Съседите притежават стачна култура, която на европейците изглежда напълно абсурдна

Гърците са горди от всичко свързано с тяхната история. Философското и бунтарско отношение към живота ги прави различни. Когато в началото на гръцката икономическа криза европейската тройка (ЕК, Европейската Банка и МВФ) наложиха първите отрязвания на заплати и пенсии, се сблъскаха с огромна стачна вълна, която блокира икономическия и социален живот в страната. Шокирани от това, европейските пратеници поискаха от тогавашното гръцко правителство да се намеси с всички законови и полицейски мерки, за да преодолее стачната вълна, но чуха с изненада от гръцките управляващи, че не могат да направят нищо: Всички стачки бяха 100% законни. Изненадата стана още по-голяма, когато научиха с подробности законите на гръцката държава, касаещи законността на една стачка.

Основният закон бе въведен през 1982 г. от социалистическото правителство на Андреас Папандреу и не бе променян в продължение на 30 години, въпреки че през тези десетилетия страната от балканска се превърна в европейска. Гърция имаше (въпреки някои изменения, които станаха през 2018 г.) и продължава да има най-либералните закони в цяла Европа към стачниците. Но освен законовите рамки гръцките трудещи притежават стачна култура, която на европейците изглежда напълно абсурдна.

Например, когато работещите в градските автобуси или метро провеждат общо събрание на тяхното сдружение, обездвижват за часове масовия транспорт при това напълно законно. Хиляди гърци са принудени да чакат с часове по спирките, докато свърши събранието и работниците се върнат на работните си места. Когато учителите имат събрание или избори, затварят училищата и изпращат децата по домовете им. Законно и те.

В продължение на десетилетия гръцките синдикати придобиха опит да действат в едно приятелско държавно обкръжение, в резултат на което да смятат, че са свободни да правят каквото си искат. Законът ги покрива, работодателите се страхуват от тях, а гръцката държава или полиция никога не тръгва срещу стачниците, дори и когато надхвърлят границите на допустимото.

Според гръцкото законодателство обявяването на стачка в Гърция е лесно дело. Допреди година, за да обяви стачка един синдикат, необходимо бе да се вземе решение на събрание, в което да участват една трета от членовете му. Ако броят на работниците не се запълни първият път, има опция за второ с една трета присъствие и трето с една пета от членовете му. С две думи един синдикат от 1000 души имаше право да обсъди въпроса относно стачката, при наличие на 200 от тях и да пристъпи към стачка при гласували 101 от мнозинството.

С две думи достатъчни бяха 101 вота, за да стачкуват задължително 1000 работещи. Защо задължително? Защото става именно това. Въпреки че формално участието в стачката е доброволно, практически най-борбените членове на синдиката затварят вратите на предприятията, след което е невъзможно да влязат и да работят тези, които искат. Малцинството налага волята си. Полицията никога не се намесва, за да отстрани бунтарите, които затварят вратите или пречат на своите колеги, в резултат на което стачката има задължително 100% успех.

Но дори, когато един отделен синдикат не приеме стачката, тя може да бъде обявена от общогръцката федерация, към която принадлежи. Там е необходимо обикновено болшинство на членовете на Управителния съвет, без събрание на работниците или техните представители. Същото става и с решенията на Общата конфедерация на гръцките работници, в която са включени всички трудещи се в страната. Единствената предпоставка е работодателите да бъдат уведомени един ден по-рано.

Доброжелателният наблюдател ще каже, че гръцките работници са намерили начин да защитават своите права, а недоброжелателният, че претенцията се е превърнала в каприз, затова между другото определят Гърция, като „последната Съветска провинция на Европа“. Работодателите отбелязват, че с такова законодателство никой няма да инвестира в страната.

В началото на 2018 г. законът се промени. В рамките на третия меморандум лявото правителство на Сириза задоволи претенцията на МВФ и наложи необходими 50% вот от членовете, за да бъде стачката законна. Но всичко друго остана както си беше. Остана в сила абсолютната свобода, която има всяка група протестиращи или демонстранти да затварят улиците в центъра на Атина и на други градове, без да получават разрешение от никого и без никой да им пречи.

В Гърция не е нужно никакво разрешение от държавата, за да се сформира група за демонстрация или улично шествие. Центърът на Атина и към днешна дата се затваря от демонстранти най-малко два пъти в седмицата, та дори и да са 50 на брой, предизвиквайки ужасно задръстване по булевардите.

Много хора в Гърция смятат, че за икономическата криза не са виновни само правителствата и партиите, но и синдикатите. От 1980 г. до 2010 г. гръцките синдикати бяха толкова мощни, че специално в държавния сектор можеха да наложат каквото си искат на правителствата, въртяха ги на пръст. Характерен случай свързан със стачките е всеизвестното затваряне на границите и магистрали от земеделците.

Какво се случи на Първи май

Гърците обичат стачката. Често стачкуват с парадоксалните искания да получат парите, които са им орязани от заплатите заради предишната им стачка. Конкретен пример е Първи май, който се превърна в национален стачен ден, поради което гръцката държава го превърна от частичен в официален почивен ден за всички.

Що се отнася до върховния орган на техните синдикати, който ръководи тези борби - ГСЕЕ, се разкъса от такива сътресения, че преди един месец не можа да проведе конгрес и да избере ръководство. В залата се сблъскаха два лагера, бяха ранени хора и конгресът се провали, а полицията, както обикновено не се намеси. В резултат на това бе назначено ръководство от съда. Феномен, който едва ли ще срещнете в друга държава.