танцовата зала

Забавите и веселбите са издигнати в култ във Версай. Затова не е странно, че архитект Льо Нотр създава истинска танцова зала във формата на амфитеатър през 1683 г. Седемнадесет каскади ритмично се редуват с водоскоци. В центъра има мраморна площадка за танцуване, а музикантите се разполагат над каскадите. Не липсват и кристални гирлянди, с чиято помощ се осветява залата в полунощ. Завъртам се два-три пъти, въобразявайки си, че съм в кринолин и съм поне принцеса. Под насмешливия поглед на съпруга ми не ми се получава.

В близост е градината на кралицата – ярък пример на селски стил в паркостроителството в края на XVIII век. Множество тесни алейки са така хитроумно преплетени помежду си, че просто е невъзможно да не се заблудиш. Лабиринтът е украсен с 39 фонтана с фигури на зверове, представящи персонажи от басните на Езоп. Ние благоразумно решаваме да не се губим и подминаваме.

Завършваме разходката пред изумителното зрелище на 27-метровата струя на басейна на Дракона. По времето на Луи XIV тези фонтани са се включвали на пълна мощност само в присъствието на краля, когато е изключено всичко останало. В противен случай височината на струята не надвишава 11 метра.

Трианон е затворен

Но знам, че един ден ще се върна, за да се насладя спокойно на малкия замък на Мария-Антоанета, наричана „Госпожа Дефицит”, и на нейната романтична визия за селски живот. В основата на владението на Мария-Антоанета е дворецът Малък Трианон, построен между 1763 и 1768 г. Кралицата го получава от съпруга си по случай възкачването на престола на крал Луи XVI през август 1774 г. Символичният ключ е вързан на лента, украсена с 530 диаманта. Колко сладко!

Дворецът много допада на кралицата, на която не й понасят шумът и суетата във Версай. С помощта на архитекти и градинари тя създава уникална градина в англо-китайски дух. Издига беседка Храма на любовта, изкуствена пещера, музикален салон. А в театъра, който заповядва да се построи, играе дори самата тя. Но най-известно е пасторалното селище, чиято идея е свързана с призива на философа Жан-Жак Русо за връщане към природата. В селцето по онова време има ферма, мандра, воденица, чифлици със сламени покриви.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.