Двама души са ранени при верижна катастрофа на магистрала „Тракия“

Ремонтират надлез на изхода на Бургас

Запазват паветата в Стара Варна

Меси: Турнирът за Аржентина сега започва

Министър Петкова: Пожарът в ТЕЦ „Марица-изток 2“ няма да се отрази на сигурността на енергийната система

Северна Македония е изпълнила критериите за старт на преговорите с ЕС, заяви Ципрас

Данъчните и полицията още не са готови с проверките на къщите за гости

Англичанка почина на борда на самолет на връщане от Слънчев бряг

Стадион „Сан Сиро“ ще бъде сринат

Серийният убиец от Кипър се призна за виновен

Камерун пада, плюе и обвинява в расизъм

Гешев: Гранични полицаи са участвали в престъпната група за трафик на мигранти

Задълбочаване на партньорството между ГЕРБ и румънската НЛП обсъдиха Борисов и Людовик Орбан

Горящият комин на ТЕЦ „Марица Изток 2“ се е срутил

Евакуираха британския парламент заради противопожарна тревога

Гърците наказаха Ципрас заради Преспа СИРИЗА загуби, защото продължи да отговаря на въпроси от вчера

Костас Бакоянис от „Нова демокрация“ убедително спечели изборите за кмет в Атина.

Обявяването на предсрочни избори в Гърция не беше опция на премиера Ципрас, а желание наложено от електората. С изборна загуба от девет пункта, народът не изпраща само предупреждение, а ядеш „бой”. И ако Ципрас беше избрал да управлява в пълна дисхармония с общественото послание, тогава страната щеше да се влачи до предрешената политическа промяна, а СИРИЗА да се сблъска с феномени на разложение. Оттук нататък нещата са предрешени, защото за месец време разлика от 9% не се топи лесно и въпросът е само един: ще постигне ли автономност опонентът Кириакос Мицотакис на предстоящите избори.

Поражението на СИРИЗА е народна присъда. Тежка загуба за Алексис Ципрас, превратно поражение от големи мащаби доказващо, че управляващата партия не е създала дълбока политическа формация в обществото. Въвлечена в една борба, която не желае, с офицери намиращи се в състояние на шок и войници, търсещи пътека за бягство с бели знамена в ръце. С такава армия СИРИЗА се готви да поведе изборна битка без да има в лагера си някой, който да вярва, че могат да спечелят. Крахът на партията е хладнокръвното отмъщение на гръцкия народ за Преспанското споразумение и недоволство от провежданата политика с логиката на периода 2010-2014 г. Управляващите не разбраха, че времената се промениха и останаха на стартовата линия.

СИРИЗА се качи на власт с едно обвиняващо и същевременно утешително слово. За онова време тази рецепта беше безупречна. Хората скандираха „Венсеремос“ по площадите и искаха да бъдат наказани виновните за банкрута. СИРИЗА „говореше” с душата си, заплашвайки с бесилки и затвори виновните. Хората, които губеха работа и социалния си статус, имаха неистова нужда от утешение. СИРИЗА бе партията, която ги галеше по гърба, обещавайки, че ще им помогне. Тези псевдоласки развълнуваха едно болшинство, което я избра, за да управлява, едно болшинство, което впоследствие не й прости и я наказа.

Времената са променени. Годината е 2019-а и гръцкото общество намери нови равновесия. Промени психологията си, както и очакванията. СИРИЗА обаче, продължи да стои заклещена в миналото. Повече от хората не желаят вече утешителни слова, а една нова мечта за страната и самите тях. Всяването на паника от връщане в миналото вече не е убедително, напротив, превърна се в надежда за обществото. СИРИЗА загуби, защото продължи да отговаря на въпроси от вчера. И колкото и да бяха правилни отговорите, те не бяха убедителни, защото бяха извън темата.

Обществото не желаеше от Алексис Ципрас успехи или икономическо облекчение, а потвърждение, че старата система се провали и няма да се върне. Политическото надмощие на Алексис Ципрас рухна, когато хората усетиха, че именно тази стара система продължава да съществува и може все още да урежда нещата. Капакът на недоволството бе поставен с Преспанското споразумение и от герой Ципрас се превърна в предател за народа си. С това заключение една критична маса се ограничи в познатата роля на подчинение. В този период от време, тези дадености, не дават никаква полза на теориите, наблюдавани в скрития авангард и Второто идеологическо Пришествие на Левицата, там където е налице явно поражение и мрачно бъдеще.

От своя страна Мицотакис се постара да отговори на утрешни въпроси. И дори отговорите му да са грешни, се чуват по-убедително защото засягат днешния ден. Резултатът от Европейските и местни избори го доказа. Резултат, предвещаващ безкомпромисна победа на Кириакос Мицотакис в избирателните урни. Двупартийността се възстановява с пълна сила. В действителност дори не става дума за двупартийност, а за редовна двуполюсност, напълно еднаква с тази отпреди кризисния период. Мненията по въпроса са различни – дали по този начин властта не се монополизира, или пък, напротив – това създава стабилна политическа среда, но за обществото това е без значение. В тази система хората виждат стабилност и сигурност.

Медийното превъзходство на „Нова демокрация“ оформи методично една виртуална реалност със свои критерии, която погълна СИРИЗА. За хората вече няма значение, че Ципрас не е ходил на Малдивите и че живее в малък апартамент. Между шума и музиката винаги надделява шумът. Или нека припомним Чърчил – „докато си сложи панталона истината, лъжата е пропътувала половината свят”. Лъжата, която пътуваше ежедневно в Гърция, направи чудовището поносимо. Превърна го в любимото чудовище на нашия двор. Фалшивите новини, лъжливите репортажи и слуховете определяха дневния ред на политиката, за която правителството трябваше да дава обяснения. И там някъде СИРИЗА и персонално Алексис Ципрас се загубиха. Медийната вълна ги изхвърли като цунами от борда.

 

Нормална европейска даденост

Кириакос Мицотакис спечели победата в една европейска обстановка, в която, всичко за което лобираше, представляваше нещо естествено. Риториката на омразата, ксенофобията, неолибералните заплахи, на една голяма част от гърците, не се третират като отклонения, а като една нормална европейска даденост. Като Орбан на Юга Мицотакис бе в крак с това, което става в Европа и го консумира максимално по пътя към победата си. В една от десетилетия насам разложена държава той предложи модерни възгледи, които противопостави на звяра на машинацията. Все пак в семейство Мицотакис политиката е религия, не само идеология. Кириакос Мицотакис се издига благодарение на народната воля, като един неоспорим лидер на либерална формация и политически мъж на страната. Алексис Ципрас остава само един силен политически мъж.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. ми явно ципрас не е имал партайфюрер-ченге кат цветанов и партайтренировки комунистически тип от фондацията фридрих е6ерт….

  2. Все пак човека направи това което трябваше да се направи – това е стъпка към обединение на балканските народи – за което нашите деца ще са благодарни…

    1. дали е така – историята ще покаже…

  3. Ципрас дойде с голи и непостижими обещания и Логично си отива но с Мицотаки няма да цъфнат Евробаницата свърши Еврапейските дянъкоплатци се събудиха няма вече балами да набутват €-ци и гърците да крадат наволя

  4. Тези двама лидери с така наречения договор Преспа изпълниха някаква поръчка на чужди служби въпреки протестите на своите народи.
    Макеидонският народ тотално не отиде и бойкотира референдума.
    А гръцкият народ наказа Ципрас.
    Кого представлявате вие господа и кого лъжете ? На кой служите вие ? Кой ви дърпа конците ?

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.