Състоянието на Цвета Караянчева е стабилно

Убиецът на хазартния бос Миджурина иска съкратено следствие 37-годишният Михаил Станчев разстреля съперника си и рани тежко красивата Симона миналото лято

По-малко приходи за морските хотели през юли

С благотворителна инициатива ще отбележи рождения си ден кметът на Стара Загора

Борисов на откриване на нов завод в Петрич: Скоро градът ще стане на час път от София

Гешев: До хакерската атака с НАП държавата подценяваше този проблем

Сотир Цацаров: Киберпрестъпленията да се криминализират

Министър Маринов: Хакерството започва да се превръща в мода сред младежите

Константин се закача с Гери-Никол Феновете му не одобряват

Цветан Цветанов учреди Евро-атлантически център за сигурност Млад кадър на Американския университет е изпълнителен директор, в екипа са журналистът Христо Христов и психологът Росен Йорданов

Индия е най-опасното място за жени на света

Патриарх Неофит отслужи Архиерейска света литургия в столичния храм „Св. София“ (СНИМКИ)

Виктория Бекъм не обича да носи прашки

Зелена светлина за детската болница КЗК отхвърли жалбата, която стопира конкурса за доизграждане но новото лечебно заведение

Урсула фон дер Лайен: Трябва да се гордеем с нашия европейски начин на живот във всичките му форми

Григор Димитров: Бях толкова зле, че не искам да си спомням

September 3, 2019 – Grigor Dimitrov reacts to winning his quarterfinal match against Roger Federer at the 2019 US Open. (Photo by Darren Carroll/USTA)

Класирането на Григор Димитров за полуфинал на турнир от Големия шлем не е чудо. Все пак преди години от него очакваха да наследи именно жертвата си Федерер на трона на мъжкия тенис. Но случилото се на тазгодишния Ю Ес оупън е напълно необяснимо, ако приемем, че за да се представиш добре на голям турнир, трябва да имаш солидна игрова практика и куп успехи преди това. Самият Григор също не е сигурен на какво се дължи успехът му…

– Сякаш най-доброто треньорско решение на Андре Агаси и Радек Щепанек беше да не идват с вас в Ню Йорк…
– Би било добре, ако можех да обясня какво се случи. Беше трудно решение и наистина не знам защо прецениха така. Може би искаха да ме накарат да се събудя, да се фокусирам повече върху турнира. Андре и Радек не са тук, но постоянно поддържаме връзка. Със сигурност ще се съберем отново. Засега всичко се развива добре за мен.

– Преди мача Роджър беше сочен за абсолютен фаворит. А вие какво мислехте?
– Не съм си мислел, че няма какво да губя. Напротив – смятах, че има за какво да съжалявам, ако не успея. Отдавна не бях играл на този корт. През първия сет бях нервен, търсих ритъма си, а той сервираше добре. Мислех си само, че трябва да остана в мача на всяка цена. Знаех че физически се чувствам много, много добре. Движението ми по корта беше на ниво. Когато сервирах за мача, усещах, че държа емоциите си под контрол, което беше най-важното. Много, много съм щастлив.

– В кой момент от мача решихте, че може и да спечелите?
– Не знам, може би след втория сет започнах да налучквам правилния ритъм. Тогава усетих, че в дългите разигравания ще имам предимство и така основната ми цел стана да го накарам да стои повече на корта. Видях също, че в края на мача той стана по-бавен. Определено не беше на сто процента. Но така е в мач в три от пет сета – всичко може да се случи.

– Доскоро се оплаквахте от здравословни проблеми. Очаквахте ли завръщането към победите да мине през самия Федерер?
– Този момент трябваше да дойде и най-хубавото е, че дойде днес. Бях се подготвил като за всеки друг мач, не исках да мисля, че играя срещу Роджър. Срещу него, ако за миг се разколебаеш, сетът свършва. Той започна много добре, сервираше отлично, не ми оставяше почти никакви шансове. Волетата му бяха на световно ниво, но това си е той. Ако го оставиш да води играта, мачът приключва. На корта нямах време да мисля, трябваше възможно най-бързо да забравям загубените точки. Имах тежки моменти и наистина се ядосах, когато загубих сетовете. Но знаех, че той страда повече. Усещах, че ще издържа физически в по-голяма степен от него.

– Какво е да преминете през падения и възход за толкова кратко време?
– Продължавах да вярвам и да работя върху подобряването на играта си. Опитвах се да контролирам онова, което мога. Това е всичко. Понякога най-трудно е да направиш простите неща. Не беше лесно време за мен. В последните шест-седем месеца бях толкова зле, че не искам дори да си спомням. Намерих опора в семейството и приятелите си, продължих да работя и да се възстановявам. Промених малки елементи в ракетата и трябваше да свикна с нея. Отстрани периодът изглежда кратък, но за мен сякаш беше много дълъг. Малко по малко нещата си идват на местата. Това бе само една от стъпките в желаната посока.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.