Гуинет Полтроу: Любовта ми към киното изстина

 

Вече никой не може да се гаври с мен

Филмът „Заразяване“ предсказа пандемията

Харви Уайнстийн беше ужасен шеф

Не искам да съм сама в хотелска стая за шест седмици

Много добре осъзнах какво е славата

На 48 години Гуинет Полтроу е в превъзходна кондиция. С нейното аристократично, едновременно студено и сексуално английско излъчване, тя винаги се е справяла добре в ролите на дами от елита, които крият или търсят нещо по-специално и по-опасно. 

Гуинет има адски успешна кариера в театъра, киното и на сцената като певица. Полтроу е сред най-награждаваните жени в шоубизнеса с награди „Златна камера”, „Сателит”, „Златен глобус”, „Еми” и, разбира се, „Оскар”. Тя е номинирана за „БАФТА”, „Грами” и две статуетки „Сатурн”. Гуинет Полтроу играе в „Плът на раздора”, „Хук”, „Седем”, „Големите надежди”, „Влюбеният Шекспир”, „Кланът Тененбаум”, „Железният човек”, „Железният човек 2”, „Отмъстителите”, „Железният човек 3”, сериалът „Клуб Веселие” и други. Тя участва и в „Заразяване” от 2011-а, който се радва на подновен интерес покрай пандемията COVID-19. 

В последните години Полтроу намали актьорските ангажименти и основа собствен лайфстайл бизнес. Въпреки това продължава да поема и по някоя роля като тази в комедийната поредица „Политикът“.

- Гуинет, много хора се питат защо вече не сте толкова активна в киното?
- Истината е, че още през 1999-а усетих, че губя посока в актьорската професия. Чувствах се износена. Най-вече блясъкът на ролите се износи. Не помогна и прекомерния публичен интерес към живота ми.

Както и това, че съм работила с човек като Харви Уайнстийн, когато още беше могъщ продуцент и се държеше като шеф на всички. И то ужасен. Всичко това ме накара да се питам дали тази професия е изобщо за мен. Дали е моето призвание.

Задавах си въпроса коя съм и към какво съм се устремила. Друг фактор е, че много бързо стигнах върха. А после се оказа, че не обичам актьорската игра, колкото съм си мислела. Любовта ми към киното изстина.

Но преди години това беше само усещане. То се засили и изкристализира с времето. Трудно е да си актьор и семеен човек с корени. Постоянно пътуваш. А аз обичам домашното огнище. Не искам да съм сама в хотелска стая в Будапеща за шест седмици. Това просто не съм аз.

- Всичко това ви е дошло до гуша…
- Да. В един момент осъзнах, че съм прегоряла. Редовните актьорски ангажименти ме изстискваха. Снимах от три до пет филма на година. Стигна се дотам, че дори най-малките неща не ми понасяха - седенето в караваната на снимачната площадка, гримирането за роля, подготовката.

Бях бременна с дъщеря ми по време на снимките на филма Proof, постоянно ми ставаше лошо и просто исках да умра.

А трябваше да уча монолози от по пет страници, защото това беше адаптация по пиеса. В този момент си казах, че ще си взема огромна почивка от киното.

- Липсват ли ви ролите?
- В никакъв случай. Дори, когато засека филм с мое участие по телевизията ми става лошо. Децата ми не са гледали нито едно заглавие с мен, с изключение на “Железният човек”.

- Какво е за вас известността?
- Мисля, че вече много добре я разбирам. Тя е странно нещо. Онзи ден синът ми ми разказа как е излизал с най-добрия си приятел и неговото семейство. Каза ми: „Мамо, хората са толкова по-различни, когато теб те няма”.

- Вие сте една от звездите в „Заразяване” на Стивън Содърбърг, който почти предсказа пандемията преди близо 10 години. Заради коронавируса милиони хора го гледат отново или за пръв път. Странно ли ви е сега да сте била част от подобен филм, който така реалистично да опише вирусна епидемия?
- Какво да ви кажа, вече съм била в този филм. Той наистина предсказа пандемията. Екипът работеше с най-добрите учени и експерти. Параноя, паника, пропаганда, пандемия...

Още в началото на цялата лудница казах: „Време е да сложим маските. Искам да призова всички хора да се пазят, да не се ръкуват и да си мият ръцете често. Сега трябва да си стоим вкъщи, да си готвим и да бъдем заедно с близките си.

- Как гледате на движението #MeToo?
- To дойде като резултат от дългогодишни натрупвания. Тези неща все още се случват, но е малко по-различно. 

Трудно е да се борим срещу тази система на страх, йерархия и заплаха. Много неравенство съществува. 
Но аз съм достигнала до ниво, в което никой не може да се гаври с мен.

- Как решихте да навлезете в лайфстайл бизнеса?
- Последните няколко години бяха наистина лудешко пътуване в един нов свят, запознах се с много нови хора, открих нови и далечни хоризонти, опознах и себе си, така както не съм и си представяла, че мога да се опозная. 
Извървях дълъг път, съзрях и успях да постигна лично духовно израстване. Наистина съм безкрайно доволно от завоя, който предприех в живота си. Да бъда филмова звезда вече със сигурност не е основен приоритет за мен.

Шоубизнес светът се изчерпа, износи се в очите ми и сякаш няма какво повече да ми даде. Сега е време аз да дам на хората част от познанието, което съм придобила през последните години.

- Как се развива компания ви Goop?
- Създадох Goop още през 2008-а година с идеята да бъде един качествен лайфстайл бранд на пазара на безбрежна онлайн информация. Насочих се към хубавите неща от живота - храната, пътуването. 

Обединяваща идея беше да представя и предложа на публиката здравословен подход към качествения живот. В началото изпитвах сериозни колебания и не бях сигурна, че искам да забия своя флаг, образно казано. Беше си страшно. Но с времето нещата се получиха.

- Какво ви притесняваше?
- Притесняваха ме коментарите на колеги и журналисти. Усещах думите “Какво си мисли, че прави тя” да се забиват като малки иглички по цялото ми тяло. Спомням си, че по това време имаше премиерен филм с мое участие и по повода в „Ню Йорк Таймс” пуснаха огромен материал за мен, в който питаха защо изобщо правя това. 

А тогава аз просто давах рецепти за мъфини с банан. Някои медии реагираха твърде екстремно на моя преход и моя бизнес. Все още си мисля, че прекалиха, а някои и продължават да прекаляват.

- Защо има такива реакции, според вас?
- Колкото по-успешно е едно нещо, толкова повече зложелатели се навъждат. Съжалявам, но не мога да се преструвам на човек, който изкарва 25 хиляди долара на година. Просто не мога. И няма да го направя. Не се срамувам от успеха си.

Коментари

Задължително поле