Гневни кюрди замерят с картофи изтеглящите се американци в Сирия (ВИДЕО)

Психоложката Лариса Ренар отново идва у нас

Къщата на Яворов официално става собственост на Столичната община

Наша компания отива на финала на Startup World Cup с награден фонд от 1 млн. долара

Варна чака „Историческо величие“ Интерактивната изложба започва националното си турне в 27-те областни града

Eгипет показа грандиозна находка на 3000 години 30 запазени саркофага от Долината на царете

Президентът: Успешното партньорство на България с корпорация „Мейджи“ е пример за японските инвеститори

Повдигнаха обвинения на четирима души за убийството на журналиста Ян Куцияк и годеницата му

Арестуваха британец, крал от магазини за домашни потреби на Албиона

Мъж търси WC, намери труп

МФ: Българската икономика ще отбележи ръст от 3,4% тази година

Министър Танева в Добрич: До седмица предстои разплащане по de minimis за пчелите

Първи снимки от сватбата на Рафаел Надал

Екатерина Захариева: Съжалявам, че не успяхме да подпишем програма за сътрудничество в областта на образованието и културата с Русия

Густаво Бусато, новият бразилски вратар на „червените“, ексклузивно пред „Труд“: ЦСКА заслужава да играе в Шампионската лига

Вратарският пост е най-неблагодарен във футбола. Грешките на стража се гледат под лупа, а спасяванията са в категорията „Това му е работата“. В името да намери сериозна конкуренция на Витаутас Черниаускас спортно-техническият щаб на ЦСКА погледна в далечна Бразилия. И там намери вратар, който е бил резерва на големия Дида.
Густаво Бусато е известен като майстор на дузпите, а при юношите става шампион на Бразилия с „Гремио“. Вратарят даде ексклузивно интервю за „Труд“.

– Спечелихте титулярно място в ЦСКА. Как виждате конкуренцията с Витаутас Черниаускас?
– Нормално е всички да искат да играят. Аз получих шанс да пазя, но работих усърдно за тази възможност. Много е важно всички футболисти да имат увереност в собствените сили и да разчитаме един на друг. Това очаква от нас и треньорското ръководство, а и публиката на ЦСКА.
– Голямо ли е напрежението да бъдеш вратар на ЦСКА?
– Много е хубаво човек да играе за голям клуб като ЦСКА. Да се бори винаги за победа във всеки турнир. Всичките момчета тук работим неуморно, защото знаем, че ако дадем всичко от себе си, ще останем в историята на един истински гранд.
– Говорите ли си извън тренировките с Черниаускас? Имате ли такива общи теми?
Говорим си за нещата от живота. Нормално е между съотборници. Всички сме сплотени. Разчитаме един на друг. Отношенията ни са прекрасни. Всеки от нас, независимо дали е на терена или не, се радва на успехите на отбора.
– Вратарските грешки се гледат най-много под лупа. Притеснявате ли се, че може да сбъркате?
За да избягва грешките, човек трябва да е винаги максимално концентриран. Това е най-важното качество на вратаря, за да спасява вратата и отбора си. Точно затова работим за максимална концентрация. Вратарите нямаме право дори за секунда да я губим. Надявам се ролята ми по време на мачовете да е важна и да спасявам винаги отбора си.
– Вратарят е най-рядко сменяната позиция в един отбор. Как се воюва за титулярно място?
Откакто съм дошъл тук, във всеки един момент не съм спирал да работя. Раздавах се докрай. Това е единствената рецепта. Когато си резерва, трябва да си двойно по-усърден.
– А когато знаете, че ще бъдете резерва, имате ли достатъчно мотивация в тренировките?
Не е лесно, защото във футбола всеки иска да играе. Бори се за място под слънцето. Особено, когато другият вратар е от класата на Черниаускас, трябва да се работи наистина здраво. Може да чакаш една седмица, един месец или дори година. Не трябва да се предаваш.
– Кой нападател на ЦСКА най-често ви вкарва гол на тренировките?
– Трудно им е на всичките (смее се). Имаме много качествени играчи, който накланят везните в наша полза във важните моменти. Разбира се, трябва да похваля бразилеца Евандро, който е добър приятел и уникален футболист.
– Свикнахте ли с обстановката в ЦСКА?
Да. Притеснявах се отначало, че ще бъде трудно, но всички в клуба помагат за добрата атмосфера. Разбирам се много добре с колегите. Дано да имаме късмет.
– Кой е най-добрият ви приятел в отбора?
Нормално е заради езика бразилците и португалците да дружат винаги, но всички сме много сплотени. Винаги се опитвам да науча езика на страната, в която съм. Българският ми се струваше малко труден в началото, но с учител по език нещата стават много по-лесно.
– Как виждате конкуренцията?
– Харесва ми, че има толкова силни отбори и качествени играчи от цял свят. Има голяма конкуренция и битките са оспорвани. Резултатите са винаги 1:0, 2:1 или 2:0. Значи илите са изравнени. Всички мачове ще са важни за крайната победа в такъв шампионат.
– От какво ще сте доволен в края на сезона?
– Целта ми е победата във всеки мач. Иначе аз лично имам мечта да играя в Шампионската лига. Още от дете е така. Когато гледах любимите ми играчи по телевизията, си представях колко хубаво би било и аз да съм там на терена сред всичките тези звезди. ЦСКА е клуб, който трябва да играе в Шампионската лига. Просто всички трябва да работим много, за да може това да се случи.
– Знаехте ли нещо за България и за ЦСКА, преди да дойдете тук?
– Чак когато започнаха преговорите между клуба и мениджъра ми, започнах да разпитвам приятелите ми, които преди това са играли в България и ми разказаха хубави неща за хората, футбола и страната ви. Обясниха ми за ЦСКА – голям клуб, който има много сериозно ръководство и организация и винаги се бори за титлата в шампионата. Това беше достатъчно за мен.
– В отбора има няколко бразилски футболисти. Това помага ли ви?
– Разбира си. Знам, че мога да разчитам на тях и на другите му колеги. С тях засега е по-лесна комуникацията и това помага, когато сме на терена.
– Трябва ли един вратар да бъде атрактивен или е по-добре да бъде стабилен? Бихте ли играли в стила на Мануел Нойер или на Рене Игита?
– Игита ли? Хаха. Нещата които правеше дори и на световно първенство и до ден днешен ме учудват. В неговия случай не става въпрос за смелост, а по-скоро за лудост. Не е правилно. Вратарят трябва да бъде обран и предвидим за съотборниците му. Футболът и без това е толкова оспорван и труден, за да си го усложняваме сами.
– Нойер въведе нова тенденция. Бихте ли повторили неговия стил? Той играе понякога като защитник.
Хората обичат да следват примери достойни за подражание. Нойер е на върха. Велик вратар. Нормално е хората да се опитват да го копират. Иначе този подход е добър, защото така вратарят помага на защитата.
– ЦСКА е вторият ви отбор в Европа след полския „Подбескидзие“. Защо не се получиха нещата там?
Там ситуацията беше точно обратната на тази в ЦСКА. Първо хората в клуба там не бяха честни с мен. Взеха ме късно – септември или октомври. Не съм сигурен. Когато свърши сезонът, говорих с президента и той ми каза, че не искат да остана заради вътрешните проблеми, които имаха.
– Разкажете как започнахте с футбола. Всяко бразилско момче е като че ли родено с топка в краката.
– Да. Наистина е така. Още от малки всички играят. Започнах малък и винаги заставах на вратата. Това толкова ми харесваше, че с времето се превърна в истинска страст. И до ден днешен не мога да си представя живота без футбол. С радост бих помагал на подрастващите вратари от школата на ЦСКА.
– А защо станахте вратар, а не нападател например?
– От малък си мечтаех за това. Никак не е лесно да се развият рефлекса и пъргавината, които са нужни. Често са ме удряли силно с топката като дете. За да не се откаже човек и да е готов да се хвърли пред топовните удари на съперниците, се иска много решителност и смелост. Вратарският пост е важен и е много различен от всички други.
– От кой бразилски футболист най-много се вдъхновявате?
– За моя пост мисля, че това е Алисон. Кара отличен период в „Ливърпул“. Вратарските школи в Бразилия – особено на „Интернасионал“ и „Гремио“, са много добри.

– Как стигнахте до „Гремио“?
– Пристигнах там, когато бях на 15-16 години. Първо бях в юношите и после почнах да играя в основния отбор. Взех решение да помоля треньора да ме пусне да отида в друг клуб, защото там нямах шансове и бях втори и дори трети вратар. Въпреки че бях във велик клуб, предпочитах да отида на друго място, но да играя.
– Какво е да сте резерва на големия Дида?
– Когато „Гремио“ го взе, не можех да повярвам. Гледахме го с възхищение. Дори когато бяхме на подготовка, спях в неговата стая. Много обичах да си говорим и да му разказвам как е бил мой идол и как съм гледал мачовете му за националния отбор. Всеки ден научавах толкова много от него. Наблюдавах и после повтарях всяко едно негово движение. За мен той беше пример. Един вратар, който беше спечелил всичко. Освен това беше и изключителен човек.
– Имате титла с младежкия отбор на „Гремио“ до 20 години. Как така ви избраха за най-добър вратар на турнира тогава?
Това беше наистина един много важен момент. Тогава започна всичко за мен. „Гремио“ беше силен. Срещна се с „Интернасионал“. Това е „Ел Класико“ на Порту Алегре. Прилича на дербитата между ЦСКА и „Левски“. Аз хванах три дузпи на „Интернасионал“. Всичко започна от там и от шампионата, в който бях избран за най-добър вратар. Тогава решиха да ме вземат в първия отбор на клуба, станах професионалист и започна футболната ми история.
– Дузпите ли са ваша специалност?
– Не само, но това важна характеристика на играта ми. Винаги където и да отида, имам късмет с дузпите и се надявам това да бъде така и в ЦСКА.
– Вярно ли е, че спасената дузпа е късмет за вратаря и сигурна грешка на изпълняващия наказателния удар?
– Трудно е. Зад гърба на вратаря има голяма врата, която е трудно да бъде покрита изцяло. Затова трябва максимална концентрация и постоянно внимание. За да се спаси дузпа, трябва много бърза реакция. Както изпълнението така и хващането на дузпа е въпрос на качества и на двамата футболисти.
– Алисон е най-добрият вратар в света, Едерсон от „Манчестър Сити“ е неговият конкурент в Англия. Бразилия ли командва вратарската мода в света?
Да се надяваме това да продължава така. Алисон и Едерсон в Англия, а Бусато в ЦСКА. Дано тези бразилци продължават да държат модните тенденции.
– Играл ли сте на „Маракана“?
– Да. Срещу „Вашку да Гама“. Адреналинът ми беше много висок. „Вашку“ игра срещу нас в мач на живот и смърт, защото му трябваше победа, за да влезе в по-горна група. Направих силен мач и ми вкараха само един гол. Свършихме 1:1. Беше наистина важно за мен.
– Липсва ли ви бразилската гозба чураско?
Малко да. Нормално е – нали сме бразилци? Правим си нещо подобно, но на грил. Знам, че не е същото, но пък компанията е хубава. Напълно ни задоволява.
– Коя българска храна най-много ви допада?
– Много ми харесват всичките ви ястия със свинско месо.
– Колко голямо влияние има съпругата ви Даниела за вашата кариера?
– До всеки успешен мъж в този живот трябва да има една добра жена и спътничка в живота. Беше наистина важно, че тя бе до мен в тежките моменти. В предишните ми отбори имаше сблъсъци на характери, критики… Но тя винаги ми помагаше и ми даваше сили. Вече сме повече от 10 години заедно.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.