АПИ: Не поддържаме монопол на нито един национален доставчик на услуги

Условна присъда за убит пийнал пешеходец

Половината българи не харесват демокрацията

Втори бронз за Бонева

Съдят мъж за четири средни телесни повреди, причинени с пиратки

За да отслабнете след 50-годишна възраст, намалете порциите Здравословните храни не винаги водят до загуба на килограми

Община Търговище с награда за социална отговорност

Вход свободен в бургаския авиомузей

Самолет на израелските авиолинии кацна аварийно на Летище София

Шефът на строителния контрол в Столична община подаде оставка

ЦИК: Увеличаването на секциите с машинно гласуване вероятно ще доведе до повече грешки в протоколите и може да повлияе на резултата

56-годишен мъж е открит мъртъв в дома си в Пловдив, има следи от насилие

Увеличиха с 1 година наказанието на шофьора, прегазил балетист

МОК извади бокса от програмата на Олимпиадата Международният олимпийски комитет отне лиценза на АИБА

Охранител открадна близо 5 млн. евро от банка в Турция

Грета Ганчева: Самотата води или до лудост, или до книга

Най-голямата ми любов беше Емил Димитров

След признанието от Путин, останах без думи от щастие

Преди имах толкова правителствени концерти, сега не искам

– Госпожо Ганчева, как се почувствахте, когато преди месец получихте признание от президента на Руската федерация Владимир Путин за големия ви принос в укрепването на руско-българските културни връзки?
– Когато руския посланик Анатолий Анатолиевич ми прочете и връчи тези думи на благодарност за принос в руско-българските културни отношения от президента Путин, направо останах без думи от щастие! Човек, който е признат от целия свят да напише такива неща за мен – това ме направи безкрайно щастлива и след това не се сдържах и извиках: “Благодаря ви, Владимир Владимирович за тези прекрасни думи”, като всички присъстващи станаха на крака. Да имаш културни връзки с такава държава – от това по-голямо щастие няма.

– Тази седмица се завърнахте от концерт в Русия. Как премина?
– Турнетата ми в Русия датират още от 1964 година, когато за първи път отидохме там с Емил (Димитров-б.а.), където започна и нашата голяма любов, както и моята любов към руската публика и всичко руско. Сега участвах в един великолепен концерт – “Славянски венец”, който е с детски състави и хорове до 17 години и за мое голямо щастие младите хора много харесват и обичат песните ми – имаше такъв аплауз! Всяка година имам по пет-шест концерта в Русия със сборния детски хор на Татяна Жданова, който е от 1000 деца, като голяма част от тях пяха на закриването на Олимпиадата в Сочи.

– В Русия артистите са на пиедестал, а у нас чувствате ли се достатъчно уважавана и ценена?
– Разликата между артистите там и тук е огромна, защото те получават много големи хонорари, но и пазарът също е много голям. Като гледам музикалните риалити формати у нас и ако трябва да ги сравня с техните, то техните първенци тръгват на турнета, веднага след шоуто, а у нас това липсва – няма такъв пазар. Аз лично се чувствам уважавана в Русия, но тук също се чувствам обичана и уважавана от обикновените хора. Често, като ме срещнат някъде и възкликват: “Вие сте Грета Ганчева, колко ви обичам!” – дори са ми целували ръце. Преди съм имала толкова правителствени концерти, а сега не искам да имам, защото не обичам да ходя по светски балове и соарета. В живота съм съвсем естествена, може да ме срещнете в тролеите, в трамваите, на улицата, защото вече не карам кола и съм си най-обикновен човек, но на сцената съм кралица и там е моята сила.

– Имала ли сте възможност да се запознаете с Владимир Висоцки, или някоя друга голяма руска звезда?
– Познавам се много добре с Олег Газманов и дори сме пели заедно, а Висоцки съм го виждала в България, когато игра “Хамлет” и след представлението всички артисти бяхме с него в Клуба на артистите. Той е вихър, едно кълбо от енергия, талант и интелект. Чела съм книгата на Марина Влади и много ме впечатли историята, когато двамата с Висоцки са били поканени на купон в Манхатън, на който са присъствали всички техни кинозвезди. Преди да отидат там, той се преобличал няколко пъти, но накрая пак си сложил сивото пуловерче и всички кинозвезди на партито го гледали с голямо пренебрежение. Когато обаче Висоцки хванал китарата и запял – всички обърнали погледи към него и сърцата им се отворили.

– Какво е отношението ви към новата българска музика и харесвате ли някой от актуалните изпълнители на родната сцена?
– Обичам песните на Тончо Русев, Митко Щерев и Стефан Димитров – те са друг вид творци, докато сега е малко хаос в българската музика. От по-младите ми харесва Миро – един много особен човек, който е роден да бъде на сцената и да дарява хората с енергията, добротата, интелигентността и излъчването си, защото на тях им е необходима светлина, за да им бъде топло в живота. Мария Илиева също ми харесва.

– Вашата най-популярна песен е “Тумбалалайка”. Как се роди тя и очаквахте ли, че ще станете известна точно с нея?
– Никога не съм очаквала, че ще стана известна. В оригинал песента е еврейска, а ние с Емил я харесахме и си сложихме български текст. Моята гордост е, че популяризирах тази еврейска песен на български в целия СССР и цяла Европа. След като я изпях в началото имаше и коментари от сорта на: “Ама, тя не трябва да играе в киното, защото пее тази песен – “Балалайка”. Оказа се, че тя стана любима песен на много хора, а същевременно се родиха толкова лоши песни, че тя блесна още повече.

– Вие сте посвещавала песен на Емил Димитров, а той на вас посвещавал ли е?
– Обичах да му казвам на шега: “Ти за всички писа, а за мене никога не написа песен!” А Емил ми вика: “Каква песен, аз не те пускам от сърцето си!” Аз му посветих песен, написах и книга за него, сега дори пиша нова книга – “Спомени, върнете се”, със случки и спомени от моя живот. Току-що завърших и едноименната песен по книгата и се оказа, че творецът като започне да твори и стига до безкрайността. Реших, това да бъде първата книга-концерт, защото съм актриса-певица и всяка глава в нея ме вдъхнови и е възпята от мен в песен. Надявам се в края на годината всичко да бъде готово. Има мигове, в които човек остава без работа, или остава сам и аз си викам: “Самотата ражда или лудост, или книга”. Аз избрах книгата.

– Имате ли някакъв много скъп, сантиментално ценен подарък от Емил?
– О, имах два пръстена от него, но и двата ми ги откраднаха. Единият беше като халка, въпреки че ние не сме се женили с халки, а другият беше пръстен с червен рубин – в него имаше много любов. Такива предмети, като биват откраднати от някого и енергията в тях започва да бушува и се връща върху него. Аз разбрах коя жена го е направила, точно по това, което є се случи. Мога да споделя, че Емил имаше много скрити способности, знаеше много неща и ми е казвал: “Да знаеш, че ако някога някой посегне към този пръстен, ще му се случи нещо много лошо”. След време така и стана – на тази жена є се струпаха три неприятни неща едно след друго.

– Освен Емил, има ли и други хора с подобни скрити способности, до които сте се докосвала?
– Да, защото творците сме хора на духа и при нас това не е рядкост. Може би не се знае това, че Людмила Живкова, която контактуваше с Ванга, също имаше способност да вижда в бъдещето. Ние с нея бяхме в една компания преди да стане министър и веднъж тя ми гледа на ръка. Каза ми: “Ти ще развиеш такава интуиция, почти като на петричката врачка!”. Аз никога не мога да достигна до такива осъзнати ясновидски прозрения, но наистина имам силна интуиция. Емил също притежаваше такива способности и беше човек на духа, а парите за него никога не са били най-важни, както и за мен. При Емил парите направо се изсипваха, но след това му ги взеха – миличкия, Бог да го прости. Двамата се обичахме до последния момент… (Разплаква се – б.а.)

– Ревнувахте ли Емил от многобройните му почитателки, или от някоя конкретна жена?
– От почитателки – не, но го ревнувах, когато се разделихме – Мариета беше много красива жена. В началото с нея се ревнувахме, но после разбрахме, че и двете обичаме Емил и дори в последните години бяхме приятелки.

– Съжалявате ли, че бракът ви продължи само три години?
– След раздялата ни, животът ми тръгна много бурно и мъката мина. Не знам какво щеше да стане, ако бяхме останали заедно, можеше да се избием – шегувам се, а сега остана една чиста любов като цвете, иначе може би щеше да вехне, да падат листата, защото семейния живот е нещо много сложно.

– Коя е любимата ви история от книгата “Моята любов Емил”?
– О, любимата ми история е в самото начало на книгата, когато на Червения площад Емил ми се обясни в любов. А другата е, когато година след раздялата ни се срещнахме отново на един концерт. Той беше дошъл с цялата компания – Мариета, Васко, кучето.. Преди да изляза на сцената и Гошо Минчев ми каза: “Сега да видиш – Емил седна на първия ред, ще ти се разкаже играта…“ Аз пея първа и си викам: “Дръж се, Грета.” В началото – държах, държах, но като започнах да пея – “Вън вали” и като заревах, а той пуши и гледам как цигарата му пари пръстите, как седи и ме гледа… Вечерта отново се видяхме в един бар и Гошо Минчев ми вика: “Грета ти си луда, защо дойдохме тук?!” Изведнъж, като че с Емил ни хавана някаква сила – и двамата тръгнахме един към друг. Той каза: “Жена ми”, а аз – “Мъжа ми” и после цяла нощ ходихме по алеите и си викаме, че утре ще отидем отново да се разпишем, въпреки че в паспортите ни не беше отбелязано, че сме разведени…

– Такава любов наистина се среща рядко..
– Тази любов между нас ме крепеше, това, че е толкова голяма и беше глътка въздух за мен след раздялата ни. Спомням си и последния ни разговор, когато вече си отиваше, а аз му казвах, че го обичам и че България го обича и го молех да не умира. Тогава току-що се бях върнала от Москва, а той беше зле – в болницата и още на следващия ден вдигнах телефона да му кажа, че ще отида да го видя, но сестрата ми каза да му говоря повече, защото той не може. Говорих, говорих и накрая пак му казах:“Обичам те”. Той, както не можеше да говори, прошепна на срички: “О-би-чам -те”, а след половин час ми се обаждат от една телевизия да ме питат какво ще кажа за кончината му…

– Вие сте изнасяла много концерти пред Тодор Живков. Виждате ли някой от днешните политици с неговите качества на управник?
– Тодор Живков беше явление. Много хора го имитираха, но той беше от този вид личности, които искат до всичко да се доближат и да научат. Той изнасяше дори четиричасови речи пред художници, поети, писатели… – при това, без да му е написан предварително текстът. Аз непрекъснато пеех по техните сбирки и си спомням как веднъж Живков се връща от конгрес в Чехия и пита художниците каква реч искат – от половин, от два часа, или от три часа. После им говори три часа така увлекателно, с примери от световната история на изкуството и класиците… Той беше човек от народа, който се стремеше всичко да знае за народа. Няма такъв политик днес!

– Кой е най-трудният ви момент?
– Аз съм достигала до най-ниска точка, благодарение на един брак, с който сбърках много, в резултат на което 6 години седях в един хол и ме гледаха майка ми и баща ми с тяхната пенсия – до последния им миг. Те ме хранеха и обличаха, като през тези 6 години седях в хола с един развлечен пуловер, но през това време успях да напиша много песни и други неща. Тогава не съм имала пари, но дори най-големите класици са си пишели произведенията, като са били най-зле. Както казват – всяко зло за добро.

– Как успявате да запазите този младежки дух и оптимизъм в себе си?
– Не усещам годините си – кога минаха 75? Според мен всичко зависи от семката, както казваше дядо ми. Той беше много интересен човек, като някой му каже – разкажи ми за рода, а дядо: “Ние сме отскоро, затова всички сме толкова млади и красиви”. От младата семка се ражда само младост и красота. Човек може да се чувства млад и до 100 години. Баща ми беше най-добрият човек на света, вечна му памет. Може би ми помага това, че и аз съм добра – толкова съм пяла без пари, че ако реши съдбата да ми върне тези пари, сигурно ще ме затрупа с тях и нямаше да мога да дишам…

– Сънувате ли Емил?
О, много го сънувам и след като го сънувам му наливам едно питие и го оставям на терасата ми, защото си признавам, че ме е страх да ходя на гробищата сама – има много кучета…

НАШИЯТ ГОСТ
Обичаната актриса и певица Грета Ганчева е кръстена на легендарната Грета Гарбо и още от детските є години става ясно, че сцената ще бъде нейната съдба. Талантът є е оценен високо и като студентка във ВИТИЗ, тя вече е избрана да играе главна роля в Народния театър. Грета се е снимала и в редица филми, сред които са “Войната на таралежите”, “Деца играят вън”, “Шведските крале”, “Изпити по никое време” и “Синята лампа”. Най-голяма известност є носи песента “Тумбалалайка”, първия куплет от която е написан от Емил Димитров, а останалата част от текста измисля сама. Емил е съпруг на Грета в продължение на три години, но оставя незабравима следа в целия є живот, като тя му посвещава и книгата – “Моята любов Емил”. Освен в България, Грета е много популярна и в Русия, където изнася редица концерти.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Много дибра певица и актриса, а Балалайката ми е любима песен

  2. два месеца женена за Емил, 102 години разказва за него и „голямата “ им любов. Сякаш той няма съпруга , син, внуци, само тя тя тя

  3. Грета ми е любимка, четох й книгата и сега и останах впечатлена.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.