Правната комисия гласува на първо четене промените в антикорупционния закон

Третокласнички от Елена спечелиха полицейски конкурс

Няма да спират водата в община Кубрат 3,1 млн. лв. трябва да бъдат погасени до края на 2019 г.

Спецпрокуратурата поиска „задържане под стража“ за Голямата Бирма

Откриха 25 нови военни паметници в Пиринско

Кандидатурата на Ивайло Иванов за главен секретар на МВР е съгласувана с президента, заяви Младен Маринов

Стрелецът от Страсбург е бил осъден за първи път на 13-годишна възраст До десетата си година вече е имал престъпно поведение

Меркел: Лидерите на ЕС нямат намерение да променят споразумението за Брекзит

Ученик краде от кутия за дарения

Двама мъже и девет дами в топ 10 на „Спортист на годината“

Доналд Тръмп използва стрелбата в Страсбург, за да настоява за построяването на гранична стена с Мексико

Григор и Агаси се състезават с „ламборгини“

Нови три случая на вирусен хепатит в Пернишко, сред заболелите има и 10-годишно дете

Тодор Неделев: В България ще играя само за „Ботев“ (Пд)

49 акта за седмица по пътищата в Несебър

Граждани искат да се възстанови поруган паметник на управник Среднощна екзекуция заличава кмет на Лом от страниците на историята

Хвърленият в Дунав бюст на заслужилия ломски кмет

Едва 33-годишен е избран за градоначалник

Kирил Василев е познат и като поет – написал стотици стихове, и като художник, и карикатурист – сътворил над 100 рисунки и картини, познат е дори и като автор, и разпространител на вицове – негова е книгата „45 години вицове“, сочеща мястото на осмиването и смеха срещу насилието в годините на тоталитаризма.

В една тъмна нощ на 1945 г. волска кола, обкръжена от група милиционери, скрибуца по главната улица на Лом към Дунав. На дъното на каруцата лунната светлина очертава положена на дъските човешка фигура… Отстрани, побутвани от униформените, крачат неколцина младежи. Когато шествието стига до реката, милиционерите и момчетата с мъка вдигат от колата тъмния силует…Товарът е тежък, в мрака се разнасят хрипове и псувни. После еква оглушителен плисък и отново се възцарява нощната тишина.

„Хайде, всички по домовете и който си отвори устата, отива при него!”, процежда полугласно един от милиционерите и посочва тъмните води, вече покрили среднощното престъпление – удавянето на паметника на един от най-забележителните кметове на град Лом Георги Манавски. Човекът, модернизирал само за едно десетилетие крайдунавската паланка, и положил основите на развитието й като културен и икономически център за повече от век напред, всъщност нямал дори средно образование, но бил природно интелигентен, изключително работлив и прозорлив, твърдят негови съвременници. Роден през 1859 г. в бедно семейство в Лом, Георги Манавски учил само до трети клас, но убеден, че без знания човек не може да постигне нищо в живота, продължил сам да се образова.

Едва 19-годишен по времето на Освобождението, понесен от вълната на патриотизъм и саможертва за Отечеството, той се включва в младата българска армия и завършва школа за подофицери. В избухналата след Съединението през 1885 г. Сръбско-българска война Манавски е вече фелдфебел и отива на фронта. Военното обучение прибавя към острия ум и любознателността на младия мъж, чувство за ред, дълг и отговорност и след свалянето на пагоните Георги Манавски заема различни административни длъжности в управата на родния си град. Работоспособността му, съчетана с упоритост и инициативност, бързо му печелят уважението на местните първенци и жители и през юни 1892 г. – едва 33 годишен, Манавски е избран от общинските съветници за кмет на Лом.

Младият управник се заема с жар с благоустройството и модернизирането на пристанищния град. Само за 4 години той довършва строителството на градения с мъка цели две десетилетия храм „Свето Успение Богородично”, който и днес е един от символите на Лом. За да събере средства за строителството, кметът пуска в продажба лотарийни билети и налага данък на всеки християнин според финансовите му възможности. По негова инициатива започва строителство на читалището и четири нови училища в крайдунавския град. През 1905-1908 г. се изгражда централно водоснабдяване и се полагат тръби за канализация на Лом, извършват се улична регулация, строят се пожарна с кула и градска баня, садят се лозя и гори.

С размах на реформатор, изпълнен с усет към прогреса, кметът Манавски бързо превръща пристанищния град във важен транспортен и промишлен възел в региона. По негово време е изградена ж.п. линията Мездра-Враца-Лом-Видин, а през 1906 г. започват проучвания за електрификация на града. Лом става първият осветен от електричество град в България след София. За строеж и поддържане на инфраструктурата на града и района Манавски доставя от Германия парен валяк и машини за миене на улиците. Макар и зает с важни дела, кметът не забравя и бедните и възрастни жители на града си. По негови предложения се отпускат лекарства и места за оземляване на притиснати от живота хора и семейства, предоставят се по 15 дка земя за прехрана на стари опълченци, учредяват се земеделски кооперации. Георги Манавски напуска кметския кабинет през 1908 г., но остава да живее в крайдунавския град с четиримата си синове и съпругата си, обкръжен с уважението и почитта на повечето си съграждани. През 1916 г. най-малкият му син Любен загива в боевете на Каймакчалан край Битоля. Най-големият му син Петко става учител, Борис ръководи пожарната команда, а Трифон отваря стъкларски магазин. Георги Манавски издъхва през 1942 г. на 83 години, обкръжен с деца и внуци. Дни след смъртта му общинският съвет го обявява за почетен гражданин, дава името му на площад и градски парк и в знак на благодарност за делата му за разцвета на Лом издига паметник на бившия кмет пред Народната банка.

Само две години по-късно – в първите години на комунистическата власт обаче, бюстът на Георги Манавски изчезва. Според някои бронзовата фигура е претопена в местна леярна. Според други паметникът е хвърлен в Дунав. „Двама възрастни ломчани преди да починат ми признаха, че са били принудени като младежи от милиционери да натоварят паметника на каруца и да го хвърлят в реката!”, разказва бившият зам. кмет на Лом Евгени Йорданов – съпруг на внучката на Манавски Любка.

Гаврите с паметта на заслужилия управник обаче продължават и след нощната „екзекуция”. Мраморният постамент на бюста тайно е свален и е вграден в стълбище в дома на местен МВР началник. Години наред той се хвалел, че е единственият, който всеки ден стъпва върху кмет, споделят стари ломчани. Името и делата на Георги Манавски са изтрити от историята на крайдунавския град за десетилетия. Чак след 1989 г. запазили спомена за всеотдайния управник ломчани започват да вадят от забравата заслугите му за общината.

Навечерието на 160 годишната от рождението на Георги Манавски е добър повод да се възродят паметта и почитта към родолюбеца и строителя на Лом и да се възстанови поругания му паметник, предлагат граждани. „В продължение на 12 години в края на XIX и началото на XX век, в които е начело на общинския съвет в Лом, кметът Георги Манавски допринася със своята прозорливост и далновидност за просперирането и издигането на крайдунавския град сред най-развитите и модерни градове в България. Спечелил уважението на съвременниците си, той заслужава признанието и на потомците”, казва ръководителката на Държавния архив в Монтана Ангелина Емилова, която изследва живота на местния управник.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (10)

  1. Какво нещо е комунизма.Като не може да унищожи човека преживе от политическа злоба унищожава неговия паметник.Да им се чудиш на акъла.И още повече да се чудиш, че и сега има хора дето симпатизират на това недоразумение.

    1. Грешиш, Петров ! Едва ли има хора, които да симпатизират на изстъпленията, на дивия примитивизъм, на злобната отмъстителност от нищожни хора с интелект на подчовеци. Но ако има малко обективност в теб, трябва да забележиш че такива са били основно онези взели властта и управлявали в първите 10-15 години след преврата. Когато властта са взели селски неграмотници, козари, бръснари, ратаи и такива са първите директори на фабрики, висши ръководители, милиционерски шефове, съдии…След това комунизма(( или соца) разбира че с такива диви примати трудно ще върви икономика и държава и започва да държи не само на партийната вярност, а основно на квалификацията. Точно за този период, довел държавата до ред и възход симпатизират хората. Ако искаш можеш да го отричаш, но това си е право на вечно отричащия. Всъщност, хайде покажи ми един период от историята, в която искаш държава, където смяната на власт и строй да не е протичала по идентичен начин?

    2. НЕМА СТРАШНО…… И ДНЕС БСП ПРАВИ ТОЧНО ТАКА, НО КАТО ИМА ИДИОТИ ДА ТЪРПЯТ……

  2. Taртаковер, защо беше необходимо властта да
    да бъде подарена на хора със зловещи навици,
    диви примати както ти ги наричаш. Ти оправдаваш
    дарителите и жестокостите извършени от дивите примати в името на настъпилото общо благо настъпило след първите 15 години. “Целта оправдава
    средствата”- лозунга на всички революционери е
    и твоя идеал….
    Според теб българския народ е бил и е облагоденстван от успешните превратите извършени през1944 г. и през 1989 г. от БКП-то..
    Не можеш да докажеш на мен и на българския
    народ,, че пррврата през 1989 г. Не е дело на
    комунистите с помощта наСССР.
    Какво щастие виждаш в очите на българите след
    превратите извършени от политици в услуга на
    чужди интереси!!!!!!!

    1. целта оправдава средствата приляга много повече на чърчил, отколкото на сталин. колкото и подлогите да премълчават фактите.
      а както се вижда и съвременните евроатлантици добре са научили това.

  3. Г-н Иванов , лицата който посочваш вероятно не
    са били членове на БКП-то, но са тясно свързани с комунистите. Нима превратажиите Кимон
    Георгиев, Дамян Велчев бяха комунисти?! Те достойно им служила .дори и по времето на соца.
    По времето на соца имаше особена група ,тъй
    наречените без партини комунисти. От тях се страхуваха и комунистите с партиен билет. Тези
    службогонци използваха комунистите за преврата
    през 1989 година .

    1. кимон е демократическата партия, планиран за ликвидиране ор бкп, поставен за премиер от чърчил.
      други въпроси?!

  4. нешто ми се губи: отмъштението е мерзко и немъ спор ну се пак сигурно си имъ и некъквъ скритъ въ статиятъ мънинкъ причинкъ:ако е само отъ завист отъ успехите му нееемъм думи

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.