Дидо от Д2 се класира за финала на „Фермата“!

Учени от БАН предлагат нов психотест за шофьори

Заев: Армията на Косово се появява в неподходящо време

В 75 училища у нас вече няма хартиен дневник

Турската армия готова за операция в Сирия Ердоган: САЩ да изтеглят кюрдите

Борисов: Нито веднъж не съм застанал срещу решение на президента Май месец ще има европейски избори и ще видим кой колко струва, каза премиерът

По 12 години затвор за мъжете, измъчвали таксиметров шофьор във Врачанско

Задължителна ясла за деца от гета в Дания Неспазването на закона лишава от детски надбавки

Министерството на културата официално се присъедини към проекта ТРАДУКИ

Меркел подкрепи мерките на Макрон за справяне с протестите

Шокиращи сметки за топла вода изненадаха търновци

Никола Василев е новият изпълнителен директор на БДЖ

Ирландският парламент разреши абортите

Биг Бенд- Благоевград и музикално училище „Престо” подариха коледен концерт на жители и гости на града

Харчим 275 лв. на човек за празниците Цените са със 7-11 на сто по-високи спрямо миналата година

Гротескният спор за името “Македония” Досега няма подписано дори споразумение между Гърция и Македония

Премиерите на Македония Зоран Заев и на Гърция Алексис Ципрас. Снимка: Архив

Насаме гръцки политици признават, че официалната позиция на Атина в спора за името „Македония“ е абсурдна, но могат ли да си плюят в лицето? Иде ли краят на една политическа гротеска?

В началото на статията, озаглавена „Безименно нещастие“, балканският експерт на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” разяснява накратко същината на спора: „Гърция не ще да признае на Македония правото да се казва Македония, защото подобно име накърнявало гръцката история и здравото народностно чувство. (…) Единствено гърците имали право да притежават името „Македония“, защото в крайна сметка Александър Велики с огън и меч разнесъл по цял свят не друго, а елинистичната култура.“

Михаел Мартенс припомня също някои скрити страни на спора и последните стъпки в опита за решаването му: „Преди няколко години до обществеността достигнаха няколко грами от американски дипломати, според които на четири очи много гръцки политици признавали, че официалната позиция на Атина по спора за името е абсурдна, но какво да правиш: Когато веднъж си се врекъл в някаква несмислена идея, вече не можеш току-така да се откажеш от нея, без да си плюеш в лицето. Гръцкият премиер Алексис Ципрас и неговият външен министър Никос Коциас не са жертва на този политически делириум. Ципрас и неговата партия могат да бъдат обвинявани в какво ли не, но те никога не са били щурмови отряд на антично обвеяното опиянение в спора за името. Ципрас и Коциас определено разбират, че Гърция не допринася за стабилността на малката си северна съседка, като непрекъснато пречи на западната u интеграция. А нестабилността на Балканите изобщо не е в интерес на Гърция.“

Авторът на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ проследява хода на преговорите за името, един тур от които се проведе и в София. Според него, в края на май се е очертало известно споразумение около името „Северна Македония“ – поне на техническо равнище.
Националистите от двете страни си приличат повече, отколкото подозират.

Коциас наскоро беше в Берлин и проведе разговори във Външното министерство и в канцлерство. У своите събеседници той остави впечатлението, че има сериозен интерес да се намери решение и дори е готов да си навлече вътрешно-политически ядове по тази причина. Защото съпротивата вече се надига. Македонските и гръцките националисти, които си приличат доста повече, отколкото сами са склонни да признаят, в добре познат синхрон възнамеряват да протестират срещу компромиса.

Мартенс пише за демонстрациите, които вече се проведоха в Атина, в Солун и в няколко други провинциални града. С поглед към Скопие, авторът цитира съпротивата на опозиционната партия ВМРО, чийто нов лидер Християн Мицкоски обвинява правителството в „разпродаване на националните интереси“ – сякаш тези интереси се състоят в трайната изолация на страната, коментира Мартенс. По-нататък в статията му четем:

„Досега нито Ципрас, нито Заев се поддават на натиска чрез протести или чрез подобни аргументи, въпреки това обаче преговорите им могат да се провалят – и то по най-различни причини. Защото досега няма подписано дори споразумение между Гърция и Македония, а едно такова бъдещо споразумение ще бъде само началото. За ратификацията му Ципрас трябва да разчита на помощ от опозицията в Атина, защото коалиционният му партньор, дяснопопулистките „Независими гърци“, по никакъв начин няма да гласува за решение, съдържащо името „Македония“. Заев пък обеща в предизборната си кампания, че евентуалното решение не само ще бъде гласувано в парламента, а ще бъде подложено и на референдум. Според оптимистичния сценарий на Скопие, сега бързо трябва да се подпише споразумение, за да може Македония да получи покана за НАТО още по време на срещата на върха на Алианса през юли. После обаче трябва да се видят резултатите от референдума, който Заев може да насрочи през септември или октомври.“

В края на статията Михаел Мартенс пише, че през последните дни от Атина идват обезкуражаващи сигнали, а разговорите сякаш отново са попаднали в задънена улица. Според него обаче това не означава окончателен провал, а навярно са.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. А БЪлгария НЕ трябва да допуска Македония да КРАДЕ от Историята на България. Албанци и Сърби в Македония писали че цар Самуил е първия македонски цар, след като направили въстание през 969 г против България и 976 г- против Византия. Не трябва да оставяме АЛбанци и сърби да крадат от нашата История. Ако се смятат за българи, може да приемат че БЪлгарските царе са били и техни царе. Но ако приказват че са правили въстания срещу България, никакви царе не трябва да им даваме да пишат в Историята на Македония. Отделно от това сърбите и албанците писали че македонци са направили Илинденското Въстание от 1903г за освобождение на Македония. Пак лъжат, също като турците. Българите правим Въстание за Освобождение на Македония през 1903 г.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.